Elin Pelin

Елин Пелин

    Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. Името на Елин Пелин носи морският нос Елин Пелин в Антарктика.Родното село на Елин Пелин, Байлово, запустява по време на войните на Османската империя с Австрия и Руска империя. В началото на 19 век прадядото на Елин Пелин, Станьо от село Поибрене, Панагюрско, се заселва в пустото землище на някогашното село, намирайки го за пригодно за скотовъдство. Скоро довежда и семейството си, а след това нов живот в селото вливат и още множество поибренци, вакарелци, беличани и др., търсещи спокойно място за живот в условията на османската власт. Синът на Станьо, Иван, станал и пръв учител в селското училище. Жителите на възроденото село и най-вече родът на писателя, се отличавали с буден възрожденски дух и предприемчиво родолюбие.

Другите за Елин Пелин

За Елин Пелин е характерна усмивката, която снема всяка претенция, че си нещо повече от другите. Забавление в хитростта, породила се от пъргавия ум. Тази нагласа внушава понякога представата за незадълбоченост и повърхностност у един писател. Но пък това значи и художественост. Елин Пелин е художник, който рисува с думи в едри щрихи. Той маркира личностите, за да извлече есенцията им. Не го занимава идеята за психологизма у човека (не се вмъква в душите на героите си, за да ги изложи на показ пред читателите си). Изобщо на Елин Пелин му е чужда каквато и да е висока претенция в личните дела. Честолюбието му е противно, затова възприема хитрината и иронията така положително и я възпроизвежда художествено в творбите си. Д. Б. Митов пише: „Елин Пелин не обича да говори за литературата, а още по-малко за себе си. Тънка ирония се изписва на лицето му, когато стане въпрос за суетнята около литературата, суетня, тъй характерна за българския писател. Макар че е вече един от по-възрастните писатели, никога той не употребява менторски тон към по-младите, а предпочита да лекува техните увлечения от позата с безобиден смях, който смущава и предизвиква размисъл.“

Творчеството на Елин Пелин

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника „Пижо и Пендо“ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.По време на Първата световна война Елин Пелин пише патриотични произведения, събрани в сборника „Китка за юнака“ (1917). През 1928 г. издава сборника „Черни рози“ – стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. В книгата „Аз, ти, той“ (1936) – злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици – изобличава общественополитическата и нравствената поквара на съвременността. В „Под манастирската лоза“ (1936) – цикъл философски разкази и притчи – формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. На аскетизма и догматизма той противопоставя жизнерадостната философия на битието, богатата и сложна хармония на човешката индивидуалност.

Анализационен прочит на Гераците

Кратък анализ: Печалният край на патриархалния ред във вече разпокъсания и съсипан дом на стария Герак е основна тема в повестта. Патриархалната етичност и човещина са заместени от морална деградация и безогледна алчност. Старите патриархални порядки в селото умират, за да направят път на нови социални типажи.

Творческа история

„Гераците“ (1911) е повест от българския писател белетрист Елин Пелин, публикувана на части в сп.„Художник“, а в завършен вид – в „Разкази“, т. II (1911).Повестта проследява разпадането на рода на семейството на богатия чорбаджия Йордан Герака след смъртта на неговата съпруга и душевен център на семейството, баба Марга. Повестта е считана за пример за реалистичното течение в началото на ХХ век, в което се описва българското село и селският бит.

Текстът е основна част от учебната програма по български език и литература в средното училище. Поставян е множество пъти на сцена и поне два пъти на големия екран.

Заглавие

Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време – подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност. Човекът от този свят е цялостен и хармоничен. В него се съчетават различни, дори противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да живее съобразно със законите на здравия смисъл на ежедневието и същевременно в съгласие с нравствените норми на християнския морал.

