Спомени от Сливен

Добри Чинтулов е известен български педагог, поет и литератор. Той е роден в ,,Градът на 100-те войводи” (Сливен) през 1822г.

В местното училище Чинтулов получава началното си образование. Там обаче Добри Чинтулов учи до 14-годишна възраст, когато е принуден да помага за прехраната на своето семейство. В родния си град Чинтулов оформя своите патриотични възгледи.

В Сливен писателят Добри Чинтулов участва активно в живота на града – участва в създаването на градските читалища, в борабата срещу гръцкото духовенство, организира театрални представления. През 1871г. писателят е излъчен за представител на града в черковния събор в Цариград.

Къщата музей ,,Добри Чинтулов” в Сливен

Извън граница

През 1838 г. Добри Чинтулов заминава за Букурещ, а след това за Одеса с цел да продължи своето образование. В Букурещ учи около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в Одеса, след като Захари Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, който живее в Браила.

Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850г. година се връща в България.

Завръщането в България 

През 1850г. Чинтулов отново се връща в България. В продължение на 8 години учителства в Сливен. Като педагог е новатор. Сам съставя помагала за своите часове. Пише стихове и мелодии към тях, а после ги изпълнява с учениците си. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и гъркоманските среди, които даже извършват покушение над него, но неуспешно. Всичко това принуждава Чинтулов да се премести да учителства в Ямбол като главен учител до 1861 година. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства. Умира в родния си град през 1886г.

Творчеството на Чинтулов

Достигналото до нас творчество на Добри Чинтулов е малко по обем – около 20 стихотворения, сред които ,,Стани, стани, юнак балкански”, ,,Вятър ечи, Балкан стене”, ,,Къде си, вярна ти любов народна?” и други. Неговите произведения са станали съставка от въздуха, който дишаме като роден, струя от изворите, които откърмят чедата на българската ,,майка юнашка”.

Ако всеки вникне в собственото си вълнение, ще открие съзвучие с представата, която поетът Добри Чинтулов ни внушава за българите. Тук се е проявило най-голямото изкуство на твореца, действителната сила на патриотичното му чусвство: от темата на бунта, на справедливия бой за свобода, той е извзел образа на своя народ в по-дълговечни измерения – величав, силен, неудържим. Чинтулов е намерил за обобщението му достойна мярка само в

Балкана. И открил такъв митически мащаб, поетът го утвърждава като предства за непреодолимата българска сила във всичко – и в битка, и в творчество.

Трудно могат да се разчленят поотделно всички теми на бунтовните песни. Те са обединени от единното вдъхновение на Добри Чинтулов – да разбуди революционните пориви у сънародниците си. Темата на ,,пробуждането” е актуална в Чинтуловата съвременност.

В будителските си песни писателят Добри Чинтулов изковава цяла оръжейница образи, ударни фрази, изразителни словосъчетания, които се налагат като формули на бунтовния призив.

Приживе писателят е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“,„Изпроводяк на едного българина из Одеса“.

От равнището на една висока поетическа култура Чинтулов търси да разбере себе си във всеобгръщащата обич към далечната родина. Това е още юношеско чувство, в което майка, роден град, родна природа, народ живеят в неразривно патриархално единство.

Останалите произведения на Чинтулов са достигнали до нас чрез ръкописни преписи, често променяни и включвани в песнопойки от други хора без съвременниците му да знаят кой е оригиналният им автор. Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.

Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са Найден Геров, Иван

Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков.

Избрани Чинтулови творби

,,Стани, стани, юнак балкански”

Стани, стани юнак балкански

от сън дълбок се събуди,

срещу народа отомански

ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива

във робство милий наш народ;

високо той ръце простира

да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,

но стига толкоз да търпим,

да бъдем пак, каквито бяхме,

ил’ всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?

Защо да се не съберем?

Така ли вечно ще се трудим

и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете

на ближните нам племена!

От тях добър пример вземете

как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,

начало покажете вий;

и сабите си запашете,

и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци

със радост ще се затекат,

а и от север храбри руси

тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,

елате да се съберем!

С крака да й строшим главата,

свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,

от него вятър да повей,

та полумесец отомански

под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,

да светне нашата земя,

да си прославим имената,

да гинат турски племена!

,,Вятър ечи, Балкан стене”

,,Китка от Блакана”

Със позволение от Зевеса

прочул се беше глас в Одеса,

че красна китка от Балкана,

от хубави цветя събрана,

ще да се скоро появи.

Зарадвари се българите,

със радост смятали те дните,

кога по-скоро да я видят,

замислили да я поливат,

на много време да цъфти.

Но на току речи една година

и още повече се мина,

откакто тя не се явява;

какво горката е станала?

Дали потънала в морето?

Но на – надникна от небето

и тихом мен пришепна днес

на дясното ухо Зевес:

че мишката я уж грабнала,

а нея котката изяла.

,,Къде си, вярна ти любов народна?”

Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,
към бога със кръст във ръка да викнем:
о, наш създателю Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!

Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогаз,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно.

,,Стара майка се прощава със сина си”

Прощавай, синко, много здраве,

едничка рожбо на светът;

така съдбата нам направи

син с майка да се разделят.

Това ли чаках аз от тебе,

откак си още малък бил,

та сега в мойто старо време

в път дълъг си се наредил?

В страни ти чужди ще да идеш,

къде ти сочи съвестта,

светът и хората да видиш

и да си търсиш там честта.

Но мислиш ли ти, рожбо мила,

че ще да имам аз покой,

кога от старост и без сила

любезний образ спомня твой?

Ако да видя буря страшна

със силен дъжд да завали,

то моята душа нещастна

от страх ще скоро затрепти.

Ако трескавицата слушам

и страшен гърмел да гърми,

то аз със страх голям ще думам:

ах, сега де ли е син ми?

Когато овците заблеят,

играят, тичат по поле;

когато птичките запеят

под синьо-ясното небе,

ще думам аз: ах, птички, овци,

и вий си имате деца,

при вас играят ваште рожби,

но мойта в чужда е страна!

Кога се вече ти находиш

по чуждостранни градове

и в тази къща пак си додиш,

кой ще ти помощ подаде?

Къде е мойта майка мила,

роднините ще питаш ти,

но само нейната могила

тогаз щът ти покажат тий.

Душата ти не ще забрави

това, що ти хортувах аз.

Върви, носи си много здраве

и споменувай пак за нас.

Едни от паметниците на Добри Чинтулов