КАКЪВ ДА СТАНА

Тя ни учи, възпитава, 

да сме умни и добри!

С нас е мила и грижовна,

с нас е в радост и беди!

Как обичаме я всички!

Всички за едно копнеем

и момчета, и момичета

да приличаме на НЕЯ!

                                  /учителка/

Всеки да се разболява,

случва се—дори юнак!

Болен легнеш ли, тогава

него търсиш, няма как!

                                    /лекар/

Кой ни пази от беди!

Ред да има, кой следи?

Мисля, че се сещаш май

той се казва………………!

                                /полицай/

Друг смелчак едва ли има!

Огън щом подпали нещо,

за да ни спаси,

той се хваща да гаси!

                         /пожарникар/

Ако зъб те заболи,

не умувай, не мисли,

а тръгвай ти полека,

иди на ………………!

                                   /зъболекар/

Рано или късно, нощ и ден,

грижи се добре за мен

Често, често тя ме проверява,

аз на нея й се доверявам!

Питате коя е тя?

Ами, …………………!

                     /медицинската сестра/

А кой човек е построил,

детската градина с двора мил?

Не е нашият учител,

а е майсторът ……………..!

                                         /строител/

Чудна дарба притежава,

прекрасни творби да създава

и с лекота картини сложни,

рисува майстора ………………..!

                                /художник/

Той донася ни писмата,

личност е добре позната,

в дъжд и сняг,

  силен вятър или жарко слънце,

носи ни ги без умора!

Питате се, кой е той!

Това е добрия……………!

                                            /пощальон/

В градина с кошери безчет,

един човек събира мед,

знае го и стар, и млад,

той нарича се . . . . . .!

                               /пчелар/

А знаете ли кой цветя

сади безброй?

Цветята – Божи дар,

садят се от …………….!

                                /цветар/

Сред лехите все снове,

тори, пръска, прекопава!

Зеленчуци, плодове,

той за нас осигурява.

Кой е той?

                                         /градинар/

За да стигат плодовете,

до децата в градовете,

сади овошки градинар,

от нас наречен . . . . . .!

                                     /овощар/

Самолета управлява

и летец се назовава,

а наричат го и полиглот,

 авиатор и ……………..!

                                  /пилот/

Локомотива управлява,

посока правилна му дава,

през дъжд и вятър поривист,

напред се движи . . . . . . . .!

                                    /машинист/

Той на кораба е главен,

откривател той е славен,

 тих е всеки океан

за опитния . . . . . . .!

                                   /капитан/

Цял живот е по море,

там се чувства най-добре,

плава той от бряг на бряг

и нарича се ……………….!

                                      /моряк/

Шие дрехи всеки ден,

шие ги за теб и мен,

шие от сутрин до здрач

и нарича се ……………….!

                                         /шивач/

Има спортове безброй,

кой измислил ги е, кой?

Вън играй на въздух чист

и ще станеш здрав . . . . . . . .!

                              /спортист/

Зад волана без умора

кара товари, кара хора!

Сетиш ли се кой е този –

и теб може да повози.

Кой е той?

                                /шофьор/

Луната посети

и в космоса лети

той се казва астронавт,

или също . . . . . . . . .!

                                  /космонавт/

Нашата Дарина за друго нехае.

Тъничка и фина – все балет играе.

Вече и на пръсти учи се да ходи.

С крачици чевръсти по килима броди.

И дори да падне, пак не се отказва.

Стъпки предни, задни…

всякакви показва.

Вижда се за сцена, че е тя родена.

Нашата Дарина ще е ……………….!

                                   /балерина/

Всяко негово творение

е вкусно забавление.

С шапка на главата,

за да е чиста храната!

Готви пиле със зеле,

ароматни котлети,

Супи, ястия, десерти,

салати и винегрети!

Кой е той?

                                       /готвач/

В работилница голяма,

прави мебели,

не за един и двама.

За малки и големи,

всякакви размери!

Един добър човечец е

  работливия ……………!

                          /дърводелец/

Избира си Пройчо професия,
старае се много човека!
Шивашка избра — не хареса я,
потърси си друга, по-лека.

— Добре де, стани машинист ти,
лети по родината с влака!
— Не са машинистите чисти —
юнакът ни пак се оплака.

Не ще в работилница прашна,
да прави столове и маси.
— Моряк ли? Професия страшна!
Не ходя далеч от дома си!

— Засявай пък в нивите жито,
отглеждай пипер и марули.
— Тегло е трудът на открито,
ту пек е, ту вятър те брули.

— Поправяй бушони тогава! —
Страхува се Пройчо от тока.
И шлосер не иска да става —
отказа се още в кръжока.

— Миньор не желаеш ли? — Никак!
Къде ще се вра под земята!… —
Подсвирва си той, тананика,
синджирче през пръста премята.

Остана си Пройчо безделник.
— Ех, казва, тъй много добре си е! —
Но някой ще сложи ли зелник
пред Пройчо, човек без професия?…

                                                     АСЕН БОСЕВ

КАКЪВ ДА СТАНА?

Всяка вечер в къщи, приказката – съща!
И защо е спора? Колко смешни хора!

Викат до тавана, аз какъв да стана.

Татко казва: Лекар!
Мама пък: Аптекар!
Баба иска инженер!
Дядо пък да бъда офицер!

А пък аз на моето малко мече, с бялото елече,

тихо във леглото, шепна на ухото:

На децата –  ред по ред,
ще продавам……..сладолед!

                                             Петя Йорданова

Какъв ще стана аз?

Чудя се какъв ще стана и попитах мама.

Тя ми каза: “Стани пчелар”,

а татко пък каза “Месар”!

Честно да си призная, аз месото не желая.

От пчелите ме е страх, че боли от тях.

Обадих се на баба Станка,

а тя поиска да работя в банка.

Чухме се и с дядо Веселин,

той ми пожела, да си отворя магазин.

Алфа, Бета,Гама и реших да стана,

Делта, Епсилон, да обиколя света с балон.

                                  Ивелин Карамфилов

Каква да стана?

Взех си сбогом таз година, аз със детската градина.

Професия за мен добра, предлагат всички у дома.

Според дядо – пианистка или медалист-спортистка.

Тате мисли, с много труд, лекар аз да съм прочут.

Мама смята, че е лесно – манекенка най-известна.

Баба вижда ме танцьорка.  Аз ще стана пък гримьорка.

Вижте колко съм добричка, днес с водните боички,

аз гримирах сам-самичка,  мойта мъничка сестричка!

Какъв ще стана аз?

Тези хора големи!

Те са толкова странни,

кой където ме види, кой където ме хване,

тъй се радва, че сякаш за пръв път вижда дете.

И едно, и едничко, все разпитват ме те:

Щял съм бил да порасна и да стигна тавана ,

какъв щял съм да бъда, какъв щял съм да стана?

А пък туй, тъй е ясно –  аз отдавна го знам:

щом порасна, ще стана…….

                                              много просто – голям!