Под дъгата на Европа

,

Търговище

2020

Йоскан Мехмедов, дизайн корица

,

ПОД ДЪГАТА НА ЕВРОПА

онлайн издание

на

Посланиците на Европейския парламент от

Първо СУ “Свети Седмочисленици”

Търговище

Съдържание

Предговор ………………………………………………………7 стр.

Поздравителен адрес от Европа Директно ..10 стр.

I ЧАСТ: Приказки и разкази за деца …………… 14 стр.

Мостовете на чудесата ……………………………….. 10 стр.

Писмо от Ковид-19 ……………………………………… 18 стр.

История за старо дърво ……………………………… 22 стр.

Водните хора ………………………………………………. 26 стр.

Приказка за елените …………………………………… 30 стр.

Мостът и връзката между хората ………………. 34 стр.

Приказка за пътя…………………………………………. 40 стр.

II ЧАСТ: История на създаването на ЕС ……… 43 стр.

III ЧАСТ: Европейски договори …………………… 55 стр.

IV ЧАСТ: Европейски символи …………………….. 58 стр.

V ЧАСТ: География на Европа ………………………. 60 стр.

VI ЧАСТ: Бъдещето на Съюза ……………………. 61 стр.

VII ЧАСТ: Портрет на политици …………………. 62 стр.

Предговор

„Под дъгата на Европа“ е дигитален сборник за деца, който Ви предлагаме да прочетете по време на пандемията. В него разказаме истински истории за места, герои и събития от реалността. Някои от приказките са авторски, а за други сме черпили вдъхновение от действителни случки. Но във всички тях търсим отговор на големите въпроси за живота и неговия смисъл, за намесата на човека в природата и в световния ред, за връзките между хората, за любовта и толерантността и за конфликтите, породени от липсата й.

„Под дъгата на Европа“ е опит да покажем, че точно сега е важно да сме по-загрижени един за друг и заедно да посрещаме предизвикателствата, които носи COVID-19.

Публикуваните истории, са израз на желанието ни да останем свързани, а всички народи по света да се обединят и да се справят с този „невидим“ вирус, който не познава граници и ни изолира от социален живот, от училище, близки и приятели.

Вярваме, че социалното дистанциране е единственото ефективно решение, но то не пречи на свободната виртуална комуникация между хората. Сега връзката ни е възможна  чрез интернет и социалните медии.  Това позволява нашите истории да достигнат до повече читатели от всяка точка на света.

„Под дъгата на Европа“ е с „отворена“ композиция и може да се допълва и разширява. Сега всеки читател има шанс да стане съавтор и да допише книгата като разкаже своя история, която с удоволствие ще публикуваме.

Посланици на Европейския парламент от

Първо СУ „Св.Седмочисленици“ – Търговище

За контакт с нас, пишете ни на [email protected]

До младшите посланици

на Европейския Парламент

от СУ „Свети Седмочисленици”

гр. Търговище

Честит 9-ти май!

Благодаря ви, посланици на ЕП от СУ „Свети Седмочисленици!”

Радвам се, че решихте да посветите тази малка книжка на Деня на Европа.

Вложихте знания, умения, чувства, емоции, за да обогатите посланието на днешния празник.

Вашите творби третират значими европейски и човешки теми: мир, любов, уважение, справедливост, равенство, човешко достойнство, чиста природа.

Вашата малка книжка ни обещава полет, свобода, вдъхновение,  разбирателство, заедност.

Честит празник на всички, за които този ден е специален!

Честит рожден ден, Европа!

С уважение:

Росица Василева

Ръководител на „Europe Direct – Шумен”,

Председател на СНЦ „Алдора”– Шумен 

.

