Население,политическа карта и стопанство на Балканския полуостров-Урок 19/20

БРОЙ И  ГЪСТОТА  НА НАСЕЛЕНИЕТО  

  Населението на Балканския полуостров възлиза

на 72млн. ж. (вкл. европейска Турция и Румъния). 

Броят на населението намалява в балканските държави, с изключение на Македония, Черна гора, Косово, Словения и европейската част

на Турция. 

 Най-гъсто населени са крайбрежни и равнинни

части на полуострова, а най-слабо – планинските.

Най-гъсто населена страна е Косово (167 д. / кв.км),

а с най-ниска средна гъстота е Черна гора (45 д. / кв.км) и България (64 д. / кв.км) 

РАСОВ, ЕТНИЧЕСКИ  И РЕЛИГИОЗЕН СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО 

 Най-старите жители на полуострова са траките, илирите  и  древните гърци.Заселването  на славяни  и  българи  в  края на  VI  век  и  началото на  VII  век , променят облика на балканското население                 

  Населението на  полуострова  в  голямата си част принадлежи към европеидната раса, но  с тъмна кожа, тъмни или пъстри очи, тъмни и чупливи коси.             

Етническия състав е пъстър.Представен  е  от

албанци, българи, хървати , гърци, македонци, черногорци, сърби и  др. 

 Основна част от населението му 

принадлежи към индоевропеиското 

езиково семейство,с изключение 

на турския и гагаузкия език .

 Основните религии,които се 

изповядват са християнската

(източноправославни и 

католици) и ислямът. 

 Главните проблеми пред балканските 

страни са свързани с намаляване на

броя и застаряване на населението,

изоставането в стопанското им 

развитие,между етнически спорове,

безработица и миграция. 

ПОЛИТИЧЕСКА КАРТА 

На полуострова са разположени 12 

държави(вкл. Европейска Турция и Румъния).

По форма на управление всички 

балкански държави са републики.

Според държавното устройство само 

Босна и Херцеговина е федерация

 от 2 самоуправляващи се 

републики,останалите са унитарни. 

Част от държавите са членове на

ЕС – Гърция (1981), Словения(2004),

България и Румъния (2007) и Хърватия (2013). 

СТОПАНСТВО 

  Балканските страни са едни от 

най-слабо развитите страни в

икономическо отношение в Европа,

което се дължи на дългия преход и 

стопанската криза.

  Проблем за страните е недостига

на нефт,природен газ,въглища и други 

изкопаеми.Отрицателно влияние 

имат и честите конфликти,

ограничените инвестиции и липсата

на иновации в производствата. 

 Стопанското изоставане се 

отразява върху доходите на 

населението,не доброто състояние 

на ифраструктурата, влошеното 

качество на здравеопазването и

образованието и др.

Върху икономическото развитие на 

държавите,положително влияние 

оказва приемането на част от тях в ЕС. 

 Земеделието е традиционна 

стопанска дейност за повечето 

странив региона.Отглеждат се 

пшеница,слънчоглед,царевица,

тютюн, лозя,цитрусови плодове и др. 

 Животновъдството също е силно развито. Отглеждат се кози,овце,

свине и др.  

  Водещи преработващи дейности

са производството на храни,

напитки,дрехи,обувки,текстил,облекло,

хартия.Изградени са големи 

елктроцентрали,които работят с

ядрено гориво(България, Румъния, 

Словения и Хърватия)електроцентрали,

които работят на базата на вода

(ВЕЦ) и ТЕЦ-ове. 

  Силно развитие е туризмът,като 

големи центрове на морски 

туризъм са Дубровник,остров 

Корфу, Санторини, Закинтос и др. 

Транспортът не е така добре развит,

както в Западноевропейските 

страни,макар че са застъпени 

всички негови видове.Гърция се

отличава с най-големия търговски

 флот.

  На полуотстрова има морски и 

речни пристанища-Пирея,Варна,

Констанца,Видин,Белград,Русе и др. 

  Най-голеими летища са-Атина,Ираклион,Солун,Букурещ,

София и Белград. 

 Външнотърговските връзки на 

балканските страни са предимно с

държави в Европа- изнасят се 

храни,облекла,вина,растителни 

масла и други,а се внасят природен

 газ,нефт,машини,електроника и др. 

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕД СТОПАНСКОТО РАЗВИТИЕ НА БАЛКАНИТЕ 

  Свързани са главно с недостатъчната 

работна ръка,поради застаряващото

 население и емиграцията.

  Страните изпитват  и  недостиг на 

финансови ресурси  и  силна енергийна 

зависимост от вноса на    енерго-източници

 и електроенергия.