,,Geracite” – Elin Pelin

Кой е Елин Пелин? 

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под
псевдонима Елин Пелин, е български писател. Централно
място в творчеството му заема описанието на българското
село, това е и причината да го наричат „певец на
българското село“
Елин Пелин е един от най-големите художници на
българското село, майстор на късия разказ в българската
литература, създател на галерия ярки, незабравими образи,
много от които са вдъхновени от неговите съселяни
от Байлово, близки и познати. Опознал в детайли
селския бит и душевност, зад идиличното и битовото
открива определени социални тенденции и написва
първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената
мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна
измама“.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и
весел смях, в които се оглежда дяволитият български
селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от
своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на
българския национален характер.

Творчеството на Елин Пелин 

Големият български писател Елин Пелин създава богато и
колоритно творчество, което е ценен принос в
литературната класика. Необикновено талантлив
разказвач, той успява по художествен начин да пресъздаде
българската действителност през първите десетилетия на
ХХ век. Продължител на белетристичната линия в
литературата, той се учи от Любен Каравелов, Иван Вазов,
Христо Ботев и Захари Стоянов. Изградил своя естетически
усет, Елин Пелин е своеобразно свързан и с творчеството на
големи писатели като Чехов, Горки, Мопасан. Руската
класическа литература и френската литература по свой
начин се отразяват върху оригиналното и неповторимо
творчество на Елин Пелин.Писателят излиза от формата на историческия очерк, така
характерен за Иван Вазов, и създава чисто социален разказ,
в който се отразяват проблемите на българското общество.
С безпогрешен психологически усет творецът от Байлово
открива вътрешната духовна нагласа на българския
селянин, чиято нерадостна съдба е обременена от
социалната несправедливост, експлоатацията на труда и
природните бедствия.
Елин Пелин улавя най-същностното за българския селянин
– неговото жизнелюбие, упоритост, нравствена
устойчивост. Прословутото българско трудолюбие е
опоетизирано сполучливо в разказите.
Тематичното разнообразие на това многолико творчество е
голямо. Съдбата на селяните, обречени на тежък полски
труд, е отразена в разказите “По жътва”, “На браздата”,
“Закъснялата нива”, “Задушница” и др. Протестът срещу
недъзите на обществото са обект на изображение в “На оня
свят”, “Андрешко”, “Спасова могила”. Героите на Елин
Пелин са мечтатели, което ги спасява от еднообразието на
селския бит (“Самодивски скали”, “Косачи”). Чувството за
хумор, трайното жизнелюбие и устойчивост на всички
изпитания са пресъздадени в художествени образи.

Страданието на българския селянин е вечна тема в
творчеството на Елин Пелин. Познаващ добре суровия
селски живот, писателят като истински хуманист
пресъздава теглилата на хората, които понасят капризите
на природата, но и пораженията от болестите и
епидемиите. Разказите “По жътва” и “На браздата”
разкриват убийствения селски труд, орисията на селяка,
принуден робски да изкарва прехраната си: “Усилна жътва
кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти
око види, се люлеят златни ниви и морни работници се
мяркат там от тъмни зори…”
Описанието на природната картина никога не е самоцелно,
пейзажът е самостоятелен художествен образ, неразривно
свързан с другите в повествованието. Настроението, създадено от природната картина, е тягостно, то подготвя
за мъчителния край на случката в разказа. Действието в
разказите на Елин Пелин е динамично, стремително,
водещо към развръзка. Сюжетите са драматични. Ведрото
настроение, създадено от животворния полски труд и от
веселата закачлива песен, е попарено от ужасяваща вест.
Образът на песента пресъздава жизнелюбивото отношение
на българския селяк към света. В нея са събрани надеждите
и копнежите на хората за добро: “А песента се ширеше,
волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и
желания. Тя кичеше на китки мили, хубави думи и ги
пращаше с любов някому някъде.”

Анализационен прочит на творбата

Анализ на повестта ,,Гераците”  

Произведение: ,,Гераците”

Автор: Елин Пелин

Жанр: Повест 

Композиция: Елин Пелин използва в повестта стегната
рамкова композиционна постройка. Описанието на дома и
на имота на Гераците преди и след сътресенията и
колизиите в патриархалното семейство служи за начало и
край на творбата.

Основна тема: Разложението на патриархалния морал
под напора на новите отношения в града.

Кратък анализ: Печалният край на патриархалния ред
във вече разпокъсания и съсипан дом на стария Герак е
основна тема в повестта. Патриархалната етичност и
човещина са заместени от морална деградация и
безогледна алчност. Старите патриархални порядки в
селото умират, за да направят път на нови социални
типажи.

Основни тематични мотиви: града и селото; доброто и
злото; безотговорността, злобата и егоизмът; пиянството;
отродяването; любовта и омразата; престъплението.