II част

Приказки и разкази за деца

Мостовете на чудесата

     Имало едно време едно огромно кралство. То се простирало от север до юг, достигало до Планината на цветята, Пещерите на чудодейците и Замъка на облаците. Цялото кралство отделено чрез мостове. Хората били групирани според своите различия, идентичност, говор, етнос, религия и интереси в определени области. Могъщото кралство се управлявало от крал Йорданиос, който имал съветници. Той имал една-единствена дъщеря на име Еуропа. Израснала без майчина обич, тя бързо се превърнала в силна и мъдра принцеса. Била любознателна, отзивчива, решителна, нежна и красива.

     Еуропа присъствала на всички срещи на баща си с управниците на областите и на срещите с народа. Тайно се преобличала и разхождала сред хората,  но никога не нарушавала забраната да прекосява моста между столицата Българикус и другите области. Тя искала да узнае мнението и чувствата на поданиците. Забелязвала неща, които нейният баща не успявал.

Разбрала, че хората в различните области не били равни и щастливи. Виждала разграничението между заможни и бедни.

Младата принцеса обаче никога не се осмелила да каже това на баща си, който вярвал много на своите съветници. Бил заслепен и наивно лъган. Кралят не напускал столицата, а разчитал на поднесената му информация. Обикновените хора не били щастливи. Те се страхували да преминат моста на чудесата, защото векове наред им било разказвано, че веднъж преминат ли моста ще се превърнат в грозни, дребни, неговорещи създания.

     Еуропа проучила отличителните качества на хората от отделните области. В Итаслиа хората се препитавали само с производство на храни и улов на морски дарове от Сицилско море. Били закръглени, сладкодумни, с големи устни и винаги усмихнати. Във Францистиан пък били с нисък ръст, по-мек изказ на речта и с издължени лица. Те много държали на роднинските връзки и доверието.

     Мотото на Филеландия е „Не вярвай на никого.”, защото хората там обожавали да се шегуват помежду си и понякога се получавали конфузни ситуации. В Германкикос човешките тела били с различни цветове. Еуропа искала да обедини това многообразие. Копнеела мостовете в кралството да не бъдат преграда между областите.

    Една мрачна и тъмна нощ кралят се почувствал зле и напуснал този свят. Лечителите твърдели, че във виното му била сипана отровата „Пейстмърт”. Еуропа трябвало да поеме престола, но не се чувствала все още готова. Решила да отмъсти за смъртта на баща си и заедно с бялото си летящо пони заминала за единственото място, където се прави тази отрова  – областта Ортротикос. Там живеела прокудената й леля, която не била виждала от шестгодишна възраст. След дългото си гостуване Еуропа осъзнала, че всъщност собствената й леля поръчала отровата за баща й. Яхнала понито и поела обратно към кралството, което се заканила да промени. Наложило се обаче да даде много сребърници на пазачите, за да я пуснат да премине през моста.

Преди Еуропа да се превърне в истинска кралица, тя залегнала над книгите. Дни и нощи четяла, обмисляла стратегии за управление.

След три кралски години…

     Еуропа царувала в мир, любов и благодат. Успяла да обедини кралството. Хората видели добро, приели различията си. Научили се да се уважават и изслушват. Царувала справедливостта. А нейните завети и до днес са издялани по мостовете.

     „Нека всеки един човек да открие това, което наистина го прави щастлив. Да бъде разумен и да оценява благата на природата! Нека цари повече любов и уважение! Диалогът да бъде единствения начин за разрешаване на проблемите. Да не се делим, а да уважаваме традициите, религията и различията си!

     Нека създаваме мостове на надеждата, мечтите, доверието, любовта.  А пътят на обединението на нашето кралство е мостът на чудесата!

Елинор Георгиева

Писмо от Ковид-19

   Здравейте,

   Радвам се да ви видя. Надявам се да се чувствате добре. Оо, аз забравих да ви се представя. Това горещо време просто ме измъчва, толкова ми липсва зимата, когато свободно си бродех из целия свят и играех на гоненица с властите, те ме преследват, а аз бягам и нещата продължиха все така, докато не се изморих накрая. В крайна сметка как очаквате една малка топка с бодлички да се справи с  тези терминатори? Не, не преувеличавам, те искаха да ме отстранят с какво ли не – дезифектанти, маски, ръкавици, а аз исках само хората да ме обичат. Охх, както вие българите казвате, излях си душата, но нека да ви разкажа нещата от самото начало.

