Снежанка и седемте джудежета

Било зима и младата принцеса гледала през прозореца как вали сняг. Бял като кожата й, тихо се сипел навън. Тя обичала зимата, защото снегът й напомнял за майка й, която я кръстила Снежанка, заради бялата й като сняг кожа.

Мащехата й била хубава, но горда и високомерна и не могла дори да си помисли, че друга може да я превъзхожда по красота. Тя имала едно вълшебно огледало и като се изправяла пред него да се огледа, го питала: – Огледалце, огледалце на стената, кажи, коя е най-красива на земята? И огледалото отговаряло: – Ти, царице, на света си първата по красота.

А Снежанка растяла, растяла и все повече се разхубавявала. Веднъж царицата пак се изправила пред огледалото: Огледалце, огледалце на стената, кажи, коя е най-красива на земята? Но този път огледалото отвърнало: – Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но Снежанка е за мене най-красива на света!

Накрая повикала един ловец и му рекла: – Не искам вече да виждам Снежанка пред очите си. Заведи я в гората и я убий, но за доказателство ще ми донесеш сърцето й..

На връщане ловецът заклал един глиган, извадил му сърцето и го занесъл като доказателство на царицата. Готвачът го сварил в солена вода и злобната жена го изяла, като си мислела, че яде сърцето на Снежанка.

Изтръпнала царицата от страх. Знаела, че огледалото говори само истината и разбрала, че ловецът я е измамил и Снежанка още е жива. Отново се замислила и мислила дълго как да я погуби, защото завистта не я оставила на мира – царицата искала да бъде сигурна, че е най-голямата хубавица на света.

В тази къщурка всичко било дребно, но много спретнато и чисто. Имало една масичка с бяла покривка, а на нея седем малки чинийки, до всяка чинийка пък имало лъжичка, ножче, виличка и чашка. Край стената били наредени седем креватчета, всяко със снежнобяло чаршафче. Снежанка била много огладняла и ожадняла. Хапнала от всяка чинийка по малко и пийнала от всяка чашка по глътка – не искала да лиши никой от нищо.

Притъмняло съвсем и дошли стопаните на къщурката- седем джуджета, които копаели руда в планината. Запалили седемте си свещички, в къщурката светнало и те познали, че някой е влизал, защото не всичко било наредено така, както го били оставили. А седмото, като погледнало креватчето си, видяло заспалата в него Снежанка. Повикало другите, затекли се вкупом и ахнали от почуда. После взели свещите си и осветили Снежанка. – Гледай, гледай какво хубаво детенце! – викнали те и тъй много се зарадвали, че не я събудили, а я оставили да спи в креватчето.

Джуджетата отивали всяка сутрин в планината да търсят руда и злато, вечерта се прибирали, а Снежанка ги посрещала с топла храна и чиста къща. Тъй като през целия ден момичето оставало самичко у дома, добрите джуджета го предупредили :- Пази се от мащехата! Тя скоро ще узнае, че си тука, затова не пускай никого вътре.

Най-сетне измислила нещо. Боядисала лицето си, облякла се като стара продавачка и станала неузнаваема. Взела една кошница и я напълнила с ябълки, едната от които била отровна, и тръгнала да търси Снежанка.

Снежанка взела ябълката и в момента, в който я отхапала, паднала на земята безжизнена. Когато се прибрали и я намерили, джуджетата помислили, че е умряла. Опитали всичко да я спасят, но безуспешно.

По пътя си срещнали непознат момък, яздещ черен красив кон. В мига, в който видял красивото лице на Снежанка, той се влюбил в нея. – Къде ще карате тази красавица? На върха на планината – отговорили джуджетата и му разказали цялата история.

Не след дълго отворила очи, повдигнала капака на ковчега и се усмихнала широко на джуджетата. Разказала им какво се е случило и те се досетили, че най-вероятно възрастната жена, която й е дала ябълката е злата кралица. Принцесо, ако станете моя жена аз ще ви защитавам всеки ден и нощ от злата кралица – казал непознатият момък.