Стихотворението „Художник“ е едно от многото произведения на Веселин Ханчев, които разкриват разбирането му за мястото на твореца в обществото и за ролята на изкуството в живота на хората. Ханчев вярва, че творецът може да променя света, да го прави по-красив и светъл. Той е убеден, че изкуството извисява и обогатява душите на хората.
Стаята с голите напукани стени е символ на свят, лишен от духовност. Тя е видяна през очите на художника, застанал на прага й. А прагът е границата между неговия богат вътрешен свят и този на грозотата и празнотата. Стаята е олицетворена – стените й гледат с очи от „влага, пирони и пукнатини“. Това е един наранен и болен свят. Образи като „мъртвешки очи“ и „мъртви пустини“ ни карат да почувстваме още по-силно без духовността й и засилват усещането за празнота.