Вълшебните думи

Имало едно време, а сигурно и сега има една страна, в която живеели няколко чудни думички. Казвали се Моля, Благодаря, Обичам, Заповядай, Извинявай, Прости ми и Съжалявам. Те били добри и всички ги смятали за вълшебни. Навсякъде ги приемали с почести, уважение и цветя. За тях всички врати били отворени и останалите думи ги харесвали много. Дори често ги взимали със себе си на пътешествие и в игрите. Думичките имали къщичка в една голяма книга, която била приятелка с децата. Всички те били много задружни, помагали си и се обичали …

Но един ден в страната се появило едно лошо дете, което не искало да играе с вълшебните думички. Те му се сторили много добре облечени и възпитани. Освен това всички им обръщали внимание и само за тях говорели. Завидяло им момчето и решило да им стори зло. Първо започнало да ги блъска, да ги удря и да ги обижда. После счупило прозорците на къщичката им и накрая ги заритало с крака, докато те не побегнали  на различни страни и  се скрили коя където намери за добре.

В книгата настъпила олелия. Останалите започнали да се бъркат, да се спъват, да заекват, да се бият. Никой никого не обичал. Никой  никому не се извинявал. Никой нищо не прощавал. Никой не отправял молби и никой учтиво не се отнасял нито към думите, нито към малките деца, нито към големите хора. Ами сега? Било ужасно да се чува вместо “Моля, заповядай!” нещо като “На! Дръж” сякаш хвърляш храна на кучето. Или когото някой ти подаде или подари нещо вместо “благодаря” да се мълчи или да се каже “Аз това си го имам”, и “не го ща” Лоша работа! Нямало дори “извинявай” когато някой се блъсне в теб или без да иска те настъпи.

В книгата се появили черни облаци и слънцето се скрило. Вятърът разлиствал с всичка сила страниците. Думите се разплакали и сълзите размазали пътечките, по които те се движели. Всички изгубили къщичките си и не знаели какво да правят. Без Моля, Благодаря, Обичам, Заповядай, Извинявай, Прости ми и Съжалявам било страшно и грозно наоколо. Децата млъкнали, а големите хора само глупости си говорели и се карали.

В началото лошото момче се смеело на станалото. После започнало да подскача от крак на крак и весело да си свирка с уста. Но след няколко дни му станало скучно. Никой не искал да играе с него. Всички му обръщали гръб или го сочели с пръст. Разплакало се и отишло при майка си. Признало си всичко, а тя му казала:
– За всяко нещо има решение, моето момче. Вината е твоя. Трябва да поправиш грешката си сам. Сега легни да спиш и си помисли добре какво да направиш.

Цяла нощ момчето не можало да заспи. На сутринта тръгнало да търси вълшебните думички. Дълго обикаляло улиците, но не намерило нищо. Отишло в парка и видяло  Извинявай, Прости ми  и Съжалявам под една пейка. Стояли там свити там и целите треперели от страх. Момчето навело глава и тихо казало:
– Извинявай… Прости ми… Съжалявам… Може ли да дойдете с мен, ако обичате? Искам за поправя злото, което сторих на всички.

Усмихнали се трите вълшебни думички и тръгнали след момчето. Дълго вървели заедно. После стигнали реката, но детето се изморило много и се разплакало. Тогава Извинявай, Прости ми и Съжалявам видели във водата Заповядай. Събрали сухи върбови клонки, изплели тънко въженце и го дали на момчето.
– Благодаря! – казало то, хванало въженцето за единия край здраво и хвърлило другия край  към водата, като извикало – Заповядай!

Тогава се показали двете вълшебни думи Благодаря и Заповядай, хванали се за въженцето и момчето ги изтеглило на брега. Всички тръгнали заедно. Под едно дърво видели книгата. Детето събрало клонки, листа, цветя, жълъди и кестени. От тях направило къщичка за думите. Намерило празна страница в книгата и я сложило там.  Всички думички се подредили в строй и дошли да разгледат къщичката. Благодарили на момчето, а то простичко отвърнало:
– Моля, няма защо… Аз ви обичам всички и разбрах, че без вас е грозен света.

И тогава от клоните на дървото скочили останалите две думички Моля и Обичам и прегърнали момчето. После всички заедно тръгнали по пътя. Към тях се присъединявали много деца и възрастни. Дори песничка запели за момчето и за вълшебните думички.
Вечерта майката целунала детето и му казала:
– Браво, моето момче! Вече си добър човек и всички те обичат.

           Оттогава  момчето пазело книгата с думички, а когато пораснало, станало учител и разказвало тази история на всички деца, за да знаят, че без вълшебните Моля, Благодаря, Обичам, Заповядай, Извинявай, Прости ми и Съжалявам няма на земята приятелство, добро, красота и любов…