Elin Pelin

by Slavomira Mileva

Joined Jun 2020
Published Books 1

Елин Пелин е роден в Байлово, Софийско на 8.07.1877г. Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов – будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли. Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на бащата да остави единайсетте си деца неуки. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единствения грамотен човек в селото.

Елин Пелин e най-малкия от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895 – 96). От есента на 1899 се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903 – 07).

Елин Пелин започва да пише още като ученик на село. През 1885 обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка” разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор” разказа „На майчин гроб”, стихотворения-та „Зима” и „Привет”. Под стихотворението „Тихи тъги” (ноем. 1897), отпечатано в сп. „Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот — белег на несломената жизненост на българския национален характер.

С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител — „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите и?. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст божия“, „Братя“, „Изкушение“). Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот.

Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.

Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.

3

„В Елин Пелин винаги съм долавял влиянието на Горки, Чехов, Алфонс Доде – руско и френско, въпреки самобитността му, и това е естествено, защото талантливият писател взема отвсякъде своето. Неговата фраза е по-изящна, по-артистична, но неговият свят не е моят свят. От всички негови книги най-силно впечатление ми прави „Под манастирската лоза“, втора след „Старопланински легенди“, която най-високо ценя“

Емилиян Станев

„”Гераците” е най-хубавата и най-близката до своята жанрова същност българска повест.“

Никола Георгиев

“Изключително чувствителен. Беше лесно уязвим човек. Тежко преживяваше всичко, което в живота е не както трябва. Може би и затова така сравнително рано си отиде.”

Боян Елин Пелин

4

Анализационен прочит на “Гераците”

5

Творческа история

Публикувана е през 1902 в списание “Летописи”.

Пътувайки към София, Елин Пелин, среща свои съселянин, който води малко момче,за да му търси работа в София.Тази случка залага във финала на повестта Гераците.

6

Заглавие

Със заглавието се внушава родовата общност в една преломна епоха, описана реалистично.

Герака е “пъргав и трудолбив”, но същевременно е “надарен с ум практичен и с търговски способности”. “Мекото и добро сьрце”и склонността да помага на хората са съчетани с качеството “малко скъперник”. “Веселият нрав” у него е съвместен с патриархалната строгост на наставника, който “хока” провинилите се. Направените пари и издигането между съселяните му не са пречка той да поздравява “всички братски”.

7

Сюжет

Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга, баба Марга, в тяхната голяма бяла къща с широкия двор, в който можеше да се смести една махала. Тримата им синове – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят, според стария патриархален ред, с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.

Една пролет баба Марга неочаквано умира, а смъртта ѝ довежда до нарушение на патриархалния ред. Дядо Йордан Герака, най-младата снаха, Елка, синът ѝ, Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан, Йовка, и старият ратай дядо Матей Маргалака стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.

Точно в този момент се появява надежда за стария Герак – най-малкият му син, Павел, се връща в селото. Заминал да служи като войник и останал свръхсрочно. Дядо Йордан се оплаква на сина си и търси подкрепа от него, но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града нещо като бакалница. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.

Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, господар на човешкото сърце, ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя по равно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.

Всеки от синовете тръгва по своя житейски път. Божан става най-богатият човек в селото, трупа нови имоти и се превръща в скъперник. Петър отсича свещения бор на Гераците и на свой ред продава имоти, под които са отраснали няколко поколения и се пропива. Павел се връща при своя държанка в града и се запилява. Положението в кръчмата далеч не е по-добро. Старият Герак се състарява бързо. Болен от загубеното богатство и семейната разруха, той вече не излиза никъде. Елка, съсипана от пиянското насилие и крайна отчужденост на Павел, страда от срамната болест, с която той я заразява. Тя прави опит за самоубийство, но Маргалака я спира. В един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо със себе си и го отвежда в града да му търси работа. След Елка умира и дядо Йордан. С неговата смърт свършва и повестта.

8

Образи

-Баба Марга присъства само в началото на произведението, но изпълнява важна роля за хода на сюжетното действие. Тя е типична представителка на патриархалната жена: вярна спътница в живота на Йордан Герака; стопанка, която се грижи и за кръчмата, и за къщата, пазителка на семейния сговор, която обича, но и респектира близките се.