   Родих се в китайско градче Ухан, но за съжаление моята родина не ме прие като свой гражданин, кръстиха ме Ковид-19, а дори не ми изкараха лична карта или паспорт. Чувствах се много самотно, всеки ме избягваше по улиците и като цяло буквално се вписах в понятието аутсайдер. Един ден си казах:

   – Щом не ме приемат тук , аз пък ще стана космополит!

   Реших да се впусна в приключение, да обиколя света и да си намеря място, където ще ми се радват всички, а аз съм такова миниатюрно същество, на което всички трябва да се възхищават, точно както на онези малки котенца. И аз исках да си имам собственици, да ме гледат, хранят, не обичам мляко, но що да не ми дадат малко от техния метаболизъм и да си заживеем щастливо повсеместно. С две думи – чудесна картина!

   Но нещата бяха далеч от това, което си представях. Местих се от държава на държава, от град на град, дори се промъкнах по селските къщи. Просто търсех някой, който да ми подаде ръка, но всички се дърпаха когато ме видят. Възрастните хора се оказаха по-податливи и милостиви, но по незнайна за мен причина, и те се отказваха след време. Чудех се дали не са били наранени от бодлите ми, но повярвайте – не беше нарочно.

   Да ви призная, накрая си намерих приятели, на които не им пукаше като цяло какво се говори по принцип за мен и ме възприемаха такова, каквото съм.

   Знаех си, че италианците са добри хора и ще ме приветстват най-дружелюбно. Играехме си всеки ден навън, но за чудо изведнъж всички те престанаха да излизат. Дали трябваше да им звънна да ги питам как са или най-добре да ги посетя на лично.  Вие какво мислите?

Нихал Ниязиева

Старото дърво

     Историята, която разказвам ще е за дървото. Не, не…ще е за пчелите. Не! Ще е за Търговище! Не, не…за Европа ще е. Или за миналото? Или пък за настоящето? Както и да я определим – все ще е вярно.

     В двора на Регионалния исторически музей в Търговище има огромна липа –  висока е около 15м, а обиколката на ствола й е 3,65 м. Дървото е тук много отдавна. Казват, че е на повече от 110 години.

     През 2019г, тази столетница представи България в международния конкурс за Европейско дърво на годината.

     Вековното дърво е било свидетел на много важни за града ни събития, най-вече в областта на образованието и културата.

     През 1860 г. тревненски майстори са построили сградата на училището „Св. Седмочисленици” /негов приемник днес е нашето училище/.

По-късно е наречено „Славейково училище”, тъй като по това време в Търговище е учителствал Петко Рачов Славейков.

Вековната липа е част от пейзажа около сградата от тогава до днес. Освен че е медоносно, това дърво е оцеляло през времето и е дарявало със сянката и прекрасния си аромат поколения ученици и посетители на това средище на образованието и културата в нашия град.

В двора на училището са посадени предимно липи и това не е случайно. Тези дървета са подходящи за нашия регион, затова са и най-разпоространения вид. Дори през 1934 г, при обсъждане на новото име на града, е имало предложение той да се нарече Липовград.

Е, Дърво на годината тази липа не стана, но често ни напомня да се замислим повече за отношението си към природата, да се гордеем с природното си наследство, да се обединим около една кауза.

Анна Милева

Водните хора

     Учeбната година най-сетне беше към своя край и спомените от миналото лято не напускаха мислите на Мими. Обичаше морето и от година на година чувството й за привързаност се увеличаваше все повече и повече. Тя копнееше да се завърне при  приятелите си от слънчевото градче. Всички я познаваха, тъй като беше  дъщеря на собственика на най-престижния ресторант за морски деликатеси „Лазур“. Там прехраната си изкарваха повечето от местните хора. Един ден баща й се обади от работа, за да я изненада:

– Мисля, че ти е доста скучно тези дни…- преди да успее да продължи, тя го прекъсна с чисто вълнение:

– Тате, аз започвам да си стягам багажа, ще си сложа и плавниците, които ми подари. –беше й пределно ясно, че е време да сложи край на баналното си ежедневие.