Сюжет и композиция

 Елин Пелин използва в повестта стегната рамкова композиционна постройка. Описанието на дома и на имота на Гераците преди и след сътресенията и колизиите в патриархалното семейство служи за начало и край на творбата. Разложението на патриархалния морал под напора на новите отношения в града. Печалният край на патриархалния ред във вече разпокъсания и съсипан дом на стария Герак е основна тема в повестта. Патриархалната етичност и човещина са заместени от морална деградация и безогледна алчност. Старите патриархални порядки в селото умират, за да направят път на нови социални типажи.

Образи

1. Герака – патриархален селски човек, най-заможният в селото, който след смъртта на жена си – баба Марга, е стъписан пред егоизма, злобата и алчността на най-близките си хора в семейството. Герака разбира, че светът на хармонията и любовта си е отишъл безвъзвратно. Той недоумява защо любовта бяга от сърцата и защо хората не са вече братя помежду си. Тримата му сина – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят според патриархалните традиции с родителите си. След смъртта на баба Марга настъпва криза в отношенията помежду им. Всеки от тях тръгва от своя път. Божан става най-богатият човек в селото, но и най-големият скъперник. Петър се пропивав и отсича свещения бор на Гераците, а Павел се връща при своя държанка в града.
2. Елка – съпруга на Павел – жертва на крайната отчужденост, на безотговорното му и престъпно отношение към него. Заразена от срамна болест, тя умира и оставя малкия Захаринчо сираче, когото Петър отвежда в града, за да му търси работа.
3. Матей Маргалака – най-старият ратай в дома на Герака, който става свидетел на всички събития, довели до разпада на патриархалната идилия.
4. Змията – традиционен символ на болестта, смъртта, злото, въведен като знак на изкушението, което подмамва и довежда до драмата на родовия свят. Символиката на змията е хетонична и се отнася към архаични езически вярвания, свързани с идеята за разрушението.
5. Борът – донесен е от светите рилски гори, той е единственият бор в цялата околия, краси и бележи с уникалността си двора на Гераците – най-богатия род в селото, и представлява тяхното семейно знаме. На символно равнище борът се свързва с древния мит за световното дърво, което обвързва в единно цяло представите за доброто (птиците в клоните му) и злото (змиите в корените ). Отсичането на бора, посаден в незапомнени времена от прадедите на Гераците, под чиято сянка са израснали множество поколения, бележи края на патриархалния свят, в който символите на единението са лишени от смисъл.

Символи

Основни  образи-символи в повестта са  домът и дървото- знак на  единство , разбирателство, приемственост.  Дървото символизира порядъка. Хармонията  е нарушена , моралът в семейството  е разколебан , общият дом е разделен, дворът е преграден, а борът е отсечен, защото вече е излишен. Прекъсната е връзката между миналото и настоящето, домът на гераците вече не е мястото, където човек се чувства щастлив, полезен, добър.
Жътвата  е традиционен символ в българския  фолклор  и литература. Тя  свързва  човека със свещени ценности- земята, труда, хляба. Не случайно  старият Герак осмисля духовното  опустошение, разпадането на семейната  задруга чрез жътвата.
Особен  смисъл в повестта имат имената- Божан, Петър, Павел. Гераците…Още в заглавието авторът ни подготвя драматични сблъсъци. Геракът не живее в ято. Неговата хищническа природа предполагат разединението, което ще настъпи.  Във вихъра на страстите синовете ще се отчуждят и от дома и от своя баща, от изконните духовни ценности.

Проблеми и мотиви

Борът:

В първа глава на повестта, читателят се запознава с образа на бора в обширния двор на Гераците. Този бор ни се казва е донесен от рилската света гора от някой неизвестен прадядо на Йордан Герака и служи за знаме на семейството от поколения. Дървото, със своите клони и корени, е метонимия за самото семейство на Гераците. С подялбата на имота, Петър отсича древния семеен бор, така символично показва, че семейството на Гераците е унищожено.