След смъртта на баба Марга изчезва добрият и строгият дух, който държи всичко в ред. В къщата като змии плъзват неприязън между снахите и недоверие между братята. Подтавя се под съмнение бъдещето на семейството.

-Йордан Герака е централен и в най-висока степен въплъщава смисъла на пресъздадените в творбата конфликти. Героят докрай остава верен на стремежа си да запази целостта на семейството и показва фанатична привързаност към завещаното от традицията. Тази позиция го прави сляп за истината за престъпните замисли на Павел, за равнодушието на Божан

Герака е герой с трагическа вина. Криворазбраната му обич към Павел е причина най-малкият брат да се пропие. Йордан налага парите и богатството като критерии за благополучно съществуване и самият живот го принуждава да изкупи своята вина. Всичките му надежди са разбити, когато го ограбва собствения му син: като че не парите на стареца, а честта на целия дом е открадната.

9

Образи

-Образът на Божан е най-показателен за метаморфозата на добродетелите. Пред погледа на читателя трудолюбието и любовта към земята: Лицето му имаше прегорелия цвят на пшенично зърно, душата му гледаше небето, слънцето, облаците с надеждите и тревогите на плодородната земя. Постепенно отношението му към труда се изгражда и той се нахвърля върху снопите като върху плячка. Променя се и отношението му към близките, а връхна точка в деградацията на героя е кражбата от собствения му баща. Характеристиката на Божан се допълва и от мнението на селяните за него: От сега нататък той ще царува, другите ще робуват. Егоизмът, пуснал корени в душата на героя, се проявява и в края на повестта. Когато погребалната процесия с ковчега на Елка минава край нивата му, той сваля шапката си като чужд и продължава да огражда имотите си и да отделя себе си от света на другите.

-Развитието на образа на Петър се извършва изцяло под властта на неговото леко птиче сърце. Добродушен и сърдечен към всичко, той също е цар на полето, но само докато чувства трудовата мощ и единството на цялото семейство. След делбата, останал сам, Петър изпитва ужас от жадната за човешки ръце земя: Трудът го плашеше…Без воля той се оказва неспособен да се приспособи към наставащите промени и се пропива.

– В образа на Павел Елин Пелин синтезира идеята за краха на патриархалния морал и най-вече за разпадането на любовта. Чрез този гареой намира израз пълното крушение на духовно нравственото начало в човека. Той е безчувствен към всичко свято- семейство, дом, земя. Когато старият Герак споделя болките си, Павел усеща нещо блудкаво в душата си, като че някой бе плюл в нея. Безсърдечна и загрубяла, в нея няма място за състрадание и обич. От страстната му някога любов към Елка не остава и следа: Как ли живее тази жена се пита той, но в този въпрос се крие само безразличие и досада. Символичен е и фактът, че Павел става причина за смъртта на Елка. Сблъскват се два морала и изходът потвърждава пророческите думи на Йордан: Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.

10

Композиция

Състои се от 11 глави.

Експозицията – представена е хармонията в семейството на Гераците, смъртта на баба Марга

и краят на реда, и мира в дома.

Завръзка – Завръщането на Павел от града, който моли за пари баща си.

Кулминация – Кражбата на жълтъците от кръчмата; боят между братята; Павел напуска

дома и оставя жената и детето си.

Развръзка – Подялбата на имота; опита на Елка да се сасмоубие; смъртта и

погребението й; отсичането на бора; Петър отвежда сина на Павел в града; смъртта на Йордан Герака

11

Пространство

Средоточието на пространството в “Гераците” е домът. Той е бял; големият бор в двора се вижда отдалече. Къщата обаче е оградена. Всъщност оградата не само пази дома. Тя го изолира от останалите хора, от селото. Така Гераците се затварят напълно в своето пространство. Елин Пелин не сблъсква най-богатите хора с останалите жители на селото, дори посетителите на кръчмата остават анонимни.

