2     

      _

– Здравей, Деление, как си? – попитал Числителят.

– Не живея лошо, само ми е скучно – отговорила Делението.

– Ела да живееш с мен, заедно е по-забавно! – предложил Числителят.

И приятелите весело закрачили заедно към къщата на Числителя. Те живели така една година. Съжителствали приятелски, споделяли всички радости заедно, помагали си взаимно в беда.

Магьосникът се превърнал в дим и изчезнал в пространството. Но преди да изчезне, той отправил последното си заклинание към тримата приятели – Числителя, Знаменателя и Делението, и те се превърнали в едно число. Оттогава всички започнали да наричат ​​това число Обикновена дроб.

Как са се появили десетичните дроби

.     Живеели дробите  в града. Много дроби. Те били различни, големи и малки, пълнички и тънки, млади и стари. Най-важното е, че всички тези дроби били много правилни и техните знаменатели били много кръгли, единица с различен брой спретнати нули. Всички живеели много приятелски, никой никого не обиждал, никой не се карал или спорил с никого.

      В този прекрасен град имало забележително красиви къщи, а на прозорците във всяка къща греели ярки цветя.

.      Но веднъж градът бил нападнат от страшен и ужасен Баркод с проклетата му армия. Всеки войн от тази армия бил черта. Баркодът безпощадно ограбвал и изгарял къщи, прогонвайки злощастните дроби на улицата. Разграбил градините им. Бедните нямали храна. Но най-лошото от всичко това било, че Баркод изваждал от дробите тяхната забележителна дробна черта. Числителите падали надолу и дробите се разпадали на части. Не издържали дробите на тази участ, събрали се заедно и започнали да се сражават срещу Баркод и неговата безскрупулна армия. Тази ужасно тъжна война продължила десет години. Веднъж побеждавали едните, после –  другите, но никой не можел да спечели войната.

Горска приказка

.     Имало едно време в царството на животните семейство таралежи.Те си имали собствена нива, която обработвали.Тя не била голяма и имала форма на правоъгълник. Едната и страна била по-дълга, а другата – по-къса.Трудолюбивите животни я обработвали и с реколтата,  която изкарвали, се изхранвали. Но нивата била малка и невинаги храната им стигала.

.     Веднъж в техният дом, когато  били тъжни и унили, се появил добрият горски дух.Той се грижел за всички животни и попитал таралежите защо са тъжни.Те му разказали, че не им достига храната, защото земята, която обработват, е малко.

Естествени числа. Правилни и неправилни дроби. Смесени числа

.     Много отдавна в едно математическото кралство живели крал Естествено число и кралица Правилна дроб.

В кралското управление им помагали мъдрите съветници Събиране и Умножение.

.     Един ден на краля и кралицата им се родил син – принц Смесено число. Той приличал по цялата част на баща си, а по дробната – на майка си. Всички много обичали принца и даже царските съветници се скарали кой от тях да го възпитава.

.     Веднъж, докато никой не го наблюдавал, принцът отворил “Магическата книга на математиката” и започнал сам да учи заклинанията: умножил цялата си част със знаменателя на дробната и после събрал с числителя на дробната част.  И, о…., ужас, превърнал се в Неправилна дроб.

Така никой не го познал и го изгонили от двореца.

.     Дълго се скитал принцът, докато не стигнал до брега на вълшебно езеро. Огледал се в него и се видял същия като преди. Гмурнал се Неправилната дроб в езерото и като излязъл на брега, отново се бил превърнал в Смесено число.

Прибрал се в двореца, където го посрещнали с радост. А занапред, преди да се захване с магии, принцът чакал да получи напътствия от мъдрите съветници на кралството.

Ивайло Гюров 5-б клас ОУ “П.Р.Славейков”

–   Спука ни се топката – отговорила Скобата.

–   Ако искате, можем да караме моето колело – предложило Делението.

–   Но кой ще е пръв?- попитало Равното

–   Аз ще бъда пръв – казал Минусът.

–   Не, аз ще бъда!- извикало Умножението.

–   Абе, ей! Аз ще съм първи!- провикнал се Плюсът.

–   Ако така ще се карате, никой няма да кара колелото ми!- викнало Делението.

Скобата стояла отстрани и гледала как се карат. Накрая не издържала:

–   Щом така ще се карате, аз ще съм първа. След мен ще са Умножението, Делението, Плюсът и Минусът. Последно ще е Равното.

Откъде се е появило събирането и

 изваждането 

 Имало едно време един минус и един плюс. Те не се  харесвали много, защото били различни. 