– Радвам се, че ми спестяваш излишни приказки. Хайде, всички те очакваме с нетърпение.

   След около час, Мими беше приключила с всичко и се чувстваше горда, че си е свършила работата както трябва, всичко трябваше да е точно. Тя беше наследила този нюх от баща си…

     Когато се събуди, осъзна, че е проспала целия път и й домъчня за всичките гледки, които не успяла да види. В миг очите й проблеснаха и в тях се отрази сапфирено синьо море. Тя се взираше към безбрежната шир и при вида на тази синьо-зелена, пропита от тайнственост голяма вода, в душата й се зараждаше детска радост.

     Гледката я опияни. Отново, за кой ли път, беше омагьосана от величието на тази природна красота… Отмести поглед и пред нея се откри градчето, което приличаше на картина. Напомни й на тези от приказките – с къщите, накацали като чайки една над друга, с керемидените покриви, над които проблясваха медните нишки на залязващото слънце. Денят се стопяваше бавно.

    Най-сетне Мими пристигна до мястото, където всички се бяха събрали в нейна чест- деца, родители, дядовци и баби включително и  баща й.

     С просълзени очи тя прегърна всеки поотделно и това продължи доста време. Вече се беше посмрачило, а тя трябваше да посети и своите приятели-„морските човеци”. Изтича с пълни сили до брега, надявайки се,  че ще й демонстрират пак зашеметяващото салто и ще се гмурнат като стрели в дълбините, но най-вече очакваше да я впечатлят с изящните си лупинги.

     Тя се провикна, изплиска във водата, но нямаше следа от тях. Сякаш й бяха сърдити. Или ги нямаше поради друга, незнайна причина. Може би играеха на криеница в сенките на нощта.

     Изведнъж наблизо Мими чу стъпки. Беше човек, който приближаваше.  После усети нежен допир по рамото. Тя се обърна и видя майка си, чието изражение изглеждаше далеч от това, което беше през деня. Тя беше замислена и каза с потаен глас:

    – Знам миличка, че ти липсват, но те уверявам, че утре ще ги видиш, сега не е моментът. Хайде, да си отидем.

     Момиченцето се събуди рязко от звука от корабите, всичко случило се вчера й се струваше като лош сън, но понякога реалността е още по-жестока. То отвори прозореца, за да проветри стаята и изведнъж зърна пътници, които сочеха към морето. Мими погледна в тази посока и видя приятелите си – делфините Лени, Ая, Макс и Бил. Разпозна ги мигновено  по петната и за миг се чувстваше на седмото небе, но беше за кратко.

     Този път делфините не развеселяваха останалите, а ги изпълваха със страх. Бяха заплетени в рибарска мрежа, постлани под зловещото, ярко слънце…Морето вече не ги приемаше, то също криеше опасности за тях. Как беше възможно, за какво бяха виновни те? След време природата щеше да върне това на човечеството. В този момент из стаята заехтяха думите:

    – Ще ти намерим нови приятели!

Нихал Ниязиева

Приказка за елените

     Някога хората живеели на малки групи – племена. Парите не съществували, радвали се на малките неща и живеели в хармония с природата. В началото не пътували много и строяли малки заслони, в които да живеят.  За разлика от днешно време, много от тях се страхували от непознатото. И така бавно, стъпка по стъпка хората започнали да откриват нови неща, които да им бъдат от полза.

     Огънят бил първото им откритие, последвали електричеството, гравитацията, корабоплаването, нови континенти и така до деня, когато изобретили компютъра. Днес той ни е достатъчен, за да намерим информация за всичко, което ни интересува.

