Най-великият българин – Васил Левски

                              Биография

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка. Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (1845). Продължава учението си във взаимно училище в Карлово (1846 – 1849) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът. През 1851 г. след дълго боледуване умира баща му, както и по-малката му сестра Мария. Христо, Петър и Яна остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи абаджилък. От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, който обещава да изучи сестриника си.

През 1852 – 1854 живее в местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене при Райно Попович и богослужение, пее в местния църковен хор. През 1855 г., заедно с вуйчо си, напуска Карлово и отиват в Стара Загора. Там учи две години в класното училище (1855 – 1856), същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов. През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“ (основано е от Найден Геров през 1850). От това време са неговите записки “ богословие“, които днес са най-ранния запазен ръкопис от Левски.

                     Революционна дейност

Със средствата, предоставени от Българското общество и читалище „Братска любов“ (структура на Млада България), Левски заминава на 7 декември 1868 от Турну Мъгуреле с параход по Дунав, по суша и отново с параход по Черно море за Цариград. От Цариград на 11 декември 1868 Левски започва първата си обиколка из българските земи, тогава все още в рамките на Османската империя, където се запознава с условията и възможностите за извършване на революционна дейност и подготовка на въстание. Обиколката има осведомителна и агитационна цел. В началото на януари през следващата 1869 напуска столицата на Османската империя и се отправя към Тракия и Северна България. Апостола осъзнава, че пътят към свободата не е еднократен акт, а е всекидневно усилие, което преминава както през сърцата така и през умовете.

В Плевен, Ловеч, Карлово и други селища успява да създаде нещо, което никой друг не е успявал да създаде. Успява да сътвори мрежа от комитети, която сериозна се заема с подготовката за въстанието, като така се оформя вътрешната революционна организация. Изграждат се канали за връзка с емигрантите в Румъния. Левски иска да се постигне съгласие, братство и съвършенно равенство между всички народности за бъдещата българска държава.

През края на 1871 г. емигрантите обиденени около Любен Каравелов и вътрешните дейци ръководени от Васил Левски достигат до извода, че трябва да обединят сили. През пролетта на 1872 г. в Букурещ се провежда БРЦК.

По пътя към Румъния, Левски се отбива в Ловеч, за да прибере комитския архив. След това текат ужесточени спорове. Бил ли е предаден Левски и кой е предателят? Фактът, че той е заловен на връх Коледа в ханчето на село Къкрина и изправен на съд в София. На 6 февруари (18 по нов стил) 1873 г. апостола на свободата е обесен край София. Значимостта на Левски е много голяма и след неговата гибел БРЦК изпада. От друга страна пророчески са думите на неговия заместник Атана Узунов – “Левски е обесен, да живее свободата”!

                                      Цитати

Нашето мнение е, че Васил Левски е изключителна велика личност, която ще се помни от българския народ със своята смелост, решителност и безтрашие. Той е човекът, който много е допринесъл за Освобождението на България.

 „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

“Роди се и поведи ни в борба, обесен бе, но нивга не умря”!

Поклон пред Апостола!