ГЛАГОЛИЦАТА – ПЪРВАТА СТАРОБЪЛГАРСКА АЗБУКА

Глаголицата е най-старата позната българска азбука, която се въвежда през средата на 9-ти век в славянския свят и се използва до 16-ти век, когато е заменена от латинската азбука.

Създател на глаголицата е св. Константин-Кирил Философ, брат на св. Методий, като по това време братята са били християнски мисионери.

Когато през 863 г. великоморавският княз Ростислав отправя молба до византийския император да му прати учители, които да проповядват на славянски език, двамата братя Константин Философ и Методий заминават с нова мисия за Великоморавия, където в периода от 863 до 869 г. заедно със своите ученици извършват активна просветителска дейност сред дунавските славяни и обучават стотици свещеници и учители.

Константин Философ умира през 869 г. в Рим, приемайки монашеското име Кирил. Отношенията между Рим и Константинопол се изострят и немското духовенство във Великоморавия предприема жестоки гонения на православните проповедници.

След смъртта на Методий на 06.04.885 г. учениците на двамата първоучители са прогонени от Великоморавия и тръгват към България като към своя родина. Княз Борис ги приема радушно, дава им своето покровителство и условия да учат и проповядват на славянски език, чрез което спасява делото на Кирил и Методий.

Така България става люлка на славянската писменост и на старобългарската книжнина чрез дейността на учениците Климент и Наум Охридски, епископ Константин Преславски и другите видни книжовници Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, които под ръководството на княз Борис І и на цар Симеон създават Златния век на българската книжнина и култура.