by СУ "Трайко Симеонов"
Artwork: МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА, ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Copyright © 2020
„КАКВО НИ ДАВА ГРАМОТНОСТТА?“
Грамотност… какво ни дава тя? Грамотността ни дава самочувствие, гордост, щастие, радост, успехи, интелект…
Твое задължение е да бъдеш грамотен. За да не изпадаш в неловки ситуации трябва да бъдеш информиран. Знанието е сила, която ще те направи умен млад човек пред останалата част на обществото. Никой няма да ти се подиграва, че губиш времето си в четене. Напротив – ще ти се възхищават и ще бъдеш добър пример за останалите хора. Твоите родители ще бъдат горди, ще се радват на успехите ти.
Замисли се малко, ако нямахме писменост как щяхме да общуваме помежду си? Как щяхме да се справяме с изискванията на обществото и трудностите на живота? Трябва да бъдем благодарни за това, което имаме и това, което даром ни е дадено. Да се възползваме от знанието, което получаваме в училище, защото то определя нашето бъдеще.
Анка Евгениева – ХІти клас
„ВЕЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ, ПОРОДЕНИ ОТ НЕГРАМОТНОСТТА“
Не знам за вас, но аз трудно понасям неграмотните хора. Не стига, че вредят на обществото от психическа и икономическа гледна точка, а вредят и на самите себе си. Да, има и такива, които въпреки неграмотнотта си успяват по някакъв начин да се реализират, такива са „връзкарите“. Понякога те са по-опасни дори от престъпниците, защото заемат незаслужено позициите на знаещите, можещите, истински заслужаващите.
За живота им пък мога да кажа, че също е трудно протичащ, въпреки, че се опитват да „замажат“ положението. Представете си, че се задомяват, а в по-късен етап се сдобиват и с рожби. Тези чисти, невинни създания порастват, училище, задачи, уроци… И един ден отиват, да кажем, при неграмотния си родител, защото изпитват трудности по отношение на учебния материал. Как ще бъде полезен неграмотния родител на своите деца? Как ще бъде достоен пример? Може веднъж-дваж да отложи елементарното предизвикателство, но не след дълго това ще накара децата да осъзнаят, че родителят е напълно неподготвен и непотребен и че няма никакво понятие. А когато родителите загубят авторитета си и децата започнат да не ги вземат на сериозно, това води до разрив и дори понякога до прекъсване на взаимоотношенията.
Грамотността е жизнено необходима в наше време. От нея зависи не само професионалния ни статус, тя определя не само жизнения ни стандарт, но дори понякога и личния ни живот. Ето защо трябва да бъдем грамотни.
Нермин Игнатова- ХІІти клас
настояща студентка, ІІІ курс
„ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ГРАМОТНИ?“
Защо трябва да бъдем грамотни е въпрос, който засяга всички нас. Едни избират да говорят, четат и пишат по правилния начин. Разбира се в разговорната реч и грамотните хора си позволяват да бъдат по-свободни, което е напълно приемливо, но за сметка на това представят във възможно най-широк план образованата личност, когато е нужно.
Другите, използващи простия, народен език, също са хора, но поради лична незагриженост към езика, мисълта, че не им е нужно да са грамотни, а в други случаи – самозаблудата, че е нямало възможност или вече са „изтървали“ времето да се ограмотят, спира развитието им. За съжаление последното се споделя от по-възрастните, което все пак е очаквано и не толкова изненадващо.
Страшна „нова мода“ е младежите, чийто потенциал за ограмотяване е в пъти по-голям и възможностите им все още не са изчерпани, сами да „осакатяват“ езика си, да говорят просташки, да пишат на шльокавица. В годините на интернет достъпа е естествено да се възползваме от неограничените възможности за търсене на информация и общуване, прекарваме много време във „Фейсбук“ и други социални мрежи. Но заедно с чатовете, коментарите, надписите под снимките и имейлите, би било чудесно да сме грамотни, а при неувереност в правописа и пунктуацията бързо да се влезе в „Гугъл“ и да се направи проверка.
