Пейо Яворов – “Две хубави очи”

Биография на Яворов

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г.  Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно

преминава границата и се бори за свободата на Македония.

Работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Командирован на няколко пъти в чужбина за “усъвършенствуване по литература” — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров.  Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и “прозрения” за “вечните въпроси що никой век не разреши”, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.

Произведението му “Две хубави очи”

АНАЛИЗ

      Непримиримият конфликт и неизбежното съчетание в едно на Доброто и Злото е темата на голяма част от Яворовата интимна лирика. Личността се разкъсва във вечната борба на антагонистичните начала – на ангел и демон, преплетени във вечен двубой, от чийто синтез се ражда несравнимият личностен драматизъм съчетал в себе си немислимите на пръв поглед философски категории.

ПОВОД ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО

– вярата на поета в идеала, в постигане на съвършенството в живота, превръща Мина в онова земно изражение на духовното, към което се стреми неспокойният му дух. Мина поразява Яворов с чистотата и невинността си. Точно тези качества подтикват поета към създаването на творбата – „Две хубави очи”.

КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ

– Стихотворението „Две хубави очи” е композирано по антитетичен принцип – повторението на централните стихове е тяхно отрицание;стихотворението има кръгова композиция; изграждане на любовната тема в изповеден екстаз; молитвени интонации, характерни за библейските текстове;

ИДЕЯ

– става дума за образа на човека, съсредоточен типично лирически в една точка-очите. Лирическият човек е представен пряко и непосредствено, като душевно сроден с читателя. „Две хубави очи” става символ на женското начало, на споделената самота – „музика”, „лъчи”. В образа на любимата най-отчетливо са детайлизирани „очите”, синонимизирани с „лъчи”, „душа”, „музика”.

Жанр – любовно стихотворение

Преобладаващи чувства

– смирено молитвено преклонение през одухотворената красота и нежност на жената, но и свиваща сърцето съмнение, че животът може да оскверни невинността й.