Ацтеките са етническа група, населявала териториите на днешно Мексико и създала своя цивилизация през 14 – 16 век. Населението им е било над 1,5 милиона души. Цивилизацията на ацтеките има богата митология и културно наследство. Столицата на Ацтекската империя е Теночтитлан и е била разположена на езерото Текскоко, където сега се намира град Мексико.

  Името ацтеки произлиза от името Ацтлан – митичната им прародина, разположена на север от Мексиканската котловина (най-вероятно в западната част на днешно Мексико), откъдето по-късно ацтеките се разселват в Централна Америка. Ацтеките често наричали себе си мешика (мехика) – от името на най-голямото и най-силно племе в индианската общност в района и от което идва името на днешно Мексико. Прието е ацтеки да се наричат както основателите на империята на ацтеките, така и всички останали етнически групи, говорещи науатъл (езика на ацтеките) и населяващи Мексиканската долина до завладяването им от испанците.

  Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток – до Мексиканския залив, на юг – до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време

  Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико.

  Много преди ацтеките да достигнат своята мощ, Мексиканската долина е била център на високо развита цивилизация поради своето плодородие и благоприятен климат – тази на Олмеките, тяхната цивилизация била считана за майка на останалите цивилизации, тъй като религията, календарната и писмената им система оказали влияние на всички по нататъшни цивилизации в региона. В центъра на долината се намират 5 езера, свързани помежду си, в които са разположени множество острови с блатиста почва.

  В периода 100 – 650 г. Мексиканската котловина е била във владение на толтеките и техния град-държава Теотиуакан. След неговия упадък толтеките мигрират в централната част на днешно Мексико, където основават нова държава. Цивилизацията на толтеките процъфтява в периода Х–XI век. По-късно през XIII век в Мексиканската долина нахлуват групи от скитащи бойци, говорещи езика науатъл и често наричани чичимек. Те превземат градовете на толтеките, измежду които Атскапотсалко и основават нови, като Текскоко-де-Мора. Впоследствие обаче чичимек смесват своята култура с тази на толтеките и по този начин възниква ранната цивилизацията на ацтеките. Нейната икономическа, социална и културна структура постепенно се оформя и започва бързо да се развива.

 За основатели на Ацтекската империя се смятат индианците от племето мехика (поначало занимаващи се с лов и събирачество), които се заселват в Мексиканската низина в средата на XIII век.Мехика постепенно усядат и започват да практикуват земеделието.

  Мешика увеличават своя брой и създават силна военна и държавна организация. По-късно Мешика увеличават своя брой и създават силна военна и държавна организация. По-късно Теночтитлан влиза в троен съюз с градовете-държави Текскоко и Тлакопан и през 1428 г. с общи усилия побеждават тепанеките. При управлението на мешикския владетел Итскоатъл, неговия наследник Монтесума (Моктесума) I и владетеля на Текскоко Несауалкойотъл тройният съюз бележи серия от победи и завоевания. Така се създава Империята на ацтеките, простираща се от централната част на днешно Мексико до границата на днешна Гуатемала. Империята включва редица отделни държави и етнически групи, задължени да плащат данък на тройния съюз. Като най-силен сред съюзниците се оказва град Теночтитлан.и през 1428 г. с общи усилия побеждават тепанеките. При управлението на мешикския владетел Итскоатъл, неговия наследник Монтесума (Моктесума) I и владетеля на Текскоко Несауалкойотъл тройният съюз бележи серия от победи и завоевания. Така се създава Империята на ацтеките, простираща се от централната част на днешно Мексико до границата на днешна Гуатемала. Империята включва редица отделни държави и етнически групи, задължени да плащат данък на тройния съюз. Като най-силен сред съюзниците се оказва град Теночтитлан.

  Ацтеките почитат богове, представляващи природни сили с жизненоважно значение за развитието на земеделието. В градовете са строяли гигантски каменни пирамиди, на върха на които са били храмовете за жертвоприношения в чест на боговете. Изкуството на ацтеките е израз най-вече на религията и военното дело, с което Империята печели богатства и власт. За жертвоприношенията ацтеките използват най-често военнопленници.

Теночтитлан е център на Ацтекската цивилизация. Чудесата на града, разположен на остров в езерото Текскоко, са описани най-подробно от испанските завоеватели (конкистадори), които го наричат „Венеция на Новия свят“, заради множеството водни канали. Най-важната постройка на площада е била голямата стъпаловидна пирамида, на върха на която са били построени два каменни храма, посветени на най-почитаните богове на ацтеките – бога-слънце, който е бил също бог на войната и бога-дъжд.