Като погледнем в миналото и ученическите години на родителите ни, ще забележим, че върху образованието и грамотността голямо влияние е оказвало държавното управление. Едва ли не е било от жизнено значение, заповед и задължение народът да е грамотен, това ще го направи способен да върши качествено възложените му дейности, а качеството ще доведе до напредък на страната. Днес живеем в условията на демокрация и това ни дава свобода в избора и редица други възможности, но съвремените хора често правят страшен избор за себе и отказват да бъдат образовани и грамотни. Причините за това са различни – липсва възможност за професионална реализация, образованието се обезценява, а необразованите някак успяват да се реализират и това демотивира останалите.
Имаме нужда от стимул, нови идеи, проекти и визия за бъдещето си, те ще ни ни накарат сами да се стремим към ограмотяване и самоусъвършенстване и ще ни накарат да се целим все по-високо.
Мерлин Игнатова – ХІІти клас
настояща студентка, ІІІ курс
„НЕГРАМОТНОСТТА В БЪЛГАРИЯ“
Проблемът на младите хора в България за повишаване нивото на образованието е изключително наболял в последните няколко години. Това се дължи на безцелния им начин на живот. Навиците, целите и ценностите на днешното поколение са крайно безполезни и безсмислени. Подрастващите българи, освен че не държат на високото ниво на своята грамотност, но и не се притесняват когато тя липсва изцяло. Те имат други приоритети в живота, на които държат и които са поставили на първо място, и това колко могат да пишат и говорят правилно на родния си език, започва все по-малко и по-малко да ги интересува.
Първото и най-достоверното доказателство за неграмотността в България са държавните зрелостни изпити (матурите), които се провеждат всяка година за завършващите средно образование ученици. Резултатите вместо да се подобряват стават все по-разочароващи с времето. В края на всяка учебна година абитуриентите се плашат от предстоящите им матури, което е съвсем нормално, но по-плашещото е, че проверяващите преглеждат със сртах работите на дванадесетокласниците. Бъдещето на нашата страна се крепи на младежите, на техните амбиции и желания да подобрят сегашното ù положение. Но на какво да се надява България когато тя отглежда деца, незаинтересовани от собствеата си култура и от културата на обществото като цяло?!
Външните оценявания, които се провеждат ежегодно в училищата, също са пример за грозящата ни опасост, че след няколко години българите няма да могат да напишат дори собствените си имена правилно. Правят се елементарни правописни грешки, които са недопустими за деца, получили вече основата си, върху която трябва да градят, а не която да сриват. Днес те се интересуват само и единствено от това да се забавляват, играейки безмислени игри в социалната мрежа – „убиец“ – Фейсбук. Единственото разнообразие и това, което може да отвлече вниманието им от игрите е чата, чрез който могат да обменят някоя друга безполезна информация. Дори в това не я бива днешната младеж – онлайн запознанства, онлайн приятелства, онлайн любов… и офлайн за истинските важни и ценни неща в живота. Но как да се научат да пишат правилно, след като Интернет ги учи на „нови правила“? Една част от азбуката е заменена с цифри, а останалата просто не се изписва с български букви. Освен това масово се изпускат букви по време на чат разговорите, което се превръща в навик и на по-късен етап тези грешки започват да се допускат и при писане на ръка. Друг факт, който също е причина за сериозно притеснение е това, че в много от случаите навикът да се пише на латиница се пренася върху белия лист и измежду нашия роден език се срещат букви от латинската азбука. Замисля ли се някой колко спада нивото на грамотността в писмените комуникации?!
Всичко това се дължи не на нивото на развиие на технологиите, а на това, че хората злоупотребяват с възможността за улеснение, която им е предоставена. Интернет не само че не се използва по предназначение и за полезни цели, но и непрестанно се прекалява с неговата употреба. Освен това той раздели окончателно днешното поколение от книгите. Днес всички разчитат на „Гугъл“, а не на библиотеката, защото вече са научени на лесен достъп до информация. Дори и тя да не е вярна, те я предпочитат в този вариант пред това сами да потърсят в книгите.
