Елин Пелин

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.Роден е в Байлово, Софийско на 8.07.1877г. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово.Родното село на Елин Пелин, Байлово, запустява по време на войните на Османската империя с Австриската и Руската империя. В началото на 19 век прадядото на Елин Пелин, Станьо от село Поибрене, Панагюрско, се заселва в пустото землище на някогашното село, намирайки го за пригодно за скотовъдство.Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил също така будна личност.По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.

Творчество

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

,,Косачи” (1903 г.)
„Разкази“, том I (1904 г.)
„По жътва“ (1904 г.)
„Пепел от цигарите ми“ (1905 г.—1910 г.)
„От прозореца“ (1908 г.)
„Златни люлки“ (1909 г., стихове за деца)
„Разкази“, том II (1911 г.)
„Гераците“ (1911 г., повест)
„Мечтатели“
„Китка за юнака“ (1917 г., разкази)
„Пижо и Пендо“ (1917 г., 2 попр. изд. 1918)
„Гори Тилилейски“ (1919 г., приказки за деца, наредени в стихове)
„Петльо герест златоперест“ (1919 г., рус. нар. приказки)
„Сладкодумна баба“ (1919 г., нар. приказки)
„Правдата и кривдата“ (1920 г., нар. приказки)
„Избрани разкази“ (1922 г.)
„Сборник от разкази“ (1923 г.)
„Сватбата на Червенушко“ (1924 г., весела история в стихове за деца)
„Цар Шишко“ (1925 г., приказки в стихове)
„Песнички“ (1927 г.)
„Земя“ (1928 г., повест)
„Черни рози“ (1928 г.)
„Поточета бистри“ (1931 г., стихове за деца)
„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933 г.)
„Ян Бибиян на луната“ (1934 г.)
„Аз, ти, той. Мили родни картинки“ (1936 г.)
„Под манастирската лоза“ (1936 г.)
„Дядовата ръкавичка“ (1937 г.)
„Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ (1939 г., сценирана приказка)
„Три баби“ (1940 г.)
„Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и момчета“ (1940 г.)
„Страшен вълк“ (1944 г., приказки в стихове)
„Антология“ (1945 г.)
„Избрани разкази“ (1946 г.)
„Мили родни картинки. Весели разкази“ (1946 г.)
„Избрани разкази“ (1949 г.)
„Приказки и басни“ (1949 г.)

„Ветрената мелница”

Основна тема: творческият дух и виталността на селския човек.
Кратък анализ: В творчеството на Елин Пелин разказът „Ветрената мелница“ представлява модерна трактовка на темата за духовното извисяване на човека в трудовия процес. В повечето разкази на Елин Пелин селксият труд е представен като духовно упование и жизнена необходимост в разказа „Ветрената мелница“ този баланс е нарушен. Тук мотивациите на героите за труд са подчертано естетически. Работата им е обладана от искрена творческа страст и сама по себе си представлява волно творческо начинение, весело забавление, чрез което се надмогва злото. Нетрадиционият строеж, изкусният танц на младите влюбени, любовното упование са предпоставка за оптимистична развръзка на разказа, в която се утвърждава любовта като спасение на душата от всички злини.
Основни тематични мотиви: силата на любовта; трудът и творчеството; виталността на селския човек; танцът и красотата на изкуството; неунищожимият дух на селянина.
Художествени образи:
Героите на разаза могат да бъдат причислени към романтиците чудаци, които успяват да надмогнат злото не чрез социален бунт, а чрез духовно-естетическа съпротива.
1. Лазар и дядо Корчан – двама истински другари, романтични чудаци, коите не се вълнуват от материалната полза на своето спонтанно и несериозно хрумване – строежа на вятърна мелница в безветрен край. И двамата герои са изцяло в плен на работата. Нищо извън творческата сфера не може да събуди интереса на двамата ветреници до момента, когато се появява внучката на Корчан.
2. Христина – Любовта между нея и Лазар, художествено пресъздадена чрез надиграването в танца, се оказва по-силна от творчесските намерения на Лазар, който щастлив отвежда ладата си и красива невяста у дома.