Веднъж решили да направят състезание. Който от тях  измисли най-умното математическо решение – той получава 

слава и богатство.

  – Аз със сигурност ще победя. Аз съм умен и красив! – казал Минусът.            

  – Да, да! Сигурно! – отвърнал Плюс. 

  – Ще видим тази работа! На три започва състезанието. 1…2…3…Старт! 

И двамата започнали да мислят. 

  – Мисля, че тази война трябва да приключи. Двамата сме   много умни – казал Плюс. 

  – Съгласен съм! – отговорил Минус. 

Станали най-добри приятели. Заживели щастливо и никога 

не се карали.  

И днес са  при нас, събират и изваждат заедно.

Тамара Тодорова 5-а клас, ОУ “П.Р.Славейков”.

.     След като крал Сто и кралица Сто I разбрали истината, решили да поканят всички принцове от близки и далечни

царства, които да развалят магията. ​Пристигали принцове от всички краища на света, но никой не успял да разсмее принцесата и да разчупи каменното ѝ сърце. Принцеса Минус оставала все така тъжна и сърцето ѝ не се променяло.

​.     Един ден в двореца пристигнал много красив принц от далечно и нечувано досега царство. Само той успял да разчупи сърцето на принцесата с много внимание, топлота и нежност. Тя се усмихнала за първи път. ​

.     Веднъж, като се разхождали в градината, принцеса Минус му казала:​

  – Само ти успя да разчупиш каменното ми сърце, само ти ме накара да се усмихна. Кажи ми името си!​

В този момент се появила армията на злия магьосник Деление, предвождана от генерал Едно, офицерите Тройка, Петица, Седмица и техните войници Нечетните числа. Те обкръжили принц Плюс, издигнали се високо в небето и оттогава никой повече не видял принца.​

Ирина Иванова 5-а клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр. Бургас.

Отворил ѝ възрастен мъж с много дълга брада. Тя малко се притеснила, но той я поканил на чаша чай. Решила да не бъде груба и се съгласила.

.     В къщата имало странни предмети – дълги и вълнисти чайници, уред, който никога досега не била виждала. Той бил голям колкото слон, формата му била като на камина, но тя разбрала, че старецът не го ползва за отопление. Попитала човека за какво му служи този уред, а той отговорил, че изпълнява желания. Старецът бил вълшебник.

Правата се зарадвала и разказала на магьосника за нейното желание. Той казал, че лесно може да се осъществи. Само трябвало правата да влезе в уреда, да вземе от пудрата, която била вътре, да я пръсне и да каже желанието си на глас. Когато го направела, щяла да е отново вкъщи.

ЦАРСТВОТО НА УСПОРЕДНИЦИТЕ

.     Живели някога в едно далечно царство, наречено Геометрия, цар Успоредник и царица Права. Те имали трима сина – принц Ромб, принц Правоъгълник и принц Квадрат. Всички те били еднакво умни, добри и много приличали на своя баща. Дните им минавали в мир, сговор и разбирателство. Когато царят остарял, решил да остави управлението в ръцете на един от синовете си. Затова ги извикал при себе си и им казал:

– Деца мои, всички ви обичам много. Искам да бъдете все така сплотени и да се уважавате, както досега. Царството не бива да се разделя на части. Този от вас, който успее да ми докаже, че притежава най-много достойнства, ще застане начело, а другите ще му помагат.

– Ако трябва да се сравнявам с братята си – казал той – то аз притежавам свойствата и на двамата едновременно – успоредник съм, страните, както и диагоналите ми, са равни и образуват прави ъгли.

.     След като изслушал внимателно синовете си, царят взел решение да остави управлението на Квадрата, а Правоъгълникът и Ромбът да му помагат в издаването на всички закони в царството.

Катрин Бахчеванова 5-в клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр.Бургас.

Минавало през гори и планини и намерило вълшебна карта на скрито съкровище, което не съдържало нито пари, нито злато, а незнайни знаци.

С помощта на картата открило торбичка със знаците 2,=, —–, . , а, b. Зачудило се, но ги прибрало. Стигнало до малка къща и решило да си почине. Но кого да види – учудено познало своя художник. Разказало му, че търси себе си и му се похвалило  за намереното съкровище.

.     Художникът ахнал, като видял знаците. Казал му, че ще му помогне да намери себе си. Нарекъл го S. Разпръснал знаците и ги поръсил с вълшебен прашец. Те се наредили в картина, изписвайки формулата:

Художникът слял двете картини в една и му казал, че това е то. Лицето се намерило и заживяло спокойно и щастливо.

