Yordanovden

Днес, 6 януари, българската православна църква отбелязва Йордановден. Празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С празника се слага край и на така наречените „мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. Традицията повелява след ритуалното кръщаване на водата, свещеникът да хвърли кръста в реката или в морето, където насъбралите се мъже да се впуснат, за да го вземат. Този, който извади кръста, ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако самият кръст замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав. Именно от това ритуално измиване тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани вече близо два века спазват един уникален обичай – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа, известно още като Хорото на Калифер войвода.

Поверия за Йордановден Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.