Началото
Първите сведения за Шумен датират приблизително от периода 4500 – 4000 г. пр. н. е. Мястото е селищната могила Коджадермен, разположена на 6 км северно от града.
Първото укрепление е от XII в. пр. н. е. и обгражда достъпните части на твърдината. През V век пр. н. е. е построена втора стена пред първата.
През II век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление.
През IV – V век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули.
През VIII – X век укреплението е обновено, като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север-североизток е построена нова стена с две кули.
Старобългарското укрепление от 7 – 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (12 – 14 век).
Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен: „…поставленный богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал в город Шумен по царскому благоволению …”
Името Симеонис (Шимеонис) се споменава за пръв път през 1153 година от андалуско-сицилианския пътешественик Идриси, който го описва като голям град с многолюден пазар. Според историци произходът на името Симеонис е от това на цар Симеон. През 12 – 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, който престава да съществува след похода на Владислав Варненчик през 1444 година.
През 17 – 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци.
През XIX век Шумен е комуникационен възел с първостепенна важност в Османската империя. Градът се развива и като крупен занаятчийски център.
Празникът
На 11 май 1813 г. в град Шумен се състои първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление.
През 1982 г. по време на своята командировка до Ватикана известният преводач и специалист по арменистика Агоп Орманджиян открива необикновено интересна находка – писмо от арменския историк и етнограф Минас Бъжъшкян, който свидетелства как през 1813 г. по време на свое посещение в Шумен е бил поканен на вечеринка с… театрално представление, където е бил честван денят на светите братя Кирил и Методий. М. Бъжъшкян твърди, че на тържеството го е завел неговият домакин местният “чорбаджия Стовян”, който го е информирал, че вечеринката е посветена на създателите на българските букви.
Първо театрално представление
От град Шумен води началото си летописът на българския театър с първото театрално представление, състояло се на 15 август 1856 год. – “Михал” от Сава Доброплодни. Комедията е преработена, подготвена и приспособена за сцена от самия Сава Доброплодни – тогава учител в полугимназията, а участници в него са били учениците Васил Друмев – в ролята на Михал, Васил Д.Стоянов – в ролята на Баба Марта, Стоян поп Рафаилов, Иванчо х.Василев и Андон Енев Ченгелиев. На представлението са присъствали много граждани, турски военни начело с шуменския каймакамин Юсмен бей, първенците на всички етнически общности в града, учителите и интелигенцията, представители на различните еснафи, младежи, дори специално поканени гости от Търново, англичани и французи, останали в Шумен след Кримската война.
Първи симфоничен оркестър
Пет години преди първото театрално представление, на 26 февруари 1851 год., в Шумен е основан първият български симфоничен оркестър. Първите репетиции са в дома на общественика и меценат Атанас Х.Стоянов под ръководството на унгарския емигрант Михай Шафран. В него участват унгарски емигранти, пристигнали в България след потушаване на Унгарската революция.
Ансамбълът съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен. Репертоарът му включва маршове, полки, мазурки, полонези и откъси от опери на прочути италиански и немски композитори. Сред най-добрите ученици на Михай Шафран е Добри Войников – възрожденски учител,писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. През 1859 г. той създава първият ученически оркестър в Шумен.
Първа телеграфна служба
Шумен има съобщителни средства още през възрожденската епоха. Известното досега най-старо писмо, пренесено по българските земи е от Шумен за Цариград и датира от 1845 г. Датата 1 януари 1855 г., е рождена за телеграфната съобщителна техника. Точно тогава всъщност е открита линията Цариград – Одрин – Шумен. Два месеца и половина по-късно, на 15 март е открита линията Шумен – Варна, а след нея Шумен – Русе.
Пренасянето на пощата в първите години става чрез пощонаематели и се извършва с кола и коне, а също и чрез железницата Варна – Русе.
