ЖИТЕНАТА ПИТКА

Живели някога баба и дядо, които били много бедни.

Един ден дядото се прибрал вкъщи и помолил бабата да му омеси питка и казал:
-Бабо, опечи ми питка!
Замесила бабата питка, турнала и малко сиренце и масълце. Опекла я.

Станала от вкусна по-вкусна!

Оставам се на прозорчето да изстине.

Омръзнало на питката да стои на прозореца.

Постоянна питка, постоянна, като така се търси –

от прозорчето на двора, а от двора – на полето ….

Търсете се питка от полето и не ще ли, пред нея изскокнал Зайо Байо и дума:
-Стой питке, ще те изям!
-Не ме яж, Зайо Байо, песничка ще ти изпея.
Казала това питка и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избяга,
на дяда се не дадох,
на тебе ли ще се дам!

И питката се търкулнала.

А Зайо Байо аз изгледах, засмял се и рекъл:
-Изгоряла питка Зайо не яде!

Търкаляла се питка, търкаляла, срещнал я Кумчо Вълчо.
-Стой питке, ще те изям!
-Не ме яж Кумчо Вълчо, песничка ще ти изпея – и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избяга,
на дяда се не дадох,
на Заяви Бая се не дадох,
на Вълчо ли ще се дам!

И хукнала да бяга. Кумчо Вълчо аз гледам, погледнах, засмял се и казал:
-Глупава питка не ям!

Търкаляла се питка, търкаляла…

Срещнала Баба Меца и дума:
-Питке, ще те изям!
-Не ме яж Бабо Мецо, песничка ще ти попея – и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избяга, за
дяда се не дадох, за
обявяване Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на тебе ли, Мецо, ще се дам!

И пак съм търколила. А Меца аз гледам, гледам и си дума:
-Не е питка за Меца!

Търкаляла се питка, търкаляла, ето насреща и Кума Лиса. Гледа я тя, па и дума:
-Жива да си, здрава да си, питке! Колко си хубавичка, колко си миличка!
Зарадвала се питка, приближила се до Лиса и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избяга, за
дяда се не дадох, за
обявяване Бая е не дадох,
на Вълча се не дадох,

на Баба Меца е не дадох,
на тебе ли ще се дам!

-Ах, колко хубава песничка! – казала Лиса.

– Слушай, гълъбче !! Аз съм стара и недочувам. Седни на муцунката ми и аз изпей повече носят по-много.
Качила се питка на Лисината муцуна и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избяга,
на дяда се не дадох,
на Изявление Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца е не дадох,
на тебе ли ще се дам!

-Жива и здрава да ми бъдеш, питке! Песницата ти е много, много хубава! Как ми се иска пак да я чуя! Седни миличка на езици ми и пак аз изпея, но още по много, за да я чуя добре! – казала Кума Лиса и си проточила езика.
Глупавата питка се зарадвала, че много харесва нейната песничка, седнала на лизийски език и запяла:

Аз съм питка сладичка…
А Лиса – хап-хап-хап! – схрускала питката.

                   Харесали Ви приказката мили деца?

1. Кои са героите?
2. Защо питката решила да избяга?
3. Кого срещна предварително?
4. Какво се случва с нея?
5. Опитайте се да я разкажете?
6. Каква е поука от нея?
7. Нарисувайте любим герой или откъс от приказката!

УСПЕХ!