Селото и градът: 

Основна тема на цялата българска литература на ХХ век е мястото на града и селото. В Гераците градът е мястото на разпад и отчуждение. Научаваме че Маргалака имал дъщеря, която била в града и тръгнала по лош път. Павел отказва да се завърне у дома и живее в града, където се е развратил, намерил е любовница, лъже баща си за пари. В конфликта между града и селото се открива и по-големия конфликт на личността срещу държавата.

Пространство 

 Средоточието на пространството в “Гераците” е домът. Той е бял; големият бор в двора се вижда отдалече. Къщата обаче е оградена. Всъщност оградата не само пази дома. Тя го изолира от останалите хора, от селото. Така Гераците се затварят напълно в своето пространство. Елин Пелин не сблъсква най-богатите хора с останалите жители на селото, дори посетителите на кръчмата остават анонимни.

Пространството на дома е лишено от белезите на уюта – домашната софра и огнището. Те не събират семейството. Когато Йордан Герака се разболява, храна му се носи отделно, в стаята му е тъмно и студено – като в гроб. Захаринчо, синът на Павел и Елка, остава без дом – извън очертанията на пространството, свързвайки се с пътя като топос.

Кръчмата като част от дома също търпи трансформации. От място, където хората се събират, за да поговорят, да обсъдят ставащото в селото, където стопанката баба Марга не разрешава “да се чуват кавги и мръсни приказки”, тя се превръща в символ на запустението, обвита в паяжини.

Прагът на дома като част от пространството е съществен за разбиране на проблема за разрушаването. Там е застанал Павел. Според М. Бахтин той символизира кризата. Той е граница, разделяща външното от вътрешното пространство. Човекът на прага не нито вън от къщата, нито е влязъл в нея. Така малкият син на Герака е чужд и носи нездравия дух на града, но с нещо си остава селянин.

Време

Що се отнася до времето, то неговото протичане в повестта е свързано със смяната на сезоните. И тук се забелязва принципът на двойствеността. Пролетта е начало на нещо ново, на обновление. За Герака с нея идва смъртта. Така тя се превръща в край. Къщата е разделена, дворът ограден, борът – отсечен. Старото е мъртво. Или казано с думите на Н. Георгиев, “настъпва срив на битийния тип време”.

Художествено майсторство на писателя

Повестта се отличава със съвършеното си в стилово отнношение епическо повествование. Елин Пелин проявява ювелирно майсторство при създаване на пейзажните описания, умело употребява колоритната народна реч в непосредствения диалог на персонажите си.

Въпроси, които творбата поставя

Творбата може да се анализира през призмата на символите, като се изхожда от мисълта на А. Ф. Лосев, че “… символът е различен от реалистичния образ само по това, че той не отразява просто действителността, а е и неин пораждащ модел.” В този смисъл повестта би могла да се осмисли и като рушене на символите – бор, кръчма /подземие/, червеите в корените на дървото, змията, без обаче да се преувеличава сакралното значение на някои от тях. Същото се отнася и до фолклорно-приказното начало, защото “Гераците” е и разрушена приказка. В анализа може да се проследят промените в психиката и поведението на героите. Какъвто и модел да бъде избран, в центъра е семейството и от него като радиални нишки излизат всички социално-битови и морални връзки и отношения.

Познай героя

1.Кой е главният герой в творбата:

а)Божан 

б)Павел

в)Захаринчо

г)дядо Йордан Герака

Познай творбата

1.От коя творба на елин пелин е героят “Благолаж”:

а)Гераците

б)Косачи

в)По жътва

г)По жицата

Моят Елин Пелин

Във всяко едно време е нужно да има по един такъв Елин Пелин.Така биха се предотвратили редица литературни, вражди и бури , които обикновено се разпалват от личности, почувствали се недооценени или литературно малоценни.Наистина, Елин Пелин е сред българските творци, чийто път към заслужена литературна слава не е застлан с рози. Особено в ранния си творчески период е потърпевш от лоши критически оценки, и то по отношение на емблематичните му разкази, които всеки от нас е изучавал в училище, но това още повече го прави запомнящ се в нашите умове, сърца и души.