В очакване на Коледа

Бъдни вечер

           Наричан още: Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Крачун

          Типичен обред: Замесване на обреден хляб, Приготвяне на нечетен брой постни ястия, Прекадяване на софрата, къщата, обора и двора

     Малката Коледа преминава в приготовления за празничната коледна вечер. Мъжете колят прасета, а жените месят хлябове, готвят постни гозби и варят жито за Бъдни вечер, която за тракийските земи е втората кадена вечеря, а за останалите български краища- „първа кадилка“.

     През този ден селските домове се обхождат от дружините на малките коледарчета- момчета от 8 до 12- годишна възраст, заради което празникът е известен като Детешка         Коледа. Всяко момче носи дрянова пръчка- кофръжалка или коледница. Щом групата влезе в къщата, стопанката посреща децата със сито, пълно с пшеница. Тя посипва коледарчетата със семена, а през това време те удрят тояжките си по прага и благославят: Да се ​​роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!

       През този ден домакинът има задължението да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което трябва да гори в огнището през цялата нощ, а и в продължение на останалите коледни нощи.

      Стопанинът внася тържествено бъдника вкъщи с думите: Славите ли Млада Бога? Жените и момите отвръщат: Славим, славим, добре си дошъл! В миналото бъдникът е бил обличан в бяло ленено или памучно платно и е миросван. В Кюстендилско стопанинът внася бъдника в дома си и нарича: За много години! Дошъл е Божик, носи ни берекет- агънца, ярета, бяла пшеница и големи гроздове!

Вечерта бъдникът се запалва в огнището и се поддържа непрекъснато. Неговата пепел се запазва, тъй като се смята за надарена с необикновено голяма магическа мощ. Стопаните я пръскат по нивите и градините за плодородие.

Върху празничната бъднивечерска трапеза стопанката нарежда обредния хляб- боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец или харман. Той е замесен с мълчана вода, налята мълчешком от момата или младата булка в семейството. Брашното за хляба се пресява през три сита. От тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Освен този хляб момата меси и вит-превит кравай, предназначен за коледарите. Под трапезата стопанката разстила слама, която се асоциира със сеното в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече.

След като трапезата е подредена, най-възрастният представител на фамилията взема палешника от ралото, слага в него няколко въглена и тамян и три пъти прекадява софрата, кади стаите, оборите и двора. После палешникът се оставя с няколко въглена под водника или зад вратата. Въглените се наричат за лозята, нивите, бостаните и домашния добитък. На другия ден домакинята гледа кой въглен е угаснал, което е знак за добра реколта. Ако въгленът е почернял, предсказанието е лошо.

Преди да започне угощението, стопанинът поема с две ръце обредния хляб, повдига го високо над главата си и започва да благославя. После той разчупва хляба. Част от него поставя пред домашната икона, друга дава на добитъка за здраве, а по-голямата част се изяжда от домочадието. Ако някое от децата кихне по време на вечерята, стопанинът му обещава едно агне.

Рождество Христово

          Наричан още: Коледа, Божич, Божик, Колада, Коледна, Коленда.

          Типичен обред: Коледуване, Приготвяне на шарен кравай, Приготвяне на нечетен брой постни ястия.

В полунощ по къщите тръгват групите на ергените коледари. Преди това коледарите, наричани още „коледарци“, „коледаши“ или „коледжани“, са се събрали в дома на своя водач- „станеник“, “воевода”, „коледарски цар“, „кудабашия“ или „чауш“. Той е по-възрастен мъж, който знае всички коледни песни и благословии и обучава момците в коледуването. Всички са облечени в празнични премени, на калпаците им са забодени коледарски китки, украсени с пуканки или бучки захар. В ръцете си всеки носи „шарена тояга“ от леска или дрян. Ако селището е голямо и се състои от няколко махали, коледарите се разпределят в отделни дружини- „чети“, „колове“ или „куди“.  Началото на тяхната обиколка по къщите се оповестява с гърмеж на пушка. С песни дружината тръгва по пътя. Пред нея бързат няколко момчета- „котараци“, „котета“, които чукат по портите и мяукат, за да известят стопаните за идването на коледарите. Две други момчета, наричани „магарета“, следват дружината и имат задължението да носят събраните по къщите дарове и краваи.

Репертоарът от коледни песни е особено богат. Щом момците влязат в двора на чорбаджията, те го поздравяват със специална песен. После отправят песенни пожелания за всеки член от семейството- за домакинята, младата булка, новороденото, момата, за най-възрастните в дома.

Те знаят песен за орач, за овчар, за шивач, за свещеник. Стопанинът кани момците около трапезата, черпи ги с ракия и вино. Накрая момата подава своя писан или шарен кравай на коледарския цар. Той го поема, вдига го високо и изрича коледарската благословия- слава, молитва, мармарка, с която пожелава здраве, благополучие и плодовита година на цялото домочадие.

Коледарската благословия е вербална магия и представлява кулминационен момент в обредността. В нея обикновено се описва дългият и мъчителен път на коледарите до долната земя на прадедите, откъдето те донасят вестта за раждането на Младенеца. Благословията носи в най-голяма степен идеята за посвещение на ергените и преминаването им в нов социален статус, чрез което демонстрират годността си за встъпване в брак.

На следващия ден коледарите се събират отново, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, то за нейния кравай се разиграва търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти- брашно, сланина, луканки, се разпродават и средствата се предоставят на училищното или църковното настоятелство. С част от парите коледарите си устройват шумен гуляй в селската кръчма. Посредством участието си в коледуването и следващите ергенски новогодишни обичаи- сурвакане, риене на оборите и къпане на Водици и Ивановден, момците показват, че не са вече юноши, а пораснали и годни за женитба. Такъв е социалният смисъл на новогодишните посветителни ергенски обреди и обичаи.

     Ерген, който не е коледувал, не може да се ожени, гласи народната поговорка.

Ой ви, момци, коледарци,

Млада Бога славите.

Славете Богу дружина,

че сме рано ранили,

че сме късно къснили,

тъмни гори пребродихме,

мътни води нагазихме,

към долна земя далечна,

бели навуща изцапахме,

черни калпаци намокрихме,

накрай отидохме

при наш стар станеник,

с крака му потропахме,

с ръце му похлопахме

и триж пъти викахме.

Че стана наш стар станеник

и чимшир-порти отвори

да ни покани на негова

златна трапеза.

Че взема китка ключове,

че отвори златен сандък,

че ни дари добра дара,

добра дара вит-превит кравай,

на кравая- сребро и злато,

а краваят- от зрънце премито,

зрънце в нива сейнато, 

а в нивата кръстец до кръстец,

в по-голяма нива купец до купец,

та добър юнак с боздуган

да не може да я прехвърли.

В средата на нивата крушчица,

на крушчицата виси златна люлчица,

в люлчицата лежи малък Даньо,

син синчец, като златен кончец.

Та расъл Даньо, порасъл

и баща му го пратил 

по дълбоките долове коди да пасе.

Не ходил Даньо по дълбоките долове,

ами ходил по студените кладенци

и по чернооки моми

като баща си на млади години.

Този кравай, сят и пресят, вит и превит,

пред Бога печен и за нас наречен,

колкото са в него зрънца млети, 

толкова здраве в тази къща!

Колкото звезди в ясно небе,

толкова купци в златно поле!

Амин!