Иван Ламбанов 5-б клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр.Бургас.

Приключенията на Триъгълничо

.     В град Математика  един прекрасен слънчев ден  умният правоъгълен триъгълник отивал на уроци по математика, тъй като се затруднявал много в умножението. Докато вървял, в далечината се появила синя светлина .

Двата катета били толкова изплашени, че не знаели къде да отидат. Видели една къща с формата на равнобедрен триъгълник и се скрили в нея . Започнали да се вайкат  как ще спасят приятелката си . Тогава триъгълната къща ги попитала:

–  Хей, катети, защо плачете?

Катетите отвърнали в един глас:

–  Бяхме разделени на три и хипотенузата ни беше открадната от злия магьосник, и заведена в кулата.

Триъгълникът отвърнал:

–  Аз също бях в плен на магьосника, за това сега ще ви помогна.

Веднага разбрали, че това е хипотенузата. Открили я на покрива, завързана на един стол. Тъкмо я освободили и тогава се появил магьосникът.

Те казали:

–  Съедини ни веднага!

Магьосникът отвърнал:

– Трябва да решите две задачи.

–  Казвай! – викнали катетите.

–  Колко е 36 : 4 ?

Единият катет казал :

–  9.

–  Колко е 9х8?

Вторият катет отговорил:

–  72.

ПРИКАЗКА ЗА СЪБИРАНЕТО И ИЗВАЖДАНЕТО

.     В град, наречен Математика, се родило дете. То се казвало Сбор. Когато пораснало, казало на майка си – Плюс,

че иска братче или сестриче. Майката замълчала и показала

карта на детето си. На тази карта били тайните местата, където се крият събираемите – сестрите на Сбора. Детето веднага започнало да търси своите сестри.

По пътя срещнало Разликата. Сборът я попитал  накъде се е

запътила, а тя му казала, че отива да търси своите братя.

.   Оказало се, че картите на Сбора и Разликата съвпадат. Те станали приятели и продължили напред. Сборът попитал Разликата защо братята и сестрите им се крият. 

Разликата също се замислила.

Подхлъзнали се в калта и паднали в дупка.Чувствали се  безпомощни, защото не  виждали нищо. За щастие се появила светеща птица. Изкарала ги от дупката и осветила пътя им. В този момент Разликата и Сборът разбра-ли, че са изгубили  медальоните си, но продължили в  мъглата. Изгубили и птицата, но тя неочаквано се спуснала 

от небето, грабнала ги и завела двамата другари в едно зло царство. Там затворили Разликата и Сбора в тъмна кула. 

.     Оказало се, че гората, в която се намирали, била 

забранена. След време те успели да се измъкнат.

Селянинът им казал, че Умаляемото и Умалителят са 

роби в огромно царство. На мига всички тръгнали натам. Промъкнали се тайно и успели да открият братята на Разликата. Трудно, но все пак успешно, всички живи и здрави 

излезли от замъка. Благодарили на селянина и се отправиликъм дома си.

Празнували дълго време за това, че са се събрали заедно.

Така се появили събирането и изваждането.​

Калина Русева, 5-а клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр. Бургас.

Остатък се  уплашил много от това странно човече, но въпреки това решил да се представи:

– Добър ден, моето име е Остатък, бях голямо разочарование за моето семейство и то ме изостави. Видях твоето въже и реших да го проследя.То ме доведе при теб. А ти какво си?

– Здравей! – казала много тихо малката точка с ченгелче – Аз си нямам име и също бях изхвърлена, но дори не знам откъде съм и дали съм имала някога семейство.

– А тогава какво беше това въже, което следвах? – възкликнал учудено Остатък.

– Оставих това въже на полето с надеждата някой да го намери и последва, точно както направи ти – отвърнало скромно малкото странно същество.

– Добре това го разбирам, но защо се криеш в тази тъмна и влажна пещера? – попитал Остатък.

– Защото съм тъжна и самотна – отговорила точката с ченгелчето.

– Ако искаш можем, да бъдем приятели! – възкликнал Остатък. – Само трябва да ти измислим  име. Харесва ли ти  “Запетая”?

– Да, при това много! – казала доволно Запетая.

Остатък и Запетая тръгнали заедно, разговаряли, опознали се и неусетно стигнали  града.Там  видели една много голяма къща с морава отпред. На вратата на къщата  имало червен звънец. Запетая и Остатък звъннали и що да видят!

Как са се появили височините на триъгълника?