Неграмотнотта е пречка във всяка една от сферите на обществото. То не може да се развива и да достигне напредък в която и да е област, ако културата му не е на достатъчно добро ниво. Развитието е невъзможно ако в основата има проблем, а основата е точно грамотността на обществото. Тя обаче в поседните години рязко спада надолу и по необясними причини хората не са заинтересовани от този факт. Малко са тези, които се стараят да го променят, а за тази цел се изисква упоритост от страна на всички. Ако в една от сферите грамотността започне да се развива и да постига напредък, този напредък ще започне да се забелязва и в останалите сфери. Това ще помогне за ограмотяването и образованието на народа, както и до повишаване на равнището на грамотността на обществто като цяло.
Дали проблемът идва от преподавателите, от учениците или от родителите? Или вината е по равно на всичи? Аз лично мисля, че всеки отговаря сам за себе си. Да си неграмотен е не само огромна обида, нанесена на родния език, но и неуважение към самия теб. Искрено се надявам, че обществото ще спре да се отнася към грамотността си така пренебрежително както до момента и ще се постарае да докаже възможностите си.
Марина Нешева – ХІти клас
настояща студентка, ІІ курс
„ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ГРАМОТНИ?“
Грамотността е изключително важен фактор в живота на всеки човек. Всеки има свободата да избере дали да бъде грамотен. Но според мен всеки трябва да се старае колкото може повече да се ограмоти и непрекъснато да се самообразова, не заради някого, а заради самия себе си, за да може да изгради своя характер и да подобри бъдещето си.
Както е казано в една поговорка: „Който се учи – ще сполучи“, така и аз мога да твърдя, че нищо не идва наготово, нищо не се дава даром и всеки трябва да учи, но не само в училище, а и в живота.
Основите на грамотността се полагат още в ранното детство с разглеждането на първите книжки, с четенето на първите приказки, с ученето на първите стихчета. Образоваме се цял живот като първите стъпки правим в училище. При завършване на образованието си ние вече сме готови да навлезем в реалния свят, способни сме да продължим сами да градим живота си, овладяли сме правилните модели на поведение, научили сме се как да преодоляваме житейските трудности. В училище се превръщаме в зрели хора, а образованието ни прави и способни. Нивото на образование е от първостепенно значение за нашия успех, то ни отваря пътищата към успешна кариера, което пък осигурява нашия живот.
Грамотността ни е нужна навсякъде и по всяко време, във всяка сфера на живота и във всяка ситуация на общуване. Лично аз смятам, че всички трябва да са грамотни и да не спират да се стремят към знанието, за да са свободни, достойни, защото това дава шанс за постигане на поставените целите за сбъдване на мечтите.
Важно е да бъдем грамотни и образовани, защото това ни прави не просто някои, така ставаме значима част от обществото и света.
Арзу Ахмедова – ІХти клас
настояща студентка, І курс
„КАКВО НИ ДАВА ГРАМОТНОСТТА?“
Дали грамотността не ни дава всичко? Може би да, защото в живота има неща, за които трябва да имаш поне основни познания и нито парите нито нещо друго могат да ти ги осигурят, ако тези познания ти липсват.
Неграмотния човек е никой, той е нищо, не може да се реализира професионално, на него се гледа с пренебрежение, той е подценяван, способностите му се омаловажават.
Затова учете! Учете, хора! Не е срамно да не знаете, срамно е да не учите, да не търсите знанието. Дори и да сте загубили време, по-добре започнете късно, отколкото никога. Не губете надежда, защото човек се учи докато е жив… и пак остава ненаучен.
Маруся Ангелова – ІХти клас
„КАКВО НИ ДАВА ГРАМОТНОСТТА?“
Грамотността ни дава всичко. Дава ни възможност да се развиваме, да успяваме и да се реализираме, да общуваме един с друг и да се разбираме.
