Буквата се чете и пише.
Звукът се чува и изговаря.

Звуковете са гласни или съгласни.

Гласните съдържат само глас и образуват срички. Те са ШЕСТ на брой: а-ъ; о-у; е-и.
Съгласните са СОНОРНИ, ЗВУЧНИ или БЕЗЗВУЧНИ.
Сонорните съгласни съдържат звук, създаден от гласните струни и малко шум от преградите, които среща струята въздух при образуване на звука. Това са съгласните, които лесно се запомнят чрез думата ЛаМаРиНа + Й.
Звучните съгласни съдържат глас и шум, подобно на сонорните съгласни.

Звучните съгласни съдържат глас и шум, подобно на сонорните съгласни. Това са звучните съгласни: Б, В, Г, Д, Ж, З.

Беззвучните съгласни съдържат само шум. Това са съгласните: П, С, Ф, Т, Ш, К и Х, Ц, Ч.

В края на думата звучен съгласен се чува като съответния беззвучен: Б-П, В-Ф, Г-К, Д-Т, Ж-Ш, З-С.

Затова правим проверка, като променяме думата така, че след съгласната да има гласен звук: здрав – здрави – здраве.

Пренасянето на думите на нов ред става на срички.

При пренасяне никога буква не остава сама на горния или на следващия ред: па-раход, пара-ход.

Буквите Ю и Я в началото на думата и след гласен означават ДВА звука:
юрган – 5 б., 6 зв.;  каюта – 5 б., 6 зв.;

ябълка – 6 б., 7 зв.; Мая – 3 б., 4 зв.

Буквите Ю и Я след съгласен означават ЕДИН звук: дюни – 4 б., 4 зв.; лято – 4 б., 4 зв.

Буквата Щ винаги означава ДВА звука: щипка – 5 б., 6 зв.

Съчетанията дж и дз се състоят от ДВЕ букви и ЕДИН звук: джудже – 6 б., 4 зв.

Буквата ь не означава звук, а бележи, че предният съгласен се чува по-меко:

Буквосъчетанието йо се пише в началото на думата или след гласен: Йордан, район.

Буквосъчетанието ьо се пише винаги след съгласен: шофьор.

Й или И в края на думата: когато означава ЕДИН предмет, се пише Й: един трамвай, но МНОГО трамваи.

Буквите и звуковете, подредени по смисъл, образуват ДУМИ.

Думата има значение:

Предмет –   дете, слънце,Земя

Признак –   усмихнато, лятно, кръгла

Действие –   чете,грее, се върти.

С главна буква се пишат имената, началото на изреченията.

Думите, свързани по смисъл, образуват ИЗРЕЧЕНИЕ.

Ако съобщаваме нещо, то се нарича съобщително и накрая слагаме точка.

Когато питаме, то се нарича въпросително изречение и накрая пишем въпросителен знак.

Удивителният знак се поставя след изречение, което означава заповед или силни чувства.

Изреченията, свързани по смисъл, образуват ТЕКСТ.