ТАТКОВИНА

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума –

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.

Създадено-1883г.

СПОМНЯНЕ

Жалост ме е залюляла

на живот от първий час;

над люлка ми майка пяла

тъжна песен с жален глас:

– Клето чедо! Веч баща ти

в хладни гробни тъмнини –

нож душмански го пропрати;

ти си роб от пелени.

Но порасвай и препасвай

остра сабя на бедра

и войвода за свобода

да та видя и умра!

Създадено–1854г.

НЕ ПЕЙ МИ СЕ

Не пей ми се. И защо ли да пея

в тез години аз в каквито живея!

Как ся пеят славни песни за стари,

тамо, дето днешните са заспали?

Как се слави древна мудрост, юнашство,

тамо дето днес от тях е сирашство?

Пеял бил съм и стихове нареждал,

коя полза и каква ли надежда,

като няма кой да слуша, разбира

туй, що пея, туй, що дрънкам на лира?

– Като няма в труд поету награда,

чезне песен, фантазия отпада.

Ах, напразно стар ся спомен тъй сили

да направи песните ми премили!

Веч за песни миналото не пита,

сегашното — люби лира разбита…

Славни песни днес нито са възможни;

веч за слава достойните измрели,

а живите кат че не са живели –

нечувствени, равнодушни, нищтожни…

– Народ, който глух на песни остава,

глуха вечно за него е и слава.

Кой да слуша като не ся намира,

ще окача нямата си аз лира

там в безводни и ронливи долини,

на безродни и бодливи глогини…

Нека там и ветрец струни подрънва,

нека глухо с звук на жалби покънва,

дор настане друг род с чувство по-знойно,

ново време, по за песни достойно…

Създадено-1870г.

НАПОМНЯНЕ

Ето, Петко, остаряваш,

видиш, вече побеляваш,

гасне младий, буйний жар.

Нал усещаш и кръвта ти,

как ти казва толкоз пъти:

Петко, Петко, веч си стар!

Младините забрави ги,

цалувките остави ги,

не мисли веч за любов.

Да посрещаш с черна жалост

горчивата тежка старост,

отсега бъди готов.

Теб песни ти не приличат,

нето китки веч та кичат;

минаха са младини!

Нине гроб ти приближава,

нине смъртта призовава,

нине тежки старини!

Бар отсега приготви са,

от света веч отречи са,

сбогом, сбогом му кажи.

И  кат мислиш старостта си,

за разтуха на скръбта си,

ти сълзите задържи.

Създадено-1862г.