Николай Хайтов

Николай Хайтов е български писател, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Обвиняван е в опити за присвояване на чужди произведения. Народен деятел на изкуството и културата.

Биография

Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на 3 – 4 години. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Завършва Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.

Признание и награди

Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература (1997).

Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.

ТВОРЧЕСТВО

Хайтов е автор на богато по обем и тематика творчество. Общият тираж на книгите му,
издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.
От 1957 до 2002 г. излизат поредица негови сборници, в които във фокуса на вниманието
са природата, историята, битът, езикът, човешките взаимоотношения. Книгите, с които
печели особена популярност, са сборниците с разкази „Шумки от габър” (1965) и „Диви
разкази” (1967). По повод на „Диви разкази” през 70-те г. на 20. век по страниците на
периодичния печат се разгаря оживена критическа дискусия. Сборникът има над 10 издания
в България и е преведен на 28 чужди езика, включително на китайски.

„Дърво без корен“

Първоначалната идея на Николай Хайтов е да напише книга със заглавие „Родопски
легенди” (по модела на Йовковите „Старопланински легенди”), но впоследствие творецът
се отказва от нея. Сборникът „Диви разкази” включва 17 разказа, написани в 1 л. ед. ч.,
които можем да приемем като своеобразни изповеди на героите. По определението на
литературния изследовател Кръстю Куюмджиев това са 17 въпроса, които задават
Хайтовите герои – те търсят логиката на „засукания свят”, в който са принудени да живеят,
търсят причините за драматизма на съществуването си. Както споделя самият Хайтов,
„Диви разкази” са резултат на постепенно натрупване и са родени от възхищението му пред
красивото у човека.

Макар да са наречени „диви”, те разказват не за примитива, не за
екзотиката на Родопите, а извеждат на преден план проблеми, засягащи битието на човека
изобщо – за съхраняването на ценностите в динамичния, бързо променящ се модерен свят,
за умението да се устоява на изпитанията, за необходимостта да се живее с достойнство,
въпреки обстоятелствата. https://www.youtube.com/watch?v=TEy5xYOmTFs