Поезия

НЕЖНОСТ

Ти си почнал да умираш
още в оня миг, когато
аз съм се родила.

Незабележимо
ден след ден си се смалявал,
докато съм расла аз.

Моите ангини детски
и непредпазлива младост
поразили твоето сърце.

Ти за мойто разточителство
на безгрижен смях
в брой си плащал с твойте дни.

Татко, с колко нежност
си поемал на коляно
и си галил свойта смърт.
1966, Виена

ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през жадни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.

И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове – заради теб.

Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди,
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.

Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си – едвам.

Бях събрала толкова пространства,
тембри, аромати и копнеж,
станала бях толкова безкрайна,
че ти трябваше при мен да спреш.

Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех… Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
1961, Ваймар