Червената шапчица

Живяло някога едно мило малко момиченце. Всички много го обичали, но най-много се радвала да го види баба му, която живеела в къщичка от другата страна на гората.

Веднъж тя му подарила красива червена шапчица. Шапчицата много му отивала, постоянно била на главата му и затова започнали да наричат момиченцето Червената шапчица.

Един ден майка му го повикала и му казала:

– Червена шапчице, ето ти парче баница и бутилка вино. Занеси ги на баба си. Тя е болна и слаба, трябва да укрепне. И много внимавай, не се отклонявай от пътеката и не разговаряй с непознати!

– Добре, мамо! – отвърнала Червената шапчица и грабнала кошничката.

Помахала с ръка за довиждане и тръгнала.

Не щеш ли още щом Червената шапчица се скрила зад завоя, пред нея изскочил сивият вълк.

Но тя дори не знаела колко е лош и въобще не се изплашила.

– Здравей, Червена шапчице! – поздравил горският разбойник.

– Добър ден, вълчо! – любезно отвърнало момиченцето.

– Накъде толкова рано, Червена шапчице? – полюбопитствал вълкът.

– При баба. Нося ѝ баница и вино, че е болна.

– А къде живее баба ти? – попитал вълкът, защото си помислил, че не е зле да излапа и двете, а за това трябва да постъпи хитро.

– Тя живее ей там, от другата страна на гората до трите дъба.

Тя дори не забелязала как вълкът се шмугнал в храстите и забързал напряко през гората право към къщата на баба ѝ. Той скоро стигнал и почукал на вратата.

– Кой е? – попитала отвътре старицата немощно.

– Аз съм, Червената шапчица – отвърнал вълкът с преправен глас. – Отвори ми да вляза. Нося ти баница и вино.

– Дръпни резето и вратата сама ще се отвори.

Вълкът дръпнал резето и вратата се отворила. Той веднага скочил към бабата и я лапнал цялата. Толкова бил изгладнял.

После навлякъл нейната нощница, сложил си на главата шапчицата ѝ и се настанил удобно в леглото.

Малко след това Червената шапчица стигнала до къщичката. Видяла, че вратата е широко отворена и много се учудила.

А когато влязла в стаята, сторило ѝ се, че има нещо странно.

Приближила до леглото и попитала:

– Бабо, защо са ти толкова големи ушите?

– За да мога да те чувам по-добре – отвърнал вълкът.

– Бабо, а защо са ти толкова големи очите?

– За да те виждам по-добре.

– Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?

– За да мога по-силно да те прегърна.

– А защо ти е толкова голяма устата?

– За да те изям! – казал вълкът и лапнал Червената шапчица. В това време край къщичката минал един ловец. Той бутнал с ръка вратата, влязъл в стаята, огледал се и що да види!

В него лежи не бабата, а вълкът с огромен издут корем.

Ловецът разпорил търбуха на вълка с ножа си и ето че отвътре изскочило едно момиченце. А след него излязла и бабата. Двете със сълзи на очи се прегърнали. После похапнали баница и сладки.

А ловецът взел кожата на вълка и си тръгнал много доволен.

А Червената шапчица си обещала:

” Никога вече няма да се отклонявам от пътеката, няма да говоря с непознати и за всичко ще слушам мама!”