„Косачи”

Основна тема: сблъсъкът между фантазния свят и битовото мислене.
Кратък анализ: Разказът „Косачи“ интерпретира мотива за духовното спасение чрез силата на красивите фантазии и приказните блянове, чрез роматичните илюзии. В тях селският отруден човек намира временен покой от непосилния труд на полето, от мъката и отчаянието. Именно приказката на Благолажа помага на младоженеца Лазо да осъзнае и поправи грешката си – да изостави за пусти пари своята невяста. Пренебрегвайки трагматичните пориви пред любовните си копнежи, той напуска косачите, за да се върне отново при своята любима. Срещата с фантазната красота възвисява душата на Лазо и помага на човека да опази духовната си самоличност.
Основни тематични мотиви: фантазиите и реалността; любовта и доверието; духовното и материалното
Художествени образи:
1. Благолажа – приказен мечтател в битовия свят, който търси спасение в света на фолклорните фантазии. Благолажа убедено защитава тезата, че суровите истини погубват надеждите на селянина за по-добър и хармоничен живот, а романтични илюзии го зареждат с вяра в красивото и доброто. Във финала на разказа обаче чрез постъпката на Лазо действителният и измисленият свят се оказват напълно съвместими. Първоначално младежът е недоверчиве към думите на Благолажа, но постепенно разбира, че любовта е по-силна от битовото мислене. Съвсем различна обаче от позицията на Лазо е тази на Стамо.
2. Стамо – недодялан и груб прагматик. Израз на това е дебелашката му шега, отправена към младоженеца, оствил заради гурбета своята невяста.

“Задушница”

Основна тема: драматичната съдба на сиромаха със съдбата и духовната му устойчивост.
Кратък анализ: Разказът синтезира темата за сиромашкото спасение. Действието се развива на гробищата по време на Задушница – празник за почитане на мъртвите. Вдовецът Станчо е изцяло обзет от отчаяние. Отчужден от света на живите, той живее единствено в мъка и самота. Негова утешителка се явява Стоилка – също загубила рано половинката си. При срещата на двамата овдовели самотници преходът на отчаянието до развеселяването е представен като резултат от Станчовата вяра в абсолютната власт на Бога върху съдбата на човека. Така трагични изстрадалият оптимизъм на селяшката душа надборва смъртта. Финалът на разказа представлява характерна за много от Елин-Пелиновите разкази развръзка – завръщането към дома, към живота.
Основни тематични мотиви: животът и смъртта; маниране на собствената идентичност; победата на изстрадания оптимизъм над смъртта; земният и отвъдният свят; скръба и сиромашката радост; поривът на човешкото сърце към любов и хармония.

“Мечтатели”

Основна тема: мечтателността; своеобразен изход от страданието на селския човек.
Кратък анализ: Способността на селския човек да мечтае е непресъхващ извор на вяра и надежда, които му помагат да преодолее болката в несретното си битие, да намери погубената хармония. Илюзиите, бляновете и мечтите, макар и измамни, изпълват глухия и тъмен живот на селянина със светлина, карат го да разкрие душевните си простори, да се наслади на красивите видения, макар не задълго. Чрез опозицията реалност – илюзии Елин Пелин рисува противоречива и разнолик душевен свят на своите герои. Копнежът им по красота и хармония слива сърцата им в едно.
Основни тематични мотиви: страданието, болката, скръбта; мечтите и илюзиите; постигането на душевна хармония; реалността и измислицата; вярата и надеждата.
Художествени образи:
1. Чичо Горан – състрадателен и хуманен човек, мечтател, който чрез силата на фантазията и вълшебството търси доброто и красивото по грешната земя.
2. Рустим – Наивен. Вярва, че ще намери из полските треви разковничето, което ще му помогне чрез магическата си сила да спечели любовта на любимата си – Акима.
3. Акима – и двамата герои са приказни търсачи на щастие, устремени в мечтите си към живот, освободени от страданието. Те бягат от реалния свят и търсят покой за душите си сред приказната красота на природата, създавайки алюзия на красив неземен свят.
4. Селският доктор – реалист, прозрял истината, че човечеството не може да съществува, ако не гони постоянно измамата.
5. Бялата кукувица – красив символ на самотната душа, мечтаеща за свободен, щастлив хармоничен свят.

“На оня свят”

Основна тема: жизнеутвърждаващата филосифия на сиромашката душа.
Кратък анализ: В разказа социалната трагедия на дядо Матейко е предадена лаконично. Преживе животът му е изпълнен с убийствен труд, мизерия и страдание. Единствената му утеха е в пиенето. Насажданите с векове църковни догми, че само праведните отиват в Рая, карат героя още преживе да се самоопредели като грешник. Когато потегля към пъклото обаче, ангелчето го спира и започва да го увещава, че е сбъркал пътя и че всъщност е за Рая. Това буди истинско недоумение у героя. Във финалната част на разказа развръзката идва неочаквано – дядо Матейко разбира, че няма да плаща данъци в Рая, защото там няма и бирници и веднага се съгласява да бъде отведен там.
Основни тематични мотиви: изобличение на вековни духовни заблуди; пиянство от безизходица; земният и небесният свят; социално-битовата несрета; справедливостта на божествените закони.
Художествени образи:
1. Дядо Матейко – отруден селски човек, живял цял живот в немотия и убийствен труд, намерил единствената си утеха в ракийката. След смъртта си, той разказва за пътешествието си на оня свят. Твърдо убеден, че не е праведен, защото преживе попийвал и побийвала старата си баба, той съзнателно поема пътя към ада, но според божиите закони се оказва, че мястото му е в Рая, а в ада са онези, които издевателствали над бедния народ, виновниците за социалното страдание – владиката лихвар и представителите на буржоазната власт. Отначало дядо Матейко е твърде недоверчив към думите на ангелчето и настойчиво моли да го оставят в пъклото, та поне да си пийва там. Но когато разбира, че в Рая няма бирници и че ще срещне отдавна починалата си жена, щастието му се оказва истинско.
2. Раят – художествената проекция на романтичната мечта и духовна устойчивост на селския човек.

