Prikazka za teb

Имаше едно време едно малко дете. То живееше при ангелите, високо над облаците и беше много щастливо. Приятели му бяха Луната, звездите и Слънцето. То имаше Ангел-пазител, който се грижеше за него.

Един ден, докато малкото дете си танцуваше и играеше сред облаците, те изведнъж се разделиха и то видя под тях една нова и красива земя.

Детето видя зеленината на земята и всички хора, които се трудиха и почиваха. Малки деца, които си играеха с топки… видя пухкави котета и кучета как се гонят. Видя пеперуди, кацащи по цветята и птици, летящи във въздуха. Те, като че ли, му махаха с крилца. Видя риби, плуващи в морето и различни растения. Земята беше толкова красива!

То изтича при своя Ангел-пазител и каза: „Днес видях нова и красива земя, мога ли да я посетя?“

Ангелът отговори: „Не, много е скоро, трябва да изчакаш още малко време. Първо трябва да преминеш през Страната на сънищата“

Тази нощ, малкото дете имаше най-прекрасния сън. В съня си, то посети Новата земя. Видя много различни лица и чу гласове да си говорят и пеят… Сред гласовете то чу любящия шепот на едни специални хора, които изпратиха желание за дете.

То ги попита – „Искате ли да бъдете мое семейство?“ , а те отговориха – „Да, искаме!“

Когато се събуди, детето сподели съня си с Ангела-пазител, който каза: „Да, сега е вече твоето време да слезеш на земята, но първо трябва да ти бъдат дадени три специални подаръка!“

Тогава Ангелът-пазител поведе малкото дете към Моста на дъгата. По пътя топлото слънце му даде любящо сърце. Звездите му дадоха от светлината си, за да осветява пътя му, а Луната – подари сребърна панделка, която да му помогне да намери обратния път.

Когато стигнаха до Моста на дъгата, Ангелът спря и каза: „Има още нещо – всеки, който отива на Новата земя трябва да обещае, че ще я пази и ще се грижи за всичко, което намери там – за природата и за хората! И последно, преди да тръгнеш – Трябва да оставиш крилете си тук. Няма да имаш нужда от тях в новата земя. Аз ще ги пазя, докато се върнеш!“

Така малкото дете остави крилете си, обеща да пази Новата земя и пое по пътя на дъгата надолу към Земята. Изминаха 10 лунни месеца, докато накрая то се озова като малко бебе в ръцете на майка си и баща си, които го очакваха. Те го гледаха с благоговение и огромна любов. Бяха много щастливи, че ги е избрало. Първият подарък, който то получи от тях, беше име:

………………………………..

Много хора обикнаха това дете.

Звездите и Луната намигат на детето всяка вечер, а през деня Слънцето му маха и го грее с топлината си. Понякога го навестява и Дъгата!

Всеки от нас има свой специален ден от годината, в който си спомня за своето появяване на този свят. За децата това е най-вълнуващия ден от цялата година и те го очакват с нетърпение – Рождения ден!

Традиция на Валдорфската педагогика е на този ден да се разкаже приказка за една малка душа, която слиза по разноцветен мост от слънчева светлина към земята, където намира своето любящо семейство. Всеки родител и учител разказва тази история по свой начин, като добавя към нея елементи от живота на детето, за което се отнася приказката.

Информация относно теми от валдорфската педагогика – празници, рисуване с акварел, разказване на приказки или да поръчате ръчно изработена, персонализирана книжка с история за вашия празник в Арт-клуб Титания:

https://www.facebook.com/Art-club-Titania-1998549666909048/

КНИЖКАТА Е ИЗРАБОТЕНА КАТО ПОДАРЪК ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА И ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ!

Използваните идеи за съдържанието и илюстрациите, с голяма благодарност към авторите, са вдъхновени от книгата “Through the Rainbow”, която можете да закупите от тук: https://www.florisbooks.co.uk/book/Lou-Harvey-Zahra/Through+the+Rainbow/9781782505075