Никола Вапцаров

Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден под най-високия връх на Пирин в гр.Банско през 1909 година. Баща му Йонко Вапцаров на младини, през 1903 и 1912г., заедно с поета Пейо Яворов участва в борбата за свобода на още поробения по това време македонски край. Майката Елена, културна и образована жена, възпитава децата си в любов към труда, знанието и родината. От нея бъдещият поет е наследил интереса към литературата.

“Писмо”

Творческа история

Стихотворението “Писмо”, макар и първоначално отпечатано във в. “Сирена”, намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка, която Никола Вапцаров издава през живота си – “Моторни песни”. Стихотворението е част от цикъла “Песни за човека”.

Стихотворението възниква в непосредствена връзка с действителнотта. Вапцаров започва да пише обикновен отговор на едно отчаяно писмо на свой другар, съученик от Морското училище, но вместо това създава стихотворението.

Заглавие

Заглавието на стихотворението “Писмо” задава условията на общуване писмена комуникация. Заявява необходимостта от времева дистанция между генерирането на текста, разкриващ прозренията на лирическия говорител, и достигането им до адресата читател. Заглавието сигнализира особеността на един литературен, комуникативен акт, сигнализира представа за взаимност, интимна изповед, който сродява аз-овия глас с едно интимно близко ти.

Жанр

Под формата на писмо изповед – въображаем диалог със себе си, с някой скитник из криволиците на живота, с всички онеправдани, Вапцаров прави психологически “разрез” на преживяванията на човека на новото време.

Стихотворението “Писмо” е една лирична изповед на бореца, осмислил своя живот с участието си в големия двубой.

Композиция

Стихотворението е написано в типичната за Вапцаров форма на задочен диалог-изповед пред въображаем слушател.

Началото визира един спомен. Това е въведено не просто с глаголното време, а с глагола “помниш”. Очевидно е, че става въпрос за общ спомен на адресанта и адресата.

Краят на стихотворението обръща поглед към бъдещето. Лирическият аз изказва своята мечта.

Самият финал не е в бъдеще време. Той описва един блян. Във финала на “Писмо” не присъства нито обръщение към адресата, нито назован извършител на действието да умреш.

Първата главна част представя точно развитието на лирическия аз до един сегашен момент. Втората част разкрива неговата вече оформена нова концепция за живота, която определя и неговите конкретни очаквания за бъдещето.

Теми, проблеми, мотиви:

– мотивът за природата

– мотивът за отчуждението от природата

– отчуждението от хората и от себе си

– мотивът за естетизираната смърт

– проблемът за духовната същност на човека

– проблемът за трагичното

– проблемът за оптимизма

– мотивът за саможертвата