“Андрешко”

Основна тема: конфликтният свят между бедни и богати
Кратък анализ: Разказът „Андрешко“ представя бедния човек в ситуация на изпитание в борбата срещу държавния закон. Творбата поставя проблема за нравствената същност на селския протест. Съществуват различни гледища за постъпката на хитрото селянче Андрешко. Тя може да бъде тълкувана като примитивен опит на онеправдания човек да излъже държавата, като я окраде, или като знам за активно чувство на социална солидарност. Независимо от гледната точка, творбата разкрива непримиримия конфликт между бедния селски човек и служителят на данъчната институция. Борбата на селския сиромах със социалните обстоятелства остава практически неразрешен. Вероятно на други ден изоставеният в блатото чиновник ще бъде спасен и Андрешко ще бъде жестоко наказан, но сблъсъкът на човека със собствената съвест е разрешен.
Основни тематични мотиви: бедни и богати; слуга и господар; село и град; отруденото селско битие; жизнеутвърждаващият народен хумор; конфликтът между два антагонистични свята.
Художествени образи:
1. Андрешко – хитроумен сиромах, състрадателен и солидарен към бедните си братя. Конфликтът между бирника и бедния Станой той изживява като своя лична драма, която иска да разреши сам.
2. Бирникът – груб, бездушен, прагматично ориентиран представител на буржоазния свят.

“Чорба от греховете на отец Никoдим”

Основна тема: черното и бялото в човешката душа
Кратък анализ: Човешката душа съвместява две взаимосвързани същности: черното, символ на греховете, и бялото – на доброто и красивото. Според Елин Пелин човешкият живот не може да бъде нито бял, нито черен. Липсата на едното обезсмисля другото етично понятие. За да съществува доброто, човек трябва да познава злото. Точно тази житейска философия не може да разбере праведният грешник – отец Никодим. Религиозните постулати предопределят изцяло поведението му. Елин-Пеллиновият герой живее постоянно с чувство за вина – той описва извършените от самия него простими и непростими грехове чрез символиката на бели и черни зърна.
Основни тематични мотиви: доброто и злото; праведното и грешното; душата и тялото; видимото и невидимото; заблудите и истината; спасението на човешката душа
Художествени образи:
1. Отец Никодим – свещенослужител, чиято душа е изтерзана от въпроси и търсене на отговори за смисъл на човешкото съществуване, за праведното и грешното.
2. Отец Сисой – духовно лице, което служи на Бога без фанатизъм, угажда си в яденето и пиенето, като нарушава църковните забрани и пригажда небесните догми към своите мерки за добро и зло. Той уважава правото на личен избор и начин на живот на другите.

“Занемелите камбани”

Основна тема: търсенето и откриването на значещите стойности в живота
Кратък анализ: В разказа се сблъскват два типа отношение към представите за божествено: на игумена, ориентиран към материалното, и на отчаяната бедна жена, изразител на дълбокота и съкровена връзка с Бога. В разказа „Занемелите камбани“ се търси отговор на вечния въпрос как трябва да живее обикновеният човек, за да не погазва неписаните божесствени закони. Основен е конфликтът между лъжовните (материалните) и вечните (духовно-нравствените) ценности. Господ реагира именно срещу неоснователната помпозна набожност.
Основни тематични мотиви: доброто и злото; зримата и вътрешната чистота на душата; греховното и добродетелното; разнородни поведенчески и ценностни модели; изключителното и обикновеното; тържествено-празничното и драматично-делничното; показното и съкровеното; материалното и духовното; милосърдието и състраданието.
Художествени образи:
1. Камбаните – ключов образ в постигането на празничния и тържествен дух на събитието. Камбаненият звън свързва човека и Бога, земния и небесния свят. Занемелите камбани зазвъняват сами, когато отец Йоаким осъзнава греха си.
2. Отец Йоаким – божи човек, който не може да разбере и приеме спонтанното, искрено отношение на бедната женица към Бога и се дразни от нарушаването на порядъка в храма. Последиците от погазването на милосърдието като висши християнски добродетели са художествено превъплътени в парадоксалното онемяване на църковните камбани. Мигът на чудото е миг на върховно изпитание за разума, вярата и духовността на отец Йоаким. Преживявайки състояние на духовно пречистване, той решава да възстанови нарушената хармония, като в просветлението на внезапно помъдрял човек се спуска да постви скромния дар от жената – карфицата, на мястото ѝ пред олтара.

