Copyright © 2020
Copyright © 2020
Разтваряйки тази книга, вие ще се запознаете с малка част от нашите експонати, ще научите техните имена и предназначението им .
Всички предмети са автентични, уникални и имат лична история.
Паламарка представлява дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се използва при жънене със сърп. На върха паламарката завършва със закривено навътре рогче (гага), дълго около 10 см. Предназначението на паламарката е да обхваща повече класове и да предпазва ръката от наранявания със сърпа, тъй като при работа с него класовете се режат непосредствено под хваналата ги ръка. С помощта на рогчето се извършва и връзване на снопи.
Сърп се нарича ръчно земеделско сечиво с къса дървена дръжка и извито острие наподобяващо формата на буквата „С“. Използва се за жънене на житни и зърнени бобови култури. Сърпът е със заострена режеща вътрешната страна. Формата му благоприятства едновременното отрязване на стъблата и събирането им в ръкойка. Пригоден е за хващане от дясна ръка, но съществуват и такива, които могат да се ползват и за лява ръка.
Жътвата се извършвала с големи неназъбени сърпове, чието острие е почти перпендикулярно на линията на дръжката. Тези сърпове са известни под името “каврами”. С тях обикновено се жъне много ниско при това може да се ожъне и много повече наведнъж.
По своето разпространение каврамата е чисто тракийско оръдие на труда. Нейното разпространение съвпада с разпространението на “паламарката”.
Вилата е селкостопански ръчен инструмент, използван за пренасяне на сено, снопи, слама, отпадна трева и други обемисти продукти на село. Използват се и вили изработени от едно цяло парче дърво с няколко разклонения.
Инструмент, издялан от цяло парче дърво с дълга дръжка. Служи за основна обработка на почвата, изгребване, събиране на отпадъци и др.
ДЪРВЕНА ВИЛА
Селскостопански инструмент използван за обръщане на сено, слама и други обемисти продукти. Незаменим уред на хармана.
Уред, предназначен за осветление. Металният контейнер долу се пълни с газ и посредством фитил се запалва и свети.
С регулиране дължината на излизащия над резервоара фитил се регулира силата на светлината. Стъклото осигурява тягата, защитава пламъка от движението на въздуха и намалява риска от пожар.
Диканята е прост уред, който се тегли от животни по хармана – специално подготвеното място за вършеене на ечемика или пшеницата. Дървената част от диканята е здрава конструкция, платформа от надлъжни дебели дъски и напречно поставени скрепващи греди. Предната част е извита нагоре и се заобля като шейна, за да се плъзга върху ожънатите класове. Отдолу в дървото здраво се забиват в редове остри парчета от кремък или метални шипове, които трябва да раздробят класовете и да нарежат сламата. В средата на предната напречна греда е направен прорез за поставяне на теглича на животните.
По време на вършитбата в хармана диканята се тегли от животни (коне, волове, биволи), управлявани от седнал на нея човек. След няколко обиколки по постлания с разпръснати снопи харман нарязаната от кремъците слама се прехвърля с вили („претърсва се“), за да падне от нея зърното, и отново се правят обиколки с диканята.
Цилиндричен дървен съд, подобен на крина, но по-малък, предназначен за мерене и пренасяне на зърнени храни. В миналото сеячите са носели в едната ръка шиник пълен със зърно, а с другата са разпръсквали върху подготвената нива. Използва се и като мерна единица с вместимост около 8 – 10 кг.
Дървен съд, предназначен за замесване на тесто. Представлява заоблено дървено корито, издълбано от цяло дърво. В нощвите се замесват хлябовете за всички обичаи, ритуали и празници.
Когато младата невеста влезе след сватбата в новата си къща, свекървата я отвежда при нощвите и ритуално ѝ ги предава, а невестата им се покланя.
Кобилицата е приспособление, което представлява здрав прът носен на рамо за пренасяне на две тежести едновременно. Така може да се пренасят кофи с вода, със строителен материал, денкове и др. За удобство прътът е огънат в средата, за да се фиксира по-точно на рамото.
В българската народна традиционна култура кобилицата е изключително женски уред. Мъжете носят вода на ръка, а който употребява кобилица е изложен на подигравките на общността.
Дълбок и тесен съд за биене на масло, с форма на пресечен конус. Направен е от вертикални извити в дъга дъски, пристегнати с железни или дървени обръчи. Една от дъгите е по-дълга и служи за дръжка. Биенето на млякото (прясно или кисело) се извършва с дървено бутало с обла дръжка. В долния край буталото завършва с кръг с няколко дупки, през които млякото преминава и по-лесно се бие.
Лопата е широко разпространен ръчен инструмент.
Съществуват много видове лопати, едни са заострени, а други равни, едни са големи, а други малки. Така например лопатата за печене на хляб в пещи и фурни се нарича още фурнаджийска лопата и е напълно плоска и изцяло от дърво.
Тъкачният стан е устройство за тъкане на платове, черги,килими (най-общо тъкани). Ръчният стан за домашна употреба, е устойчива конструкция от греди под формата на правоъгълник. Състои се от два масивни дървени цилиндъра, поставени в двата края – за намотаната основа и за навиване на изтъкания плат. Тези цилиндри са популярни с наименованието кросно. Всяка отделна от намотаните нишки след това преминава през т. нар. нищелки. Нищелките чрез педали се задвижват във вертикална посока. Непосредствено до нищелките (в посока на тъкача) се намира т. нар. бърдо. Представлява масивна дървена рамка с вградена решетка от здрави вертикално поставени дървени пластинки. Совалката е носителката на напречно поставяния конец (вътък). И накрая изтъканото се навива на второто кросно.
Published: Sep 16, 2020
Latest Revision: Sep 17, 2020
Ourboox Unique Identifier: OB-905465
Copyright © 2020
Skip to content
Много хубава книга!