.     В страната Геометрия живеели много различни по вид, големина и форма геометрични фигури, разпределени в градове и общини. Например в община Триъгълник имало само триъгълници, заселени в различни градове според ъглите и страните, от които били построени. Така било и с другите геометрични фигури. Триъгълниците имали височини, които обикновено били вътрешни, но само един вид триъгълник имал две външни и една вътрешна височина. Всеки тъпоъгълен триъгълник се смятал за важен и необикновен, защото той бил единственият вид триъгълник с такива височини.

Математикът обаче не помогнал само с това, че начертал нови височини, но и намерил виновника за тази беда – кмета на град Остроъгълен. Той заловил както кмета, така и гумата – престъпник.

Така обичайният ред в Геометрия се възстановил.

Виктория Степанян, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков” гр.Бургас

ПРИКАЗКА ЗА ПЕРПЕНДИКУЛЯРА

.     В  голямата необятна страна Равнина  живеела принцеса Точка. Тя била много самотна. Нямала роднини, нито приятели и затова била много тъжна. Мечтаела да пътешества из голямата Равнина.  Веднъж, внимателно движейки се, тя видяла нещо дълго, без начало и край, което се носело в пространството.

–   Здравей! Кой си ти? – зарадвала се Точка.

–  Аз съм Хоризонтал – отвърнал непознатият. – Не трябва да се разсейвам от посоката си.

–    Накъде си се запътил? – попитала красивата принцеса.

–    Отивам на гости на принц Вертикал – той е моят по-малък брат.

Големият брат подкрепял Точка и Хоризонтал във всяко тяхно начинание.

.     Минало време и младото семейство се сдобило с рожба. Прекрасно момченце, което нарекли Перпендикуляр. То било едно много щастливо дете, което никога не се отделяло от своите родители, а те много го обичали. В деня на неговото кръщене стара и зла магьосница проклела момчето – когато порасне, да напусне страната и страшна буря да го повали. За щастие до нея стояла млада и добра фея, която казала:

–   Успокойте се всички! Момчето няма да загине, аз ще го орисам да се сдобие с два прави ъгъла. Те ще го пазят и ще му бъдат подкрепа. С тях той ще бъде по-силен и нито бури, нито ветрове ще го разклатят и повалят.

Лятна история

.     През миналото лято едно момче със своите приятели било на лагер в град Приморско. Близо до техния хотел строили тенис игрище.

.     Един ден преди вечеря момчетата решили да се поразходят в района. Срещнали инженерите на строителния обект. Те разглеждали  чертежа на игрището. На момчетата  им станало интересно и отишли при тях. Попитали ги дали може да им помогнат с нещо. Инженерите се усмихнали и им казали, че не се става лесно инженер, но им позволили да намерят лицето и обиколката на тенис корта.

Приказка за дробите    

.     Като цяло Числителят си живеел спокойно и щастливо, но постепенно животът му станал скучен. Чувствал, че не прави нищо полезно. Затова решил да се разходи и да помисли какво да свърши. Неочаквано срещнал Знаменателя, който бил изпаднал в същото положение. Решили да се обединят и заедно да измислят как да бъдат по-полезни, но за съжаление нещо им липсвало. Опитвали, опитвали, нищо не им се получавало, нуждаели се от помощ.

Решили да отидат при Чертата – една позната на Числителя. Помолили я да им помогне и тя  веднага се отзовала. Разказала им как ще сформират перфектния отбор,

Оттогава досега Дробите ни помагат в пресмятането и улесняват действията ни в тази сложна наука.

Ирена Агафонова, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Правоъгълен триъгълник

.     Три отсечки се разхождали в гората. Изведнъж се стъмнило и те много се изплашили. Извила се буря с много силен вятър. Те се хванали за ръце, за да не отлетят. Така се получил триъгълник.

.     След като бурята отминала, те решили, че така им е по-добре и ще заживеят заедно като триъгълник. Така се получил триъгълник. Между две от страните се образувал прав ъгъл. Тогава те решили, че ще се казват катети, а третата страна – хипотенуза.

Хрумнало им, че техният сбор ще е равен на обиколката на триъгълника. Но искали да открият и какво ще е лицето на триъгълника. Тъй като знaели как се намира лице на правоъгълник, те се сетили, че лицето на всеки правоъгълен триъгълник с катети а и b е равно на половината от лицето на правоъгълник със страни а и b.

