Гергьовден денят, в който се чества Свети Свети Георги Победоносец.

 6 май – един от Официални български празници

  Ден на храбростта и Българската армия

Чества се и като празник на овчаря/животновъда.

Свързан е със спазването на традиции и обичаи.

Освещаване на бойните знамена

Всяка година на Гергьовден – Ден на храбростта и празник на Българската армия, се отслужва традиционният водосвет на бойните и знамената-светини в нашата история.

Нито едно знаме на българска войскова част не е било пленявано от чужди войски.

Съвременният празник започва в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София. 

Парадът в столицата по традиция се приема от върховния главнокомандващ – Президентът на републиката.

          Църковен празник

На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра.

               Имен ден

Гергьовден е петият най-празнуван имен ден в България.

Той е имен ден на хората с имената Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им.

       Народен календар

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

       Измиване в роса

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Цветни венци и зеленина

На този ден се вият цветни венци от билки и зеленина. Окачват се над вратите за здраве и берекет на стопаните.

С венци се окичват и селскостопанските животни.

Люлките на празника

Широко е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки.

Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни.

  Обреди около животните и жертвеното агне

Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

Рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете.

        Жервеното агне

Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца.

Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното.

      Празничната трапеза

Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир.

На нея присътва агнешко месо, обреден хляб, вино, пресен чесън, сирене, мляко. Някъде се замерят с бучки от сиренето.

          Гергьовденски хора̀

На празничната трапеза, както и през целия ден на празника, цари веселие и се играят  „гергьовденски хора̀“.

        Честит празник!

   Бъдете здрави и честити!