Елин Пелин

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елин Пелин, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.

Биография на Елин Пелин

Той е роден в село Байлово.Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил също така будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли.Роден е на 18 юли (според други източници – на 8 юли) 1877 г. като е едно от единадесетте деца в семейството на Йото Варджията  и Стоянка Иванова.

Разкази и повести

,,Косачи” (1903 г.)

„Разкази“, том I (1904 г.)

„По жътва“ (1904 г.)

„Разкази“, том II (1911 г.)

„Гераците“ (1911 г., повест)

„Мечтатели“

„Избрани разкази“ (1922 г.)

„Сборник от разкази“ (1923 г.)

„Земя“ (1928 г., повест)

„Дядовата Ръкавичка“ (1937 г.)

„Черни рози“ (1928 г.)

„Три баби“ (1940 г.)

„Антология“ (1945 г.)

„Приказки и басни“ (1949 г.)

Косачи (Аудио Книга)

https://www.youtube.com/watch?v=sECaA5t-QCg

Ветрената мелница (Аудио книга)

https://www.youtube.com/watch?v=LS3Wf6vl5OY

Творчески път

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село.Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897г.), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника „Пижо и Пендо“ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.

През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части – „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), (името „Бибиян“ идва от начина, по който синът му, Боян, произнася името си като малък), на книгите „Златни люлки“ (1909)

Благодаря за Вниманието!!!