Малечка-Палечка

Има на този свят и добри хора, има и лоши, но има и такива, дето и от брата си срам нямат.

Точно при такива хора попаднала Малечка-Палечка. Останала тя сираче, взели я тези хора, отхранили я и я замъчили от работа: тя и тъче, тя и преде, тя и шета, за всичко — все тя.

А господарката й имала три дъщери. Най-голямата се казвала Едноочка, средната — Двуочка, а най-малката — Триочка.

Дъщерите по цял ден седели край портата и гледали улицата, а Малечка-Палечка работела вместо тях: премени им шиела, за тях предяла и тъчала, а добра дума от тях ни веднъж не чула.

Излизала отвреме навреме Малечка-Палечка в полето, прегръщала своята пъстра кравичка, лягала на шията й и й разказвала колко труден й е животът.

— Кравичке, майчице! Бият ме, ругаят ме, хляб не ми дават, да плача ми забраняват. До утре са ми заповядали пет чувала вълна да изпреда, да я изтъка, да я избеля и на рула да я свия.

А кравичката й отговаряла:

— Хубаво девойче, влез в едното ми ухо, а от другото излез и всичко ще бъде изпълнено.

Така и ставало. Влизала Малечка-Палечка в едното ухо на кравата, излизала от другото и всичко било готово: и изтъкано, и избелено, и на рула завито.

Занасяла тя платното на господарката си. Тя гледала, пъшкала, криела го в сандъка, а на Малечка-Палечка още повече работа давала.