“Гераците”

Композиция: Елин Пелин използва в повестта стегната рамкова композиционна постройка. Описанието на дома и на имота на Гераците преди и след сътресенията и колизиите в патриархалното семейство служи за начало и край на творбата.
Основна тема: разложението на патриархалния морал под напора на новите отношения в града.
Кратък анализ: Печалният край на патриархалния ред във вече разпокъсания и съсипан дом на стария Герак е основна тема в повестта. Патриархалната етичност и човещина са заместени от морална деградация и безогледна алчност. Старите патриархални порядки в селото умират, за да направят път на нови социални типажи.
Основни тематични мотиви: града и селото; доброто и злото; безотговорността, злобата и егоизмът; пиянството; отродяването; любовта и омразата; престъплението.
Художествени образи:
Имената на героите в повестта са обвързани с основните идейни внушения на автора. В началото на творбата имената на тримата синове – Божан, Петър и Павел, отпращат към единението на рода чрез основните християнски добродетели. В процеса на разпадането на патриархалния свят всеки един от синовете придобива черти, които са отрицание на вложената в името семантика. Божан (посветен на Бога) ограбва парите на баща си и се посвещава единствено на своя егоизъм и скъперничество. Петър (от гр. Скала, един от създателите на християнската църква) е безволев, неспособен да устои на рушащото се единство; той не създава нищо, а извършва дело, унищожаващо символа на патриархалната сплотеност – бора. Павел (от лат. малък, скромен) не преживява положителна, а негативна трансформация – от красив, весел, трудолюбив млад човек се превръща в циник с празна душа, който унищожава най-близките си. Името на Йордан Герака също носи символни значения, като личното е свързано с християнското кръщение, а прякорът – с оценката на общността за качествата на човека. За читателите прякорът Герака (ястреба) предизвиква двояко тълкувание, което се колебае между характеристиките на ястреба: дръзка, бърза като стрела птица (положителна оценка), която е хищна, граблива (негативни конотации). Името на Елка се свързва с образа на елата от народните песни, нежната по-малка сестра, закриляна в бурите от силните си борове. Матей Маргалака (В Библията първото евангелие е на Матей, предаващ делата на Христос) наблюдава и констатира промените в рода на Гераците. Захаринчо носи име, чиято прозрачна за разкодиране семантика, е в контраст със съдбата му на сираче, изгубило майка си, чието бъдеще в града не е твърде обещаващо. Лишеността на другите две снахи от лични имена (Божаница и Петровица) издава авторовата оценка за нравственото им обезличаване.
1. Герака – патриархален селски човек, най-заможният в селото, който след смъртта на жена си – баба Марга, е стъписан пред егоизма, злобата и алчността на най-близките си хора в семейството. Герака разбира, че светът на хармонията и любовта си е отишъл безвъзвратно. Той недоумява защо любовта бяга от сърцата и защо хората не са вече братя помежду си. Тримата му сина – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят според патриархалните традиции с родителите си. След смъртта на баба Марга настъпва криза в отношенията помежду им. Всеки от тях тръгва от своя път. Божан става най-богатият човек в селото, но и най-големият скъперник. Петър се пропивав и отсича свещения бор на Гераците, а Павел се връща при своя държанка в града.
2. Елка – съпруга на Павел – жертва на крайната отчужденост, на безотговорното му и престъпно отношение към него. Заразена от срамна болест, тя умира и оставя малкия Захаринчо сираче, когото Петър отвежда в града, за да му търси работа.
3. Матей Маргалака – най-старият ратай в дома на Герака, който става свидетел на всички събития, довели до разпада на патриархалната идилия.
4. Змията – традиционен символ на болестта, смъртта, злото, въведен като знак на изкушението, което подмамва и довежда до драмата на родовия свят. Символиката на змията е хетонична и се отнася към архаични езически вярвания, свързани с идеята за разрушението.
5. Борът – донесен е от светите рилски гори, той е единственият бор в цялата околия, краси и бележи с уникалността си двора на Гераците – най-богатия род в селото, и представлява тяхното семейно знаме. На символно равнище борът се свързва с древния мит за световното дърво, което обвързва в единно цяло представите за доброто (птиците в клоните му) и злото (змиите в корените ). Отсичането на бора, посаден в незапомнени времена от прадедите на Гераците, под чиято сянка са израснали множество поколения, бележи края на патриархалния свят, в който символите на единението са лишени от смисъл.

Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.