Пространството на дома е лишено от белезите на уюта – домашната софра и огнището. Те не събират семейството. Когато Йордан Герака се разболява, храна му се носи отделно, в стаята му е тъмно и студено – като в гроб. Захаринчо, синът на Павел и Елка, остава без дом – извън очертанията на пространството, свързвайки се с пътя като топос.

Кръчмата като част от дома също търпи трансформации. От място, където хората се събират, за да поговорят, да обсъдят Пространство

Средоточието на пространството в “Гераците” е домът. Той е бял; големият бор в двора се вижда отдалече. Къщата обаче е оградена. Всъщност оградата не само пази дома. Тя го изолира от останалите хора, от селото. Така Гераците се затварят напълно в своето пространство. Елин Пелин не сблъсква най-богатите хора с останалите жители на селото, дори посетителите на кръчмата остават анонимни.

Пространството на дома е лишено от белезите на уюта – домашната софра и огнището. Те не събират семейството. Когато Йордан Герака се разболява, храна му се носи отделно, в стаята му е тъмно и студено – като в гроб. Захаринчо, синът на Павел и Елка, остава без дом – извън очертанията на пространството, свързвайки се с пътя като топос.

Кръчмата като част от дома също търпи трансформации. От място, където хората се събират, за да поговорят, да обсъдят ставащото в селото, където стопанката баба Марга не разрешава “да се чуват кавги и мръсни приказки”, тя се превръща в символ на запустението, обвита в паяжини.

Прагът на дома като част от пространството е съществен за разбиране на проблема за разрушаването. Там е застанал Павел. Според М. Бахтин той символизира кризата. Той е граница, разделяща външното от вътрешното пространство. Човекът на прага не нито вън от къщата, нито е влязъл в нея. Така малкият син на Герака е чужд и носи нездравия дух на града, но с нещо си остава селянин.

12

Анализ

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време – подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.
Човекът от този свят е цялостен и хармоничен. В него се съчетават различни, дори противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да живее съобразно със законите на здравия смисъл на ежедневието и същевременно в съгласие с нравствените норми на християнския морал. Нищо пресилено няма в тази човешка душевност. Крайностите са избегнати, защото са опасни за хармоничната цялост на духа. Герака е „пъргав и трудолюбив”, но същевременно е „надарен с ум практичен и с търговски способности”. „Мекото и добро сърце” и склонността да помага на хората са съчетани с качеството „малко скъперник”. „Веселият нрав” у него е съвместен с патриархалната строгост на наставника, който „хока” провинилите се. Направените пари и издигането между съселяните му не са пречка той да поздравява „всички братски”. Така именно повествователят ни представя стария Герак в началото на повестта и до този достоен мъж е и неговата също толкова достойна – спътница в живота – баба Марга. Тази жена е „душата на къщата”, тя олицетворява нейната хармония и чистота. Тя е пазителка на семейното огнище и следи зорко за справедливостта, реда и сговора.

13

Анализ

Цели четиридесет години – от млада булка до старица – тя се движеше в кръчмата между мъже, усмихната, жизнерадостна, кога с хурка и вретено, кога с малко дете на ръце, и никога за нея не се чу лоша дума. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците… Баба Марга и в къщи беше пълна господарка. Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше то да бъде изпълнено. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, макар и възрастни, стояха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да види всичко ли е в ред, хранеше кокошките, свинете и гъските, хокаше ги като хора и когато ги мамеше, гласът й се чуваше по цялата махала.
Челядта на Гераците живее в „голяма бяла къща”, сред „широк двор, в който може да се смести една махала”. Това родово пространство е ориентирано към сакрализирания пространствен център – къщата е „на лично място”, „сред селото”, тя се вижда „отдалече” и това отдалече е повторено двукратно в едно изречение при описанието на дома на Гераците. И този чуден свят на хармония и съвършенство е ограден околовръст „като кале с бели зидове”, а негово знаме е „високият” и „прав като стрела самотен кичест бор”.

14

Елин Пелин е сред най-великите български писатели и оставя дълбок белег не само в българската, но и в световната литература.

15