Приказка за дробите

2     : 

                3

      В един малък град живeeл Числителят – скромно, но без да се притеснява. Бил само много отегчен. Веднъж той отишъл на разходка, за да подиша  чист въздух, и срещнал една много приятна черта – Деление.

2     

      _

– Здравей, Деление, как си? – попитал Числителят.

– Не живея лошо, само ми е скучно – отговорила Делението.

– Ела да живееш с мен, заедно е по-забавно! – предложил Числителят.

И приятелите весело закрачили заедно към къщата на Числителя. Те живели така една година. Съжителствали приятелски, споделяли всички радости заедно, помагали си взаимно в беда.

.     Веднъж приятелите се разхождали по сенчестите алеи под топлото лятно слънце. Неочаквано видели тъжен и нещастен Знаменател, седнал на една пейка.

– Защо си толкова тъжен, Знаменателю? – попитали го приятелите.

– Вчера зъл магьосник дойде в моята къща. Той ме покани  да отида с него, за да завземем и съсипем къщите на жителите на града. Разбира се, отказах. Тогава магьосникът, ядосан, изгори собствената ми къща. И сега няма къде да живея! – казал Знаменателят със сълзи на очи.

– Не бъди тъжен! Ела да живееш с нас. Има достатъчно място за всички! – предложили му  приятелите.

И тримата влезли в уютната къща на Числителя, обсъждайки как да спасят всички жители на страната  Числанд от злия магьосник. Съставили план и на следващия ден събрали всички жители на главния площад. Магьосникът видял, че  числата и действията, живеещи в Числанд, се събират заедно. Тогава ги нападнал, крещейки своите зли заклинания и магии. Жителите обаче не се уплашили, а всички заедно влезли в битка с магьосника. Те се сражавали смело с него и  героично го победили.

Магьосникът се превърнал в дим и изчезнал в пространството. Но преди да изчезне, той отправил последното си заклинание към тримата приятели – Числителя, Знаменателя и Делението, и те се превърнали в едно число. Оттогава всички започнали да наричат ​​това число Обикновена дроб.

Как са се появили десетичните дроби

.     Живеели дробите  в града. Много дроби. Те били различни, големи и малки, пълнички и тънки, млади и стари. Най-важното е, че всички тези дроби били много правилни и техните знаменатели били много кръгли, единица с различен брой спретнати нули. Всички живеели много приятелски, никой никого не обиждал, никой не се карал или спорил с никого.

      В този прекрасен град имало забележително красиви къщи, а на прозорците във всяка къща греели ярки цветя.

Всяка дроб имала своя къща и собствена малка градина, в която растели ябълки, череши, круши и, разбира се, имало много, много прекрасни цветя.

.     В този славен град всички живеели приятно и комфортно. Имало училища. В тях учели малките дроби със знаменатели 1 000 000 и повече. Възрастните дроби със знаменатели 1000, …, 100 ходели на работа. Съвсем старите баби и дядовци, със знаменатели  10, седели по цял ден в люлеещи се столове, четели книги или разказвали интересни истории на децата.

.      Но веднъж градът бил нападнат от страшен и ужасен Баркод с проклетата му армия. Всеки войн от тази армия бил черта. Баркодът безпощадно ограбвал и изгарял къщи, прогонвайки злощастните дроби на улицата. Разграбил градините им. Бедните нямали храна. Но най-лошото от всичко това било, че Баркод изваждал от дробите тяхната забележителна дробна черта. Числителите падали надолу и дробите се разпадали на части. Не издържали дробите на тази участ, събрали се заедно и започнали да се сражават срещу Баркод и неговата безскрупулна армия. Тази ужасно тъжна война продължила десет години. Веднъж побеждавали едните, после –  другите, но никой не можел да спечели войната.

.     Накрая един добър вълшебник – Математикът, помогнал на безпомощните дроби. Той загасил горящите къщи, върнал разграбените стоки и прогонил Баркода. Само един въпрос притеснявал Математика: „Как да излекувам нещастните, ранени и счупени дроби? ”

Той дълго мислил и накрая измислил. Взел и отстранил от ранените дроби дробните черти и на всички знаменатели преброил нулите. На всички паднали Числители той подарил забележителна запетая, която отделя цялата част от дробната. След десетичната запетая имало толкова цифри, колкото  нули имало в знаменателя.

Даня, 5 клас.

Горска приказка

.     Имало едно време в царството на животните семейство таралежи.Те си имали собствена нива, която обработвали.Тя не била голяма и имала форма на правоъгълник. Едната и страна била по-дълга, а другата – по-къса.Трудолюбивите животни я обработвали и с реколтата,  която изкарвали, се изхранвали. Но нивата била малка и невинаги храната им стигала.