     Но хората започнали да се отдалечават от природата, затворени в удобствата на домовете и офисите си. За развлечение често ходели на ресторант, концерти, театри или във фитнеса.

     Така те сякаш се затворили в собствен свят. Чувствали се силни, но не предусещали, че ще станат уязвими. Те строяли все повече и по-високи сгради, разширявали градовете си, изсичали гори, пътували по света.

     Но какви били последствията? Отдалечаването им от природата, ги направило по–крехки, лесно се разболявали.

     Един ден, в една страна хората започнали да боледуват масово, заразата се пренесла извън пределите на нейните граници. Отначало не обърнали особено внимание, продължили пътешествията по света, докато броят на болните не нараснал стремглаво. За да се предпазят се наложило да се изолират в домовете си. Кафенетата и ресторантите затворили, последвани от  фитнесите, училищата и дори парковете. Трябвало да преобърнат живота си напълно, излизането до магазина се превърнало в един от най – чаканите моменти. Нямали нужда от колите си и най-накрая можели да отделят повече време на нещата, които често пренебрегвали.

     Улиците опустели, вече не се чували радостните гласове на играещи навън деца. Изненадващо, по празните градски улици и паркове, се появили диви животни, слезли от горите. Стадо елени се озовало на улицата в Лондон. Нямало от какво да се страхуват, защото хората си били вкъщи, а автомобилите им били паркирани в гаражите.

     Някои хора се осмелили да излязат и да нахранят красивите горски животни, а други – да ги снимат. След като им се порадвали на спокойствие, те се връщали в доовете си.

     А вечер, преди да заспят, си пожелавали единствено здраве и мечтаели да деня, в който отново ще заживеят в хармония с животните и ще прегърнат своите приятели.

Велислава Милева

Мостът и връзката между хората

     „Мостовете са символ на вечното желание на хората да се свържат, да се присъединят към всичко, което се издига пред човешкия дух и пред очите им, така че да няма разделения, противоречия и раздели.“

     Така започва романът на сръбския писател Иво Андрич „Мостът над Дрина“. Ако искате да научите неговата над 400-годишна история, прочетете романа. А в следващите редове, ще ви разкажем само най-любопитните факти около това уникално съоръжение, което свързва Босна и Херцеговина със Сърбия.

     Мостът се намира във Вишеград и е построен през 16 век по поръчка на родения като християнин Мехмед паша Соколович, чиято майка, според легендата, живеела във Вишеград. Красив и почти вечен, съграден на мястото на брод на река Дрина, откъдето минавал главният път от Цариград за Босна, векове наред, мостът е бил единственият път през тази река.

     Дълъг 180м и широк около 6м, полегнал на 11 арки над реката. По средата на каменния мост има изградени две тераси, това е т.нар. капия. Тук по турско време, а и след това, е можело да седне местният вишеградчанин да пие кафе и да поговори със съгражданите си. На една от терасите се издига стълб, на който е изписан стих (тара). На него пише кой е построил моста и кога, за прослава на името му и на творението. Тук някога са се окачвали важните за града обявления.

     Мостът над Дрина е преживял над 400 години, като всички поражения по него са от човешка ръка. По време на Първата световна война е бил обстрелван от сърбите и в последствие взривен от оттеглящите се австрийски войски. И така е останал без три от стълбовете си. След това е бил поправен, но не го подминала и Втората световна война, през която са разрушени пет от красивите арки.

     От самото си построяване, строителното чудо събира и разделя местните, тъй като всъщност е най-кратката връзка между християнската и мюсюлманската махали.

Освен на любовни истории и родови вражди, мостът става свидетел на кървавото разделяне на Югославия през 90-те години, а хиляди убити са хвърляни от него в реката.

     На моста и неговата капия, около него или във връзка с него тече и се развива животът на хората от градчето. Във всички разговори за лични, семейни, обществени преживелици може винаги да се чуе и изразът „на моста“. И наистина на дринския мост са първите детски игри и първите разходки на юношите.

