Българският език през вековете

Старобългарския език IX-XIв. 

В езиково отношение обаче няма съмнение, че българският е славянски език. Всъщност той е най-старият документиран сред тях. Най-ранните писмени паметници на старобългарски език са от 10 – 11 век.  През 9 – 11 век езикът е съвсем близък до останалите славянски езици, поради което старобългарските черковни текстове се използват от други славянски народи като руси и сърби със съвсем малки изменения. От изследователите този език е наричан различно –  „старословенски език“,  „старославянски език“. Старобългарският език, след старогръцкия и латинския, е третият език, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението, администрацията, на който е била създадена поезия, философска, научна и юридическа литература. Успоредно с останалите славянски езици, след 12 век старобългарският език претърпява значителни промени, които са отразени съвсем оскъдно в писмените паметници. Беглото отразяване на фонетичното и морфологичното развитие на езика в паметниците с религиозен характер се дължи на силното влияние на кирило-методиевата традиция в средновековна България.

Среднобългарския език XII-XVIв.

Среднобългарският език е книжовен език по времето на Втората българска държава, ползван по българските земи до ХVІІ век, също като книжовен общославянски език на южните и източните славяни, както и като официален в османската султанска канцелария и в княжествата Влахия и Молдова. В среднобългарския език се наблюдава засилена употреба на предлози при някои падежи – родителния, дателния и творителния. Има случаи, когато при приглаголния и частичния родителен падеж се появява предлогът „от“. Не са малко случаите, когато дателният падеж се замества от разнообразни предложни конструкции. Интересно е, че правописът явно се е различавал от говора на тогавашните българи. Например – в среднобългарските текстове цари истински хаос в използването на носовите гласни. Изглежда, че авторите им не са ги използвали редовно в речта си. В периода от XVI до XIX век въз основа на среднобългарския се оформя постепенно и говоримо т.нар. новобългарски език.

Новобългарския език XVI-до днес

Най-ранните писмени паметници за новобългарския език са дамаскините от XVII – XVIII век. След Освобождението българският език е обявен за официален с циркулярно писмо на руската окупационна администрация от 11 септември 1878 година. В последствие народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският – Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други.

Съвременния език

Съвременният български книжовен език започва да се появява след Освобождението и продължава до ден днешен. В правописният си вариант търпи големи промени: премахват се букви, думи и т.н. През първите години след Освобождението до 1899 г. е приет така нареченият Дриновски правопис. Той е признат като първия официален правопис на съвременния български книжовен език. През 1899 г. министърът на народното просвещение Тодор Иванчов създава леко опростена версия на Дриновския правопис, известна като Иванчевски правопис или още наричан Дриновски-Иванчевски правопис. Този правопис продължава до 1921 г. когато правителството на БЗНС приема Омарчевският правопис, кръстен на просветния министър Стоян Омарчевски. Омарчевският правопис е доста различен от предишните два. В него се въвежда правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните. Този правопис продължава само две години, когато през 1923 г. старият Иванчевски правопис е възстановен с леки промени. След събитията от 9 септември 1944 г. съвременният правописен език търпи най-голямата си промяна изобщо. Реформата е доста спорна сред населението. Поддържниците на реформата смятат, че така съвременният език е лесен и много разбираем за четене и писане, докато противниците смятат, че тази реформа на съвременния език е просъветска, наложена по идеологически подбуди и под чуждо влияние. След 10 ноември 1989 г. група интелектуалци, които искат съвременният български език да бъде върнат със стария правопис, но така и не се случва. През последните години в съвременния език навлизат много чуждици и това помага на младото поколение да комуникира помежду си, но за възрастните тези чуждици са по-неразбираеми. На всеки 10 години се издава „Правописен речник на българския език“ в който се представят новодобавените думи в съвременният език.

Източници, които сме използвали:

• https://bg.wikipedia.org/
• https://studyabroad.bg/

Програми, които сме използвали:

• https://www.ourboox.com/
• https://www.messenger.com/
• word
• discord

Тази книга нямаше да бъде написана без помощта на Даниел Иванов, Ева Миланова, Иван Петков, Йордан Григоров, Марио Димитров, Пламен Георгиев и Стелиана Асенова.