История с гривна

Ани и Радилена бяха приятелки. Всеки ден играеха заедно в детската градина, а след това играеха пред къщите си, защото бяха съседки. Обичаха да рисуват с тебешир, да си правят къщи от кашони, да скачат на въже и да въртят обръч. Заедно “разхождаха” куклите си, къпеха ги в голям жълт леген. След това ги слагаха да спят в дървено креватче, което бащата на Ради беше сковал от дъски. Завиваха ги и им “четяха” приказки.

Един ден Ради дойде в детската градина с нова гривна. Очите ѝ грееха щастливи и тя я показа на всички. Гривната беше зелена, а по нея блестяха бели, жълти и червени точици. Момичетата я докосваха, пробваха, даже се опитаха да си я нарисуват.

– Моля те Ради, дай да понося гривната за малко… – каза  Ани.

– Разбира се, заповядай, но преди да ме вземе мама, ще да ми я върнеш, нали?

Ани сложи новата гривна на своята ръчичка и забрави за нея. Игри, сън, игри, докато с майка ѝ не се прибраха вкъщи.

– Какво е това на ръката ти Ани? – строго попита леля Петя.

– Забравих за гривната мамо!  – И Ани разказа на майка си за нея.

– Не бива да вземаш чужди вещи Ани, веднага върни гривната на Ради!

– Добре мамо! – Ани отиде до къщата на Ради и позвъни, но никой не излезе. Тя сложи гривната под изтривалката на прага, за да не я открадне някой и се прибра.

– Върна ли гривната Ани? – попита леля Петя. –

– Да. – отговори Ани и смутено побърза да вземе книжка и да се скрие зад нея.

След колко време не знам на вратата се позвъни силно и настоятелно. Леля Петя остави плетката и отвори вратата.

– Знаеш ли какво е направила твоята дъщеря? Откраднала е новата гривна на Ради! Как не я е срам? Веднага да я върне! – На вратата стояха Ради и майка ѝ, която беше много ядосана.

Леля Петя се обърна и погледна Ани, която се бе скрила зад нея  бършеше сълзите си.

– Ти върна ли гривната? – тихо попита я тя.

– Ами… оставих я под изтривалката на вратата  – още по тихо отговори Ани.

– Кой знае какво се е случило с гривната, затова по добре ми я платете. Струва 2 лева – недоволно клатеше глава майката на Ради.

Леля Петя взе портмонето си от чантата и подаде монета от 2 лева.

– И друг път да внимаваш!  – заканително каза на Ани майката на Ради.

Врата се затвори, а Ани се разплака.

– Мамо, аз нищо лошо не  съм направила, нали? – питаше през сълзи тя.

Леля Петя избърса сълзите на Ани и я погледна сериозно. – Сигурна ли си? Хайде да помислим заедно! Първо си взела чужда вещ и не си я върнала, после си я оставила на неподходящо място, накрая ме излъга! Правилно ли постъпи Ани?

Ани се замисли. Ако не беше направила всичко това, майката на Ради нямаше да се кара, така е. Тя се изчерви. – Мамо, аз повече няма да правя така, обещавам!

Леля Петя прегърна Ани и я целуна по челото.

– Добрите намерения не те правят добър човек, трябва да си отговорна, честна  и грижовна, мила Ани! Аз знам, че ще помислиш върху днешната история и това няма да се повтори! Нали?

Леля Петя разроши косата на Ани и я гушна силно.