     Християнските деца, родени на левия бряг на Дрина, преминават моста още в първите дни на своя живот, защото още през първата седмица след раждането им ги носят в черквата за кръщаване. Но и всички други деца, и тия, които са родени на десния бряг, и мюсюлманските, които изобщо не се кръщават, прекарват, както и техните бащи и дядовци някога, по-голямата част от детинството си край моста. Ловят риба край него или гълъби под неговите сводове.

Излишно е да се питаме дали мостът е направил гражданите това, което са, или обратното – той е замислен според техния дух и схващане и е изграден според техните нужди и навици. Факт е, че между живота на хората в града и тоя мост съществува тясна, вековна връзка. Техните съдби са така преплетени, че не може да се мислят и разказват поотделно. Затова историята за създаването и съдбата на моста е същевременно и разказ за живота на градчето и неговите жители.

А той, мостът над река Дрина, като една протегната ръка, продължава да свързва християни и мюсюлмани. И така от поколение на поколение, близо половин век.

Ема Милева

Приказка за пътя

– Какво е път? – попита Том, когато влезе при мъдреца.

– А ти някога пътувал ли си? –  каза мъдрецът.

 -Ами… Ходил съм на далечни места. Това път ли е?

Мъдрецът се усмихна и каза:

– Сега ще ти кажа какво ни дава пътя, а ти сам ще откриеш дали си пътувал.

Том се замисли. Беше объркан. Как така мъдрецът ще му помогне, ако той самият не знае дали е пътувал. Много искаше да разбере.

– Когато пътуваш, ти най-вече го правиш заради себе си. Искаш да видиш нови места, да научиш нови неща – това се нарича любознателност. Тя е ключът към всичко ново и непознато в твоя живот. Тя идва от самия теб. Няма кой да ти я даде. Трябва сам да я откриеш в себе си.

– Аз искам да науча нови неща и да видя нови места! – извика Том.

– Щом искаш това, значи си готов да се отделиш от дома, колкото и тъжно да е това. Напускайки дома си, ти оставаш сам и трябва да се грижиш за себе си. Това се нарича отговорност.

– Готов съм да се грижа за себе си!

– Когато пътуваш, ти срещаш различни хора. Някои ще са почти като теб, други ще се различават много, но ще видиш, че всъщност сте еднакви. Това е приемането на другите. Ти трябва да се отнасяш с всеки един от тях така, както би искал те да се отнасят с теб. Трябва да си готов да им помогнеш, ако имат нужда. Това се нарича грижа. А когато си готов да приемеш другия и да му помагаш без да очакваш нещо в замяна, това е любов. Любовта е начинът да бъдем себе си чрез другите и да не спираме да ги разбираме, приемаме, да им помагаме и да сме щастливи заедно.

Том ококори очи и учудено каза:

– Не можах да разбера едно нещо. Как да узная, че другите са щастливи с мен?

– Много е просто – те ще са с теб. И ти трябва да постъпваш така – бъди с тези, които те правят щастливи и те ще го разберат.

– Разбрах! Пътувал съм и ще пътувам пак! – каза Том, подскачайки от щастие.

Дариана Трифонова

.

II част

ИСТОРИЯ НА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕС

Помним произхода си

Произходът на Европа такава, каквато я познаваме днес, се губи далеч назад във времето. За да разберем онова, което ни дава тя сега, е важно да знаем как се е родила.

Знаете ли, че името Европа идва от гръцката митология?

Европа била много красива принцеса, която живеела в Тир, на азиатския бряг на Средиземно море (Ливан). Зевс, царят на боговете, се влюбил в нея. Той успял да я прелъсти и да я отведе в Гърция. От тяхната любов се раждат три деца, а благодарение на принцесата континентът се сдобива с име: Европа.