.     Веднъж в техният дом, когато  били тъжни и унили, се появил добрият горски дух.Той се грижел за всички животни и попитал таралежите защо са тъжни.Те му разказали, че не им достига храната, защото земята, която обработват, е малко.

Добрият дух им казал,че ще им даде половината от тяхната земя, ако успеят да му кажат каква е площта на тази половинка.Тя щяла да бъде с формата на триъгълник. Семейството знаело площта на нивата си и как да я намерят, като трябвало да умножат по-късата с по-дългата страна.Таралежите започнали да мислят каква ще е площта на половината триъгълна част от тяхната нива.

.     На помощ им се притекъл горският гълъб. Летейки  отвисоко, той огледал правоъгълната нива и им казал да начертаят диагонал.Те опънали връвчица по диагонала. Гълъбът се извисил и забелязал, че образувалите се два триъгълника са абсолютно еднакви.

.     Така таралежите разбрали,че трябва да разделят площта на нивата на две. На другия ден те казали на добрия дух, че триъгълната  половинка, която ще им даде, е с лице a.b/2 .

.     Те заживели мирно и щастливо, защото вече имали достатъчно земя.

Eдмона Топузян 5-б клас ОУ “П.Р.Славейков”.

Естествени числа. Правилни и неправилни дроби. Смесени числа

.     Много отдавна в едно математическото кралство живели крал Естествено число и кралица Правилна дроб.

В кралското управление им помагали мъдрите съветници Събиране и Умножение.

.     Един ден на краля и кралицата им се родил син – принц Смесено число. Той приличал по цялата част на баща си, а по дробната – на майка си. Всички много обичали принца и даже царските съветници се скарали кой от тях да го възпитава.

.     Веднъж, докато никой не го наблюдавал, принцът отворил “Магическата книга на математиката” и започнал сам да учи заклинанията: умножил цялата си част със знаменателя на дробната и после събрал с числителя на дробната част.  И, о…., ужас, превърнал се в Неправилна дроб.

Така никой не го познал и го изгонили от двореца.

.     Дълго се скитал принцът, докато не стигнал до брега на вълшебно езеро. Огледал се в него и се видял същия като преди. Гмурнал се Неправилната дроб в езерото и като излязъл на брега, отново се бил превърнал в Смесено число.

Прибрал се в двореца, където го посрещнали с радост. А занапред, преди да се захване с магии, принцът чакал да получи напътствия от мъдрите съветници на кралството.

Ивайло Гюров 5-б клас ОУ “П.Р.Славейков”

Ред на числовите действия

.     През един слънчев пролетен ден Умножението и Плюсът решили да отидат в парка. Там видели Минуса, Скобата и Равното да играят футбол.

–   Може ли да играем с вас?- попитало Умножението.

В един глас отговорили всички:

–   Идвайте!

Умножението и Плюсът не чакали втора покана. Всички заедно се забавлявали, докато топката не се спукала.

–   Ех, какво ще правим сега без топка? -попитал Минуса.

Точно в този момент покрай тях минало Делението.

–   Здравейте! Защо сте тъжни?

–   Спука ни се топката – отговорила Скобата.

–   Ако искате, можем да караме моето колело – предложило Делението.

–   Но кой ще е пръв?- попитало Равното

–   Аз ще бъда пръв – казал Минусът.

–   Не, аз ще бъда!- извикало Умножението.

–   Абе, ей! Аз ще съм първи!- провикнал се Плюсът.

–   Ако така ще се карате, никой няма да кара колелото ми!- викнало Делението.

Скобата стояла отстрани и гледала как се карат. Накрая не издържала:

–   Щом така ще се карате, аз ще съм първа. След мен ще са Умножението, Делението, Плюсът и Минусът. Последно ще е Равното.

– Идеята е чудесна!- викнали всички в един глас.

.     Оттогава, когато имаме числов израз, който съдържа скоби, първо извършваме действията в най-вътрешните скоби, след това умножение и деление и накрая събиране и изваждане.

И да не забравим равното! 🙂

Никола Захариев 5-в клас, ОУ “П.Р.Славейков”

Откъде се е появило събирането и

 изваждането 

 Имало едно време един минус и един плюс. Те не се  харесвали много, защото били различни. 

Веднъж решили да направят състезание. Който от тях  измисли най-умното математическо решение – той получава 

слава и богатство.

  – Аз със сигурност ще победя. Аз съм умен и красив! – казал Минусът.            

  – Да, да! Сигурно! – отвърнал Плюс. 

  – Ще видим тази работа! На три започва състезанието. 1…2…3…Старт! 

Минало известно време...И най-накрая приключили.  

 – Стоп! – казал Минус.  

Той написал три думички, които използваме при действие

изваждане – умаляемо, умалител и разлика.  

Плюс написал две думички – събираемо и сбор. 

