Българинът във Възрожденския свят

Архитектура

ДА ВЪЗРОДИМ БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ!

В различните региони на България през 19 век се строяло по различен начин, но като цяло строителството носи един и същи дух, условно наречен “Българска Възрожденска архитектура” /по-точно би било да се нарече “Българска класическа архитектура”/ . Тя притежава изключителни качества, които я отличават от всички останали строителни традиции по света и може да се приеме, че отразява характера, културата и манталитета на българския народ като цяло.

Основните типове са Западна къща /Монтанско и Врачанско/, Северно Балканска къща /Тетевен, Троян, Трявна, Елена/, Камчийска къща /Котленска къща/, Черноморска къща, Странджанска къща, Карловска къща, Пловдивска къща, Родопска къща, Самоковска и Пиринска къща, като всяка има и свои подразновидности.

Носии и накити

Обикновено главата се покрива само с вълнена кърпа, като при някои носии под кърпата е подложена малка червена шапчица.
Обувките са кожени и меки, а чорапите – бели с или без украса.За двупрестилчената женска носия цървулите са най-типичните обувки и в някои краища се наричат опинци.Женските обувки към сукманената носия са цървули обути върху чорапи, или плитки кожени обувки.
При саяната носия обувките са кожени и меки, а чорапите – бели с или без украса.Независимо от регионалните различия, проявявящи се във формата и орнаментиката им, за традиционните накити е характерно сходство на материалите и основните техники на изработка.
С изключително разнообразие се отличават накитите за глава – ( игли, надушни висулки, прочелници, подбрадници, косичници, тепелъци, обици), пафтите (задължителен елемент от невестинския костюм) са с богата орнаментика и украса.

Писатели повреме на Възраждането

Иван Вазов

Иван Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание – писателството – дава облика на живота му.

След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка “Пряпорец и гусла”, следват “Тъгите на България” (1877), “Избавление” (1878), “Гусла” (1881), “Италия” (1884), “Поля и гори” (1884), “Сливница” (1885) и други. В прозата започва с мемоарите “Неотдавна” (1881) и продължава с “Повести и разкази в три тома” (1891-1893), романите “Под игото” (1894) и “Нова земя” (1896).

Христо Ботев

Христо Ботев е една от именитите фигури в българската революционна дейност, литература и публицистика. Поет и бунтовник, ревностен пазител на националните идеи, той оставя трайна следа в предосвобожденската история на България. Роден е на 6 януари 1848 година в Калофер. Баща му, Ботьо Петков, работи като учител, и напътства първите стъпки на сина си в просветната дейност.

След Русия и кратко завръщане в България Ботев избира съдбата на румънски емигрант. Пребивава последователно Букурещ, Браила, Галац. Печата вестник „Дунавска зора”. От тези години е и бележитото му стихотворение „На прощаване” (1868 година). През същата година се запознава и с Апостола на свободата – Васил Левски, с когото заедно преживяват много лишения.

Паисий Хилендарски

Той често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец на Православната църква.
Сведенията за живота на Паисий се изчерпват почти,само с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“. Баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир.
Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.