“Житената питка”

Здравейте, мили приятели!

Представям ви една любима на поколения деца народна приказка!

“Житената питка”

Имало едно време един дядо и една баба. Те живеели бедно и скромно в къщичка близо до гората.

Един ден дядото казал на бабата:

-Бабо, защо не омесиш една питка, за да има с какво да се нахраним, след като приключим с приключим работата по двора?

Послушала го бабата. Събрала последното брашно от хамбара. Омесила питката, опекла я  в пещта и я оставила на прозореца да изстине.

Питката постояла, постояла. Омръзнало и да стои, и се търкулна по  горската пътечка, за да обиколи широкия свят.

Търкаляла се, търкаляла се и изведнъж на среща и заекът.

-Стой, питке житена! Ще те изям!-казал заекът.

-Не ме яж, Зайо Байо! Песничка ще ти изпея!- казала Житената питка и запяла:

“Аз съм питка сладичка, сладичка и мекичка.

От хамбар съм метена, във пещ съм печена.

От баба избягах, от дядо избягах- та, от теб ли Зайо Байо няма да избягам?”

И питката се търкулна надолу по пътечката, оставяйки заекът да гледа учудено след нея…

Търкаляла се, търкаляла се и изведнъж на среща и вълкът.

-Стой, питке житена! Ще те изям!-казал вълкът.

-Не ме яж, Кумчо Вълчо! Песничка ще ти изпея!- казала Житената питка и запяла:

“Аз съм питка сладичка, сладичка и мекичка.

От хамбар съм метена, във пещ съм печена.

От баба избягах, от дядо избягах, от Зайо Байо избягах-та от теб ли Кумчо Вълчо няма да избягам?”

И питката се търкулна надолу по пътечката, оставяйки вълкът да гледа учудено след нея…

Търкаляла се, търкаляла се и изведнъж на среща и мечката.

-Стой, питке житена! Ще те изям!-казала мечката.

-Не ме яж, Бабо Мецо! Песничка ще ти изпея!- казала Житената питка и запяла:

“Аз съм питка сладичка, сладичка и мекичка.

От хамбар съм метена, във пещ съм печена.

От баба избягах, от дядо избягах, от Зайо Байо избягах, от Кумчо Вълчо избягах-та от теб ли Бабо Мецо няма да избягам?”

И питката се търкулна надолу по пътечката, оставяйки мечката да гледа учудено след нея…

Търкаляла се, търкаляла се и изведнъж на среща и лисицата.

Още щом видяла Житената питка, лисицата ласкаво се провикнала:

-Ах, колко си красива! Ах, какъв меден гласец имаш и колко хубаво пееш, но аз съм стара и глуха , може ли да се приблиш по близо-ей тук, на моята муцунка, за да те чувам по-добре?

Съгласила се Житената питка, приближила се до Кума Лиса, настанила се удобно на муцунката и и запяла:

“Аз съм питка сладичка, сладичка и мекичка”….. а, Кума Лиса-хрус- хрус, и излапала питката! След това удобно се излегнала да си почине.

Каква е поуката от тази любима народна приказка,

оставям на вас да разберете, мили приятели!

До нови срещи!