Художествени образи: Имената на героите в повестта са обвързани с основните
идейни внушения на автора. В началото на творбата
имената на тримата синове – Божан, Петър и Павел,
отпращат към единението на рода чрез основните
християнски добродетели. В процеса на разпадането на
патриархалния свят всеки един от синовете придобива
черти, които са отрицание на вложената в името семантика.
Божан (посветен на Бога) ограбва парите на баща си и се
посвещава единствено на своя егоизъм и скъперничество.
Петър (от гр. Скала, един от създателите на християнската
църква) е безволев, неспособен да устои на рушащото се
единство; той не създава нищо, а извършва дело,
унищожаващо символа на патриархалната сплотеност –
бора.

Павел (от лат. малък, скромен) не преживява
положителна, а негативна трансформация – от красив,
весел, трудолюбив млад човек се превръща в циник с
празна душа, който унищожава най-близките си. Името на
Йордан Герака също носи символни значения, като
личното е свързано с християнското кръщение, а прякорът
– с оценката на общността за качествата на човека. За
читателите прякорът Герака (ястреба) предизвиква двояко
тълкувание, което се колебае между характеристиките на
ястреба: дръзка, бърза като стрела птица (положителна
оценка), която е хищна, граблива (негативни конотации).
Името на Елка се свързва с образа на елата от народните
песни, нежната по-малка сестра, закриляна в бурите от
силните си борове. Матей Маргалака (В Библията първото
евангелие е на Матей, предаващ делата на
Христос) наблюдава и констатира промените в рода на
Гераците. Захаринчо носи име, чиято прозрачна за
разкодиране семантика, е в контраст със съдбата му на
сираче, изгубило майка си, чието бъдеще в града не е
твърде обещаващо. Лишеността на другите две снахи от
лични имена (Божаница и Петровица) издава авторовата оценка за нравственото им обезличаване.

1. Герака – патриархален селски човек, най-заможният в
селото, който след смъртта на жена си – баба Марга, е
стъписан пред егоизма, злобата и алчността на найблизките си хора в семейството. Герака разбира, че светът
на хармонията и любовта си е отишъл безвъзвратно. Той
недоумява защо любовта бяга от сърцата и защо хората не
са вече братя помежду си. Тримата му сина – Божан, Петър
и Павел – са се задомили и живеят според патриархалните
традиции с родителите си. След смъртта на баба Марга
настъпва криза в отношенията помежду им. Всеки от тях
тръгва от своя път. Божан става най-богатият човек в
селото, но и най-големият скъперник. Петър се пропивав и
отсича свещения бор на Гераците, а Павел се връща при
своя държанка в града.
2. Елка – съпруга на Павел – жертва на крайната
отчужденост, на безотговорното му и престъпно отношение
към него. Заразена от срамна болест, тя умира и оставя
малкия Захаринчо сираче, когото Петър отвежда в града, за
да му търси работа.
3. Матей Маргалака – най-старият ратай в дома на Герака,
който става свидетел на всички събития, довели до разпада
на патриархалната идилия.
4. Змията – традиционен символ на болестта, смъртта,
злото, въведен като знак на изкушението, което подмамва и
довежда до драмата на родовия свят. Символиката на
змията е хетонична и се отнася към архаични езически
вярвания, свързани с идеята за разрушението.
5. Борът – донесен е от светите рилски гори, той е
единственият бор в цялата околия, краси и бележи с
уникалността си двора на Гераците – най-богатия род в
селото, и представлява тяхното семейно знаме. На
символно равнище борът се свързва с древния мит за
световното дърво, което обвързва в единно цяло
представите за доброто (птиците в клоните му) и злото
(змиите в корените ). Отсичането на бора, посаден в
незапомнени времена от прадедите на Гераците, под чиято
сянка са израснали множество поколения, бележи края на
патриархалния свят, в който символите на единението са
лишени от смисъл.

Език и стил 

Повестта се отличава със съвършеното си в стилово
отнношение епическо повествование. Елин Пелин проявява
ювелирно майсторство при създаване на пейзажните
описания, умело употребява колоритната народна реч в
непосредствения диалог на персонажите си.

Въпроси, който поставя автора

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в
един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците.
Това е тяхното родово пространство и родово време –
подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и
сигурност.

Нашето мнение за Елин Пелин  

Той е един бележит български писател, като в своята
история остава като човек, който преживява
превратностите на селският живот както и
следосвобожденският период до зората на
социалистическият строй. Зад гърба си оставя
изключително наследство, което и до днес го откроява като
един от най- заслужилите културни съзидатели. Въпреки
мрачните събития които описва той винаги намира и
местенце за чистата и красива природа която и ние
забелязваме в някои от разказите му. С който разбира се ще
го помним и ще му се възхищаваме с голяма гордост.