Първи тренировки по фехтовка
От 1873 г. датира приятелството на забележителния шуменски интелигент и революционер Панайот Волов с колоритния унгарец Георг Силаги. Последният помага да се подготвят технически пиесите, които се поставят на сцената, поправя дикцията, жестовете и поведението на актьорите. На 26 декември 1873 г. е премиерата на Добри Войниковата пиеса „Възцаряването на Крума Страшний”. За да бъде по-убедителна ролята, която изпълнява, Панайот Волов взема няколко урока по фехтовка от Силаги. После се запалва, работи усърдно и сам, а след това предава наученото на свои връстници. Затова се смята, че тогава за първи път в България се заражда фехтовката, а Волов е първият български треньор.
Първи учителски събор
Учителският събор в Шумен е открит на 12 април 1873 г. в дома на Митрополит Симеон с участието на Антон Кесяков, Димитър Константинов, Стефан Деребеев, Тодор Байчев, Илия Блъсков – учители в града. Присъстват и учители от близките населени общини. Към тези учители, които представляват всички райони на епархията, се присъединява и Васил Друмев.
На него се поставят за обсъждане три основни въпроса, единият от които е за българската просвета, „за подобрението на училищата и епархията изобщо и особено по селата”.
Съборът утвърждава единни програми за всички взаимни училища в епархията. Установен е и общ ред за тяхното ръководство и издръжка.
Първа оперетна постановка
Премиерното представление на „Кармозинела” от Виктор Холендер се състои на 10 май 1914 г. в Шумен под диригентството на Велико Дюкмеджиев. Музиката на оперетата е написана върху либрето по една стара италианска новела от Рихард Хиршон. Действието се развива в Италия през 17 век. Премиерата на „Кармозинела” е белязана с голям успех – за кратко време оперетата издържа повече от 15 представления, което за това време си е повече от постижение.
С представлението на „Кармозинела” от В. Холендер, в Шумен се поставя началото на истинското оперетно дело в България. Всички опери и оперети, изнесени от Шуменската оперетна дружба под диригентството на В. Дюкмеджиев имат успех и издържат повече от 500 спектакъла. Приходите от всички представления отиват за благотворителни цели.
Автомобилно рали за жени
Началото на Осмомартенското автомобилно рали за жени в Шумен, което се провежда в чест на Международния ден на жената, се поставя на 7 март 1970 г. Дванадесет екипажа участват в изпитанието за майсторско управление и изминават определен маршрут, като пет автомобила са Москвич, три – ЗАЗ, два – Волга, по един – Вартбург и Трабант.
На 7 март 1970 г. в 10 часа е даден официално стартът на състезанието. Маршрутът е следният: Шумен – Плиска – с. Калугерица – с. Мадара – Велики Преслав – Шумен. При финиширането на всички екипажи в Шумен, е поставен стартът на специалния етап, даващ възможност на всеки да покаже своето майсторско управление на автомобил.
Първи в Холивуд
Първият българин, който пробива в крепостта Холивуд и американското кино е Пери Н. Векров. Роден е през 1881 г. в Шумен. Още като малък заминава с родителите си за Александрия – Египет, където като ученик влиза в една френска драматична трупа. Учи в „Роберт колеж” в Цариград. В началото на 20 в. се връща в България и следва право в Софийския университет. Посещава и лекциите на първата българска драматическа школа.
Едва 20-годишен заминава за САЩ. Влиза в трупата на Аугустин Дели, където се опитва като драматичен актьор, изпълнител във водевили и поставя театрални пиеси съвместно с известния в онези години театрален режисьор Дос Рейли.
Имената на града
За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. Споменаван е с различни имена като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум.
През XIV век е наричан Шумна или Шумен. По всяка вероятност идва от “шума” и “зашумен”, понеже се е намирал сред такава местност. В периода 1950-1965 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото Шумен.
“От тука започва България –
пет пръста в железен юмрук!
Обвързани с древно предание,
калени във поход и труд!
Че тука се раждаше изгрева –
понесен от буйни коне!
И грей над земята ни гиздава
тринайсет века до днес!
…”
https://learningapps.org/watch?v=p2z3gxi9t20
По материали от Интернет
Published: May 10, 2020
Latest Revision: May 9, 2021
Ourboox Unique Identifier: OB-819754
Copyright © 2020