Пепеляшка

Живял някога един мъж. Жена му рано умряла и той останал сам да се грижи за дъщеря си.

Скоро се оженил повторно и новата му съпруга била най-високомерната и сърдита жена на сета. Тя също била вдовица и имала две дъщери от първия си брак. Нейните момичета били  надменни и свадливи.

Още от първия ден, мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала ѝ най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а ѝ възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите ѝ живеели в топлите и светли стаи и спели на чисти, меки легла.

Като свършело възложената му работа, горкото момиче сядало да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта и затова всички го наричали Пепеляшка.

Пепеляшка търпеливо, ден след ден понасяла всички обиди и не се оплаквала.

Един ден царският син  организирал бал  за девойките от царството. В дома на Пепеляшка също донесли покана. Сестрите много се зарадвали и започнали да се готвят за бала.

А това създало на Пепеляшка още работа. Трябвало от сутрин до вечер да пере и глади тоалетите им. В къщата само това се  обсъждало. Какво ще облекат и как ще изглеждат.

 Деня на бала настъпил.Мащехата и сестрите на Пепеляшка  облекли новите си тоалети, седнали в каретата и заминали.

Пепеляшка тъжно заплакала.

Тогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница.Тя попитала Пепеляшка защо плаче.

– Искаше ти се да идеш на бала ли? – попитала я вълшебницата.

– Да можех да отида наистина! – замечтано отвърнала Пепеляшка.

– Добре! – казала вълшебницата. – Иди  в градината и ми донеси една тиква.

Пепеляшка изтичала в градината, откъснала най-голямата тиква и я донесла на вълшебницата.Тя я докоснала  с вълшебната си пръчица и тиквата се превърнала в красива позлатена каляска.

Кръстницата надникнала в капана и видяла, че в него са се хванали шест мишлета и един плъх.Докоснала капана и те се превърнали в шест красиви коня и кочияш.

Вълшебницата докоснала с пръчицата си Пепеляшка. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери.

После кръстницата ѝ дала чифт стъклени пантофки. Тя ги обула и седнала в каретата. Преди да се разделят, вълшебницата  поръчала непременно да си тръгне от бала, преди  часовниците да отбележат полунощ:

– Ако се забавиш само една минутка, каретата ти пак ще стане на тиква, конете и кочияшът ти ще се превърнат в мишки и плъхове. А хубавата ти рокля пред очите на всички отново ще стане цялата в кръпки.

Пепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост.

Щом  се появила в балната зала, настъпила внезапна тишина. Присъстващите млади дами внимателно заразглеждали прическата и роклята ѝ. Принцът настанил Пепеляшка на стола до себе си, а когато започнали танците, веднага я поканил. След танците имало богата трапеза, но царският син така и не се докоснал до храната. През цялото време разговарял само с нея.

Пепеляшка се забавлявала, танцувала и съвсем забравила заръката на вълшебницата.

Изведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет и побягнала. Докато тичала едната ѝ пантофка паднала по стълбите.

Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката. Но от нея нямало и следа. Той попитал стражите не са ли видели красивата принцеса. А те му отговорили, че покрай тях минало само някакво зле облечено момиче.

Момъкът огорчен се върнал в залата и се замислил как да намери изчезналата принцеса. Пепеляшка запъхтяна дотичала вкъщи без карета, без слуги, в старата си грозна рокля. От целия прекрасен тоалет ѝ останала само една стъклена пантофка.

Когато сестрите ѝ се върнали, тя ги попитала как са прекарали на бала. Те разказали, че там се появила неизвестна красива принцеса, но в полунощ внезапно избягала, като изтървала стъклената си пантофка.

След няколко дни царят изпратил глашатаи да обявят, че синът му ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка прилепне по мярка. Група царедворци започнали да обикалят от къща на къща. Дошли и при сестрите на Пепеляшка. Всяка от тях се постарала да натъпче крака си в пантофката, но и едната и другата имали твърде големи ходила.

Тогава Пепеляшка неочаквано се обадила:

– Може ли и аз да опитам, може пантофката да ми стане?

Сестрите започнали да се смеят, но пантофката прилепнала на крака ѝ.

Двете ѝ сестри ахнали от изумление. Още повече се смаяли, когато Пепеляшка извадила от джоба си втората пантофка. Тогава дошла вълшебницата, докоснала Пепеляшка с пръчицата си и грозната ѝ рокля пак станала прекрасна.

Едва тогава мащехата и сестрите ѝ разбрали, че тяхната Пепеляшка е непознатата красавица. Те се хвърлили в краката ѝ, да молят прошка за униженията, на които я подлагали.

Девойката ги прегърнала и казала, че не им се сърди за нищо. След това я отвели в двореца.

Още на другия ден, с голям пир и много гости отпразнували сватбата на принца и Пепеляшка.