Освобождаването на Бим

      Бим се роди в началото на миналата пролет. Още през първите няколко дни от живота му майка му се гордееше с любознателността и смелостта на малкото си новородено делфинче. Въпреки че смелостта му до голяма степен беше резултат от неговата непредпазливост.

Днес отново се опитваше да открие тайната врата или процеп, през който да влезе в скалата. Майката на Бим строго следеше заниманието му. Затова и в последния момент видя рибарската мрежа, която се спусна в морето. Миг по-късно нейният малък Бим беше уловен. Изплашен той започна да се мята в мрежата. Майка му се спусна да му помогне, но мрежата бързо беше изтеглена нагоре. Тя видя старият ръждясал кораб, който от години ги преследваше. Това беше корабът, с който бяха отнесени много нейни приятели и близки. Издигна се над повърхността на водата и чу силните писъци на Бим. Колко ли беше изплашено малкото й делфинче. Понечи да му извика. Да му каже, че ще му помогне, ще го спаси. Но спря вика си. Така можеше да се издаде и ловецът на делфини да хване и нея. Тогава нямаше да може да помогне нито на Бим, нито на себе си.

Без да губи време се гмурна и заплува към скалата. Чу един рак да й вика, че ще предупреди всички делфини и другите морски обитатели за случилото се.

Не обърна внимание, че слънчевите лъчи изчезнаха. Слънцето, видяло от небето какво се случва с малкото делфинче, се скри зад един облак и разказа на небето за пленения Бим.

Майката на делфинчето стигна до скалата и с разтуптяно сърце замоли Бога на морето да й отвори. Скалата се разтвори и пред нея застана Нептун.

– Какво се е случило? – запита я той.

– Ловецът плени сина ми. Моля те, спаси го! Той е още толкова мъничък. Не може да се пази. А аз…аз не видях мрежата. – майката се разрида с най-тъжните майчини сълзи.

– Намерете вятъра и му кажете! – заповяда Нептун на своите верни помощници – вълните.

Вятърът вече беше научил от няколко дъждовни капки, които му изпрати облакът, зад който слънцето намери прикритие.

Разразяваше се буря. Страшна буря. Вълните клатеха кораба и го заливаха. Оглушително се чуваха гръмотевици, а от небето се изсипваше пороен дъжд. Бим продължаваше да крещи от палубата на кораба и да се опитва упорито да разкъса мрежата. Не разбираше какво се случва. Спомни си, че майка му го предупреждаваше да стои далеч от кораби. Ловецът му се мъчеше да задържи кораба над водата и да стигне до брега невредим. Мислеше си, че този ден се оказа твърде лош за улов. Делфинът в мрежата му беше прекалено малък и нямаше да изкара почти никаква печалба от него. Питаше се от къде се появи тази буря изневиделица.

В този момент ловецът на делфини нямаше представа, че освен от страшната буря, корабът му беше атакуван от обитателите на морето. С помощта на вятъра, дъжда и вълните, те успяха да преобърнат и потопят кораба.

Побързаха да разкъсат мрежата и да освободят Бим. Малкото делфинче се притисна в майка си, която го успокои:

– Всичко е наред, Бим. Бог Нептун ни помогна да те освободим.

Бим погледна към скалата и през сълзи видя как тя се затваря бавнo, а един старец с побелели коси му намигна с усмивка.

Ловецът продължаваше да се бори с вълните. Сега се опитваше да изплува. Бурята вилнееше със страшна ярост, силите му го напускаха. Той погледна към малкото делфинче, притиснато към майка си. Спомни си своята майка, която толкова често беше успокоявала детските му страхове. За пръв път усещаше болката на делфините и чувстваше съжаление за това, което им причиняваше през целия си живот, за да припечели малко пари от тях. Помисли си, че е закъснял за тези мисли. Щеше да умре – тук в дълбините на морето и може би това заслужаваше.

Ловецът на делфини усети, че някой го избута към повърхността на водата. Дали не беше Бог? Обърна се и видя майката на Бим. Тя го избута почти до брега . ловецът си пое дъх. Не можеше да повярва. Делфинът, чието дете щеше да убие, му помогна. Спаси го от удавяне. Майката на Бим се обърна и спокойно заплува.

– Почакай! Защото го направи? Защо ме спаси? – извика ловецът след нея.

Майката на Бим го погледна с тъга и му отговори:

– Виждаш ли тази буря? Това е гняв. Гневът на морето и неговите пазители. Този гняв спаси детето ми. Този гняв е израз на любов. Реших да ти предам тази любов. Спасих те, за да разбереш, че си нищожен пред природната стихия и защото вярвам, че можеш да бъдеш добър. Но не забравяй, че такива шансове се явяват един-единствен път.

Майката на Бим заплува навътре в морето, оставяйки ловецът на делфини да плаче с горчивите сълзи на болка, състрадание, вина и дадената му прошка.