Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

Автор 

Пейо Тотев Крачолов (13 януари 1878 – 29 октомври 1914), по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век.

ПОВОД ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО 

Вярата на поета в идеала, в постигане на съвършенството в живота, превръща Мина в онова земно изражение на духовното, към което се стреми неспокойният му дух. Мина поразява Яворов с чистотата и невинността си. Точно тези качества подтикват поета към създаването на творбата – „Две хубави очи”.

 КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ

 Стихотворението „Две хубави очи” е
композирано по антитетичен принцип – повторението на централните стихове е тяхно отрицание;стихотворението има кръгова композиция; изграждане на любовната тема в изповеден екстаз; молитвени интонации; характерни за библейските текстове;

ИДЕЯ

Става дума за образа на човека, съсредоточен типично лирически в една точка-очите. Лирическият човек е представен пряко и непосредствено, като душевно сроден с читателя. „Две хубави очи” става символ на женското начало, на споделената самота – „музика”, „лъчи”. В образа на любимата най-отчетливо са детайлизирани „очите”, синонимизирани с „лъчи”, „душа”, „музика”.   

 Любовната лирика на Яворов е израз на човешката душевност, драматичния си емоционален свят, който пресъздава мъчителното и напрегнато търсене на духовни и нравствени опори. Образът на любимата  жена в стихотворението „Две хубави очи“ на Яворов носи белезите на съвършенството и ефирната, неземна красота. Нейният физически облик е почти незрим, конкретните измерения на реалния образ са забулени от красотата на символа.