Първите опити…

Имало е хора, като Карл Велики и Наполеон I, които са привили опити за обединяване на всички европейски държави в една нация. В повечето случаи обаче изграждането на такава Европа е ставало с кървави войни.

През ХХ век на европейския континент избухват две войни, които впоследствие обхващат целия свят. Ето защо ги наричаме световни войни.

Първата световна война се води между 1914 г. и 1918 г., а двадесетина години след това избухва Втората световна война.

Втората световна война

След Втората световна война през 1945 г. Европа е купчина развалини.

Тази ужасна война, която продължава пет години, оставя 20 милиона сираци, напълно разрушени пътища, хора, които умират от глад и бягат от родните си места. Накратко, истинска катастрофа. Всичко трябва да се изгради наново.

Два враждуващи блока

След 1945 г. в Европа настъпва мир, но тя е разделена на два блока: Източна Европа и Западна Европа. Разделителната линия минава през Германия.

По онова време Германия се разделя на две: Източна Германия и Западна Германия. Животът на хората от двете страни е много различен.

Как въпреки всичко да живеем в мир на Запад?

„Но какво общо има това с Европейския съюз?“, може би се питате вие…

На 9 май 1950 г. на един френски държавник, Робер Шуман, му хрумва гениална идея: Западна Германия и Франция ще работят заедно в областта на въглищата и стоманата. Така те вече няма да мислят да воюват помежду си. Западна Европа започва мирното си възстановяване.

ЕОВС

Много скоро към проекта за въглищата и стоманата се присъединяват и други държави: Белгия, Италия, Люксембург и Нидерландия.

На 18 април 1951 г. тези шест държави подписват документ, наречен „договор“ за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Поредната крачка към мира.

Бащите на Европа

Идеята да се изгради обединена Европа не печели лесно привърженици. За да се превърне в истински общ проект, тя е трябвало да бъде защитавана от няколко действително убедени политици. Днес, когато си спомняме за тях, ги наричаме основателите. Кои са те?

Робер Шуман (Франция),

Конрад Аденауер (Западна Германия),

Уинстън Чърчил (Англия),

Йохан Вилем Байен (Нидерландия),

Алчиде де Гаспери (Италия),

Урсула Хиршман (Западна Германия),

Жан Моне (Франция),

Пол-Анри Спак (Белгия),

Йозеф Бех (Люксенбург).

Европейската икономическа общност

След въглищата и стоманата шестте държави решават да изградят голям пазар без граници. През 1957 г. те създават Европейската икономическа общност (ЕИО). „Икономически“ е този, който се отнася до парите, стопанските отношения, работата и търговията.

Икономиката е в подем. Войната изглежда далече. Западна Европа живее в мир.

Берлинската стена

Помниш ли, че след Втората световна война Европа се разделя на два блока, които не успяват да се разберат помежду си?

През 1961 г. Източна Германия изгражда стена, която разделя град Берлин на Източен и Западен. Жителите му вече не могат да преминават от източната към западната част… Стената се превръща в символ на студената война, на разделението между Изтока (социалистически) и Запада (капиталистически).

На изток държавата притежава и организира всичко: селскостопанското и промишленото производство, разпространението на стоките. На запад хората са свободни, те могат да изразяват мнението си, да създават предприятия, да пътуват, да избират ръководителите си и да гласуват.

Първите разширявания

Западна Европа се разраства и към първите шест страни пожелават да се присъединят други държави. През 1973 г. в ЕИО влизат Дания, Ирландия и Обединеното кралство. По-нататък разширяването към южната част на Европа започва с присъединяването на Гърция през 1981 г., следвана от Испания и Португалия през 1986 г. 

Падането на стената

През 1989 г. в сърцето на европейския континент се случва много важно събитие. Европейците от Изтока се обединяват с европейците от Запада.

Берлинската стена, която ги разделяше физически и символично, престава да съществува. Хиляди берлинчани разрушават стената и пак се срещат със своите сънародници: Германия отново е обединена. Това е голям празник за хората в Европа!