През 1519 г. испанският конкистадор Ернан Кортес, пристига с над 500 души в Източно Мексико, за да търси нови земи и богатства. По съвет на Малинче, той сключва съюз с племето тлакскала – съперници на ацтеките – и тръгва към Теночтитлан. Ацтекският владетел Монтесума II се колебае как да отвърне на испанската сила и решава да приеме Кортес в града, за да научи повече за испанците и техните намерения.В Теночтитлан Кортес открива големи количества злато и други скъпоценности. Страхувайки се от нападение от страна на многобройните ацтекски воини, той взима Монтесума II за заложник. Испанците претопяват златните украшения и ги изпращат в Испания, а Кортес принуждава Монтесума II да се закълне във вярност към испанския крал.В Теночтитлан испанците не срещат съпротива в продължение на 6 месеца, докато в отсъствието на Кортес офицерът Педро де Алварадо не избива 200 ацтекски благородници, събрали се на религиозна церемония. След завръщането на Кортес ацтеките нападат испанците, за да ги изгонят от Теночтитлан.

  Владетел на Теночтитлан става Куаутемок – племенникът на Монтесума II.Междувременно Кортес се оттегля при тлакскалите и събира войска за обсада на Теночтитлан. Ацтеките се оказват твърде зле въоръжени в сравнение с железните доспехи, стоманените мечове и барута, донесен от испанците, както и многобройните им съюзници сред останалите индиански племена.По-късно биват завладени и останалите ацтекски племена, като взетите в плен ацтеки са принудени да работят в златните мини или в новопостроените испански имения.С падането на Теночтитлан настъпва краят на индианските цивилизации в Централна Америка.

                  Инки

  Империята на инките е най-голямата и могъща империя в Доколумбова Америка. Нейната политическа и административна структура е смятана от повечето учени за най-добре развитата в Америка преди пристигането на Колумб. Административният, политически и военен център на империята е в Куско в днешно Перу. Цивилизацията на инките възниква в планините на Перу в началото на XIII век, а последните и крепости са превзети от испанците през 1572 година.От 1438 до 1533 година инките установяват контрол над значителна част от западните области на Южна Америка с център в Андите, използвайки завоевания и мирна асимилация.Неин официален език е кечуа..Инките смятат своя владетел, носещ титлата сапа инка, за „син на Слънцето“.

  Терминът „инка“ означава на кечуа „владетел“ или „господар“ и се използва за обозначаване на управляващата класа или управляващата династия.Империята на инките е последният етап на хилядолетната Андска цивилизация, една от няколкото световни цивилизации, определяни като първични – местни и възникнали самостоятелно, без да са продължител на друга цивилизация.Предшественици на Империята на инките са две обширни държави в Андите – Тиуанаку с център при езерото Титикака и Уари с център при днешния град Аякучо.

  При управлението на първия си владетел Манко Капак инките създават града държава Куско, който в продължение на над две столетия контролира ограничена област. От 1438 година започва нейното разширение под ръководството на сапа инка Пачакути, чието име означава буквално „Разтърсващ земята“. Той получава това прозвище, след като завладява народа на чанките в днешен Апуримак.Няколко десетилетия по-късно Пачакути завладва земите около езерото Титикака и започва война с лупаките и колите.Смята се че той изгражда Мачу Пикчу като постоянна или лятна владетелска резиденция, макар че функциите на комплекса не са напълно изяснени.

  Испанските конкистадори, водени от Франсиско Писаро и неговите братя, започват проучванията си южно от Панама и достигат територията на инките през 1526 година. Става ясно, че са открили богата страна с възможности за голяма плячка, и след още една проучвателна експедиция през 1529 година Писаро заминава за Испания и получава правомощия от кралица Изабела да завземе областта и да стане неин вицекрал.Когато Писаро се завръща в Перу през 1532 година, намира страната в разгара на гражданска война за наследството на Уайна Капак между неговите двама синове Уаскар и Атауалпа, съпътствана от отслабващи империята бунтове на подчинените от нея народи. Към това се добавят и пренесените от Централна Америка тежки епидемии от едра шарка, грип, тиф и дребна шарка.Завоевателите се възползват от политическата ситуация и удобната пътна система, за да завземат земите на инките до 1535 г.

   Инките нямат писменост, а използват системата кипу – дълго въже, на което се прикрепят множество цветни връвчици с навързани по тях възли. Всеки възел означава определена информация, обикновено цифрова, която засяга данъците, броя на населението или друга важна информация.

  Държавата управлява изцяло бита на инките – невъзможно е някой да смени труда, за който е роден, или да промени местоживеенето си.

  Основната форма на комуникация и записване в империята са кипу, керамика, текстили и различни диалекти на кечуа, езикът, който инките налагат на хората в империята. Инките не развиват писмена форма на комуникация, но визуално записват разкази чрез рисунки върху вази или чаши.Тези рисунки обикновено са придружавани от геометрични модели, които могат да бъдат намерени и по текстилите. Някои изследователи смятат, че тези модели може би са служили като вид писмена комуникация, но това остава неясно.

Капак Раями – Големият празник на Слънцето, се провежда в Куско по време на най-дългия и най-краткия ден в годината.