Славянските първоучители

Според Пространните жития свети братя са родени в Солун – Методий около 815-816 г., а Константин – Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратегия на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.

Методий е управител на област, населена със славяни. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, която изучава „елински изкуства“: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки“: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех.

Като библиотекар  на Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София ”и преподавател в Магнаурската школа Константин проявява блестящи си философски, ораторски и полезни способности, които трябва да се справят с духовната мисия при арабите (сарацините) в Багдадския халифат (850).

Към 855 г. в манастир „Полихрон“ двамата братя  сътвориха славянската азбука  – глаголица, създават  книжовна славянска лексика и започват  превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунско българско наречие, което те познава отлично.

През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на  мисия при хазарите в Кримски полуостров, следвайки това при аланите и навсякъде, където се проявяват блестящи способности.

През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени  във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатенското княжество за шест месеца обуват 50 ученици.

Във Венеция ги обвиняват , че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото  на всеки народ  да има свой книжовен език.

Отношенията  с римската църква се подобряват  през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е слушана литургия на славянски език. Следващ едногодишен престой в Рим Константин се разделя тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14.02.869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент “.

Методията е ръкоположена за архиепископ и определена за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург гостува на заведение в манастира „Елванген” в Швабия. След две години и половина е освободен по отношение на достъпа на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия.

През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език, като продължава неравностойната борба с немското духовенство. На 06.04.885 г. великият славянски проповедник Методий издъхва. Погребват го в централната църква на Велеград.

Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „Проглас към Евангелието”, а на Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски”

Просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на Европа. Българската църква ги канонизира за светци и заедно с учениците им се създава култът към „Светите седмочисленици”.

Всяка година на 11 май в България се чете най-светлият празник – на братята Кирил и Методий.