За съжаление не всички осъзнават колко е важно да бъдем грамотни. През последните няколко години хората забравиха да общуват истински. Общуват предимно в Интернет, втренчени в мониторите и клавиатурите на компютрите. Днешното поколение е заето с това да сърфира из нета или да виси с часове в така познатия ни Facebook. Езикът им обеднява, осакатява се и в последствие често допускат елементарни, но груби правописни грешки. Това, което може да се направи е, родителите да контролират времето в Интернет, а учителите да наблегнат на важността на грамотността. Младите трябва да бъдат насърчавани да желаят да бъдат грамотни, защото грамотността означава бъдеще, дава бъдеще, тя е бъдещето.
Елиф Хюсмен – ІХти клас
настояща студентка, І курс
„ЕЗИК СВЕЩЕН НА МОИТЕ ДЕДИ…“
„В началото бе словото… Всичко това чрез него стана… В него бе животът и животът бе светлина на човеците…“ е казано във вечната книга – Библията.
Да, словото е свещено, живително, сътворяващо. То отличава човека от всичко друго в този свят; то е това, чрез което изразяваме своята идентичност. Чрез него разкриваме своите мисли и чувства, творим и показваме на света кои сме.
Светът е разбрал кои сме още през IX век, когато изпод перата на двамата братя Св. св. Кирил и Методий се ражда и последната буква от азбуката. И днес силата на нашия език не може да бъде оспорена от никого. Защото чрез този език нашите борци за национална свобода са просветили заспалия ни народ преди почти сто и четиридесет години, и пак той – българският език е съвземал и издигал България, когато многократно е била предавана. Няма друг език, който така да обединява, да вдъхва сили, самочувствие и гордост, когато всичко друго вече е изгубено. Той е нашето наследство, него трябва да пазим като светиня.
Истина е, гледаме чужди филми, слушаме чужди песни, учим чужди езици, търсим бъдеще в чужди държави…, но чуем ли българския химн, „Я кажи ми, облаче ле бяло“ или „Хубава си, моя горо“, очите ни се пълнят със сълзи, а сърцата ни – с любов и преклонение към свещеното българско слово. Затова трябва да запазим нашата реч, защото тя е миналото ни, тя е днешното и е наш дълг да я предадем в бъдещето!
Иванела Ангелова – Хти клас
настояща студентка, ІІ курс
„ОТГОВОРНИ КЪМ СЛОВОТО“
Какво е словото за нас? То е средство за общуване, което ни е така необходимо. Нуждаем се от него, за да комуникираме помежду си, да изразим мислите, емоциите и желанията си, без значение дали писмено или устно. Или иначе казано – то е това, което отличава човека от всички други живи същества, то е най-скъпоценният дар, който човечеството притежава.
Благодарение на великото творческо дело на братята Кирил и Методии, животът на всеки човек започва със словото. Ненапразно думите „В началото бе словото“ имат толкова важно значение, защото словото е в основата на всичко и всичко произлиза от него.
За мен най-голямата сила е силата на словото. То има призванието както да обединява, така и да разделя, да гради мостове, но и да дълбае пропасти. Затова трябва да бъдем внимателни какво и по какъв начин казваме, дори какво премълчаваме. Не бива да подценяваме неговата мощ и въздействие, не бива да боравим с него пренебрежително. Нужна е отговорност когато го ползваме и дори когато го пестим. Наш дълг и отворност е да го приемем от дедите си и да го предадем на наследниците си без да го осакатяваме, поругаваме и опетняваме. Наше право е само и единствено да го браним, тачим и обогатяваме, защото… „Verba volant, scripta manent“ – „Казаните думи отлитат, написаните остават“ (Тит Флавий)
Мари Такворян – ХIти клас
настояща ученичка
Published: May 27, 2020
Latest Revision: May 27, 2020
Ourboox Unique Identifier: OB-848409
Copyright © 2020