За тежките моменти

Тъжно е да си признаеш, но в най – тежките моменти от живота си съм сам и трябва да намеря силите и хладнокръвието да ги преодолея. друга истина е, че за най – мрачните етапи от живота си нямам идея като да действам, за да ги преодолея, но това е моята вътрешна, житейска битка. Няма кой да ме научи за това или онова, освен животното, което е безценен в това отношение. Строг учител, подготвящ изненадващи тестове, които в понеделник не започват да се възприемат с отличен.

Когато съм сама с цялото гърло ми се иска да крещя, че не искам да съм сама и ако някой се прави на прекален смелчага, че винаги може да има нещо сам, не му вярвайте. Той има най-голяма нужда от подкрепа. Кой знае, че душата му е като мъже в този момент, но има нещо, което се спира, за да потърси и настоява за подкрепа Може да се неувереност, може да се направи предишно прехвърляне ….. Всяка реагира по различен начин, но болката винаги остава някъде между редовете скрита …..

Как реагирам аз , когато съм в труден момент? затварям се , слагам преграда между себе си и света и за жалост не  спирам да мисля за проблема си. Той е в ума ми 24 / 7 . Мога да отричам , че съществува , но го има. отричам , защото ме е срам да призная , че съм слаба в даден момент , че се нуждая от помощ. Винаги съм го играла силната жена и съм силна , но понякога товарът , който нося ми идва свръх. Не мога и не искам да го прехвърлям на някой друг , а просто да  споделя , че нещо ми пречи и точно това споделяне ми е препъни какмък. Не го усвоих съвсем. Още се съпротивлявам да се разкривам пред хората. Да , зная , че е важно какво и пред кого да споделяме , но прекалената затвореност също може да е убиец. Къде е балансът ? Не зная. Действам според интуицията си. Ако тя ми каже да споделя го правя , ако ако ли не – не го правя.

За трудните моменти и тяхното преодоляване на рецепти няма общо взето. Важно е да не забравяме, че преди всичко трябва да търсим сила в самите себе си. Ако всички чакаме никой да не спаси, може да останем разочаровани. Никой не ни е длъжен, както и ние не сме длъжни никому.

Искреността и ти

– Сигурна ли си, че искаш да останеш сама?

– Да, това искам – в момента, в който изрекох тези думи, осъзнах, че наистина искам да съм сама.

Мисля си каквото ли е истинското значение на думата “искреност”, поради което и да се боли и колко иа да променя живота ти, тя те прави истинска – такава, каквато си с всички ти недостатъци и дефекти.

Понякога тя се наранява и прави нещастна, може да е за добро, може да се отправи към този, който води тази искреност, е път, който ще направи ново.

Седя у дома сама, като, каквато искам и не искам да бъда понякога и си казвам: къде изчезнаха тези дни с приятели и забавни истории и защо седя тук тук, без да има на кого да звънна и казва:

– Здравей, приятелко, знаеш ли какво се случи днес?!

Знаеш ли, независимо дали си сам за миг и няма на кого да се обадиш, трябва да бъдеш щастлив, въпреки всичко, тъй като неизвестно щастливо удовлетворение на надеждата на някой ден да има на кого да се обадиш или при кого да се скриеш, за да казваш нова история.

Какво можеш да направиш за това, че си сам, само заради това, че си бил искрен? Може да си дадеш почивка, да се отдадеш на себе си и да се радваш на всеки обединен миг, защото това е правилно изключително силен. Точно тогава в този миг, когато най-малко очаквате, ще се появи човек, който ще приеме искреността ти, като например

В този миг пейзаж около теб ще се смени и всичко ще изглежда така съвършено. Някой ден сам ще анализира всички си дефекти и грешки, защото има човек, който приема, ще може да поправи и себе си в едно ново начало. Какво ще последва след всичко, случи ли се до сега?

Едно ново начало и един силен и щастлив човек – ти.

                        За самотата и страха

         Останала сама в мен се събуждат най – различни мисли,вълнения и страхове. Страх ме е ! Неописуемо много искам  искам да има някой до мен в този момент, но уви, за пореден път осъзнавам , че съм сама , за кратко или дълго, пак си оставам безсилна срещу самотата. Свивам се на кълбо , завивам се с някое топло одеяло и си мисля , че съм защитена, чувствам се по – сигурна , по – дръзка , по – смела. Готова съм да се изправя срещу страха и самотата…. Не , не знам защо ме е страх , знам само , че трябва да се опазя в този ужасен , непоносим момент на слабост. Но от какво ? И аз не предполагам какво толкова силно бушува в душата и в ума ми, но ме е страх!  Има нещо , което ме мъчи , опитвам се , налагам си да мисля за друго, отдръпвам се за малко от подлите обятия на страха, но така или иначе това не ми дава мира.

Хубавите мисли изместват лошите, питам се , но за дълго ли ?……