Росица Меранзова, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Замъкът на Злия Математик

.     В един слънчев ден Събираемо и Сбор се разхождали. Изведнъж видели замъка на Злия Математик. Пред огромнат порта стоял един Хикс, вързан с верига, който викал за помощ. Събираемото и Сборът отишли да видят какво става. Те приближили до Хикса и го попитали защо вика. Хиксът отговорил, че Злият Математик го заключил и ще го освободи само ако реши две задачи с неизвестно число. Събираемото и Сборът решили да помогнат на нещастния Хикс. Запретнали ръкави и решили двете задачи.

24+X=58          X+34=75

X=58-24           X=75-34

X=34                X=41

Как са се появили успоредни прави?

.     Имало едно  град, в който живeeли всички геометрични фигури. Но най-интересното се случило в квартала на правите. В него всяка права имала собствена къща и двор.

Един ден правата 24 решила да се поразходи из парка. По пътя тя срещнала своята приятелка – правата 56, плачеща на една пейка пейката. Правата 24 се седнала до нея и я попитала:

– Какво се е случило, приятелко?

– Нямам къде да живея. Сутринта забравих да изключа готварската си печка и когато се върнах от магазина, къщата вече беше изгоряла.

ЧУДНАТА СТРАНА НА ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ФИГУРИ

.     Съществувала някога една чудна страна. Там живеели геометричните фигури. Те били задружно и весело семейство. Всички се уважавали, помагали си, но за да цари ред, имали строго определени правила. Те се наричали математически закони. Възникнали в дълбока древност, те били ясни и точни, доказали правотата си във времето и никой не смеел да ги наруши. Е, имало и такива, които понякога ги пренебрегвали, но тъй като всички били членове на една голяма и интересна наука, наречена Математика, тя веднага показвала възникналата грешка . После всички засрамено се връщали по местата си, извинявали се и бързо всичко си идвало на мястото.

.     След като бурята отминала, нещастният правоъгълник, захванат за една счупена корабна дъска, се добрал обратно в чудната страна на геометричните фигури. Събратята загрижено го посрещнали и се заели да го лекуват. Приятелите му съчувствали и не знаели как да му помогнат. Минало време и той бавно се възстановил от шока, но физически вече не бил същият. Тялото му било наклонено надясно и опитите му да се изправи били неуспешни.

Той завинаги загубил четирите си прави ъгъла и сега имал два остри и два тъпи ъгъла. Той вече не отговарял на едно от условията, заложено в математическия закон за правоъгълник. Другарите му забелязали, че независимо от промяната на ъглите, дължината на страните му се била запазила – те били две по две все още равни и успоредни една на друга.

Разделеният знак деление

.     В една топла и слънчева сутрин веселото Деление станало от сън. Казвало се Вики. Горната точка се наричала Ви, а долната – Ки.

Ки се почувствала по-различно от обикновено, затова се огледа. Погледнала нагоре и забелязала, че Ви я няма. Ки нямала време да потърси сестра си. Трябавало да тръгва към училището, за да помага на другите деца, а и можела да я потърси в тетрадките им.

Тръгнала тя към училището, но трябвало да почака да минат първите часове, за да опита да намери сестра си в голямото междучасие.

Тя била скрита в едно грешно деление, но щом Ки дошла при нея, нямало вече да е грешно. Застанала си на мястото и всичко било пак като преди.

Елжана Иванова, 5-в клас, ОУ”П.Р.Славейков”, гр. Бургас

žЖивотинките останали доволни. Бабата завела момичето до една река. Потопила го във водата и то излязло чудно красиво и със сандъче злато в ръцете си. Прибрала се девойката у дома. Разказала на сестра си какво ѝ се е случило. Мързеливото момиче поискало и то да отиде. Стигнало до къщичката с кокоши крака. Посрещнала я старицата. Показала й животинките си. Те решили и нея да изпитат. Дали ѝ задача:

“žЗмеят имал 21 яйца. Част от тях счупил. Останали му третинка от всички. Колко са му останали? ”

žМомичето се чудило, чудило, не могло да реши задачата – нали си било мързеливо. Животинките не останали доволни. Старицата я завела до реката. Решила да ѝ даде последна задача.

ž

Геометрични фигури

.     Живеели много геометрични фигури в един град. Те били различни. Едни обичали всичките им страни да са равни, други – не, но се разбирали, въпреки различното си мнение. Всички обаче завиждали на господин Квадратников, защото децата го обичали. Бил им най-лесен, защото  неговите страни са равни. Той се хвалел пред другите фигури, като им казвал:

      – Аз съм най-лесен, защото при мен няма нужда да се чудиш какви са другите страни, след като всички имат еднаква дължина.

Господин Триъгълников му отвърнал:

      – Да, но от мен има няколко вида.