Събитието отбелязва края на комунизма в Германия, като през следващите години много източноевропейски държави постепенно се присъединяват към Европейския съюз.

Раждане на Европейския съюз

През 1992 г. с Договора от Маастрихт Европейската икономическа общност става „Европейски съюз“ (ЕС).

Последователните разширявания

Между 1995 г. и 2013 г. към Европейския съюз се присъединяват 16 държави. След като Обединеното кралство напусна Европейския съюз през 2020 г. ние вече сме 27 държави членки.

III част

ЕВРОПЕЙСКИ ДОГОВОРИ

Сключваме споразумения

Договорите

Както в двора на едно училището, така и в Европа като цяло колкото повече са хората, толкова по-трудно се постига съгласие. И всеки иска да защити собствените си интереси.

Следователно, за да се намерят решения, са необходими обсъждания. Тези решения са събрани в „договорите“.

Договорът е споразумение, сключено между държавните и правителствените ръководители на държавите в Съюза и подписано от тях. В известен смисъл това е ръководството за употреба на Европейския съюз.

До днес последователно са подписани седем основни договора. По принцип договорите се наричат на името на града, в който са подписани. Най-новият е Договорът от Лисабон.

Как се става член на ЕС?

Всяка европейска държава може да поиска да се присъедини към Европейския съюз, но за това има условия:

• държавата да е демокрация; ръководителите да се избират от хората чрез гласуване,

• държавата да спазва правата на човека, свободата на пресата и свободата на изразяване на мнение,

• икономиката на държавата да се развива добре,

• държавата да спазва всички европейски решения и закони.

IV част

ЕВРОПЕЙСКИ СИМВОЛИ

Утвърждаваме многообразието си

Знамето на Европейския съюз

Знамето на Европейския съюз е синьо с разположени в кръг 12 златни звезди.

Химнът на обединена Европа

Европейският химн е Одата на радостта, взета от Деветата симфония на известния немски музикант Лудвиг ван Бетовен.Този химн без думи извиква в съзнанието идеалите за свободи, мир и солидарност, които Европа въплъщава.

Мотото на ЕС „In varietate concordia“

През 2000 г. Европейският съюз за първи път приема свое мото, което означава Обединен в многообразието. То напомня за начина на създаване на Европейския съюз, който множи богатството си, стъпвайки на различните култури, традиции и езици на континента.

9 май, Ден на Европа

Денят на Европа се отбелязва на 9 май в памет на „Декларацията на Шуман“ от 1950 г. — истинската дата на раждане на идеята за изграждането на ЕС. По случай Деня на Европа всички институции на Европейския съюз отварят вратите си за обществеността.

V част

ГЕОГРАФИЯ НА ЕВРОПА

Разбираме общото си пространство

Когато говорим за „Европа“, говорим за различни неща.

Най-напред Европа е континент. Континентите са големи пространства суша, понякога разделени от океани.

Европейският континент се състои от множество държави или територии. Двадесет и седем от тези държави решиха да станат част от едно общо пространство, което наричаме „Европейски съюз“.

Някои от държавите в Европейския съюз взеха решение да използват една и съща валута: еврото. Те са част от „еврозоната“.

VI част

БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Гледаме надалече

Европейският съюз се ражда постепенно благодарение на идеите на смелите мъже и жени, работили в името на мира. Той е плод на дълга история, от която всички ние сме част.

Разбира се, все още не всичко е идеално: това е проект, който се развива ежедневно. А утре напредъкът му ще зависи от младите.

Все още има важни проблеми, които могат да бъдат разрешени само ако всички държави работят заедно.

Кой обаче ще изгражда тази Европа на бъдещето? Онези, които ще я изграждат заедно, са младите.

Използвана информация:

https://op.europa.eu/webpub/com/europe-better-together/bg/index.html

,

VII част

ПОРТРЕТИ НА ПОЛИТИЦИ

художник: Ралица Валентинова