Двамата не могли да решат кой печели. Отишли при

Умножението. 

 – Мисля, че Плюс трябва да спечели! – казало Умножението.       

 – Ще ни трябва още едно мнение! – казал Минус. 

След това отишли при Делението. 

  – Аз мисля, че Минус трябва да победи – казало Делението. 

Плюсът се объркал. Дори Минусът не знаел какво да прави! 

Били равни.  

И двамата започнали да мислят. 

  – Мисля, че тази война трябва да приключи. Двамата сме   много умни – казал Плюс. 

  – Съгласен съм! – отговорил Минус. 

Станали най-добри приятели. Заживели щастливо и никога 

не се карали.  

И днес са  при нас, събират и изваждат заедно.

Тамара Тодорова 5-а клас, ОУ “П.Р.Славейков”.

НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ НА ПРИНЦЕСА МИНУС​

.      В едно далечно царство, през девет земи в десета, живеела чудно красива принцеса. Тя била много самотна и никога не се усмихвала. Може би така била орисана, защото и самото ѝ име било чудно и странно. Тя се казвала Минус.​

Всички в двореца се чудели как да разсмеят принцеса Минус.​

.      Първата придворна дама – Двойката, събрала всички придворни дами, магьосници и феи от свитата на четните числа – Четворката, Шестицата, Осмицата , всички, които биха могли да помогнат на принцесата.​ Те опитали, но не постигнали успех.

.      Тогава главната магьосница Скоби решила да повикат Великия магьосник Умножение, който да измисли решение на проблема.​ Пристигнал Умножение и след като видял принцеса Минус, веднага разбрал, че тя е омагьосана и сърцето и е превърнато в камък.

Само истинската любов можела да го разчупи.

.     След като крал Сто и кралица Сто I разбрали истината, решили да поканят всички принцове от близки и далечни

царства, които да развалят магията. ​Пристигали принцове от всички краища на света, но никой не успял да разсмее принцесата и да разчупи каменното ѝ сърце. Принцеса Минус оставала все така тъжна и сърцето ѝ не се променяло.

​.     Един ден в двореца пристигнал много красив принц от далечно и нечувано досега царство. Само той успял да разчупи сърцето на принцесата с много внимание, топлота и нежност. Тя се усмихнала за първи път. ​

.     Веднъж, като се разхождали в градината, принцеса Минус му казала:​

  – Само ти успя да разчупиш каменното ми сърце, само ти ме накара да се усмихна. Кажи ми името си!​

  – Моля те, не питай за името ми, не питай и откъде идвам!​

  – Защо? – учудила се принцеса Минус.​

  – Защото ако разбереш кой съм и откъде идвам, сърцето ти отново ще се вкамени, аз ще си отида и повече никога няма да се видим.​

  – Това е невъзможно! – извикала принцесата. Вече нищо не може да ни раздели. Моля те, кажи ми твоето име!​

  Принцът много се натъжил, но нямало какво да направи. Хванал принцесата за ръката и тъжно промълвил:​

  – Моето име е Плюс! Аз съм синът на великия магьосник Деление!​

В този момент се появила армията на злия магьосник Деление, предвождана от генерал Едно, офицерите Тройка, Петица, Седмица и техните войници Нечетните числа. Те обкръжили принц Плюс, издигнали се високо в небето и оттогава никой повече не видял принца.​

Ирина Иванова 5-а клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр. Бургас.

Защо има успоредни прави

.     Веднъж една права се разхождала. Вървяла, вървяла, но искала да има другарче. Чудила се – в света имало толкова много прави, а тя била сама. Прибрала се вкъщи все така, мислейки за своето желание – да си намери приятел. Няколко дни мислила и решила: трябвало само да отиде на пътешествие – все някъде щяла да открие мечтания приятел.

.     Стегнала си багажа. Тръгнала. След няколко часа стигнала до красива планина. Решила да я изкачи. На върха имало къщичка. Почукала, защото била уморена, и искала да си почине.

Отворил ѝ възрастен мъж с много дълга брада. Тя малко се притеснила, но той я поканил на чаша чай. Решила да не бъде груба и се съгласила.

.     В къщата имало странни предмети – дълги и вълнисти чайници, уред, който никога досега не била виждала. Той бил голям колкото слон, формата му била като на камина, но тя разбрала, че старецът не го ползва за отопление. Попитала човека за какво му служи този уред, а той отговорил, че изпълнява желания. Старецът бил вълшебник.

Правата се зарадвала и разказала на магьосника за нейното желание. Той казал, че лесно може да се осъществи. Само трябвало правата да влезе в уреда, да вземе от пудрата, която била вътре, да я пръсне и да каже желанието си на глас. Когато го направела, щяла да е отново вкъщи.

Тя изпълнила всичко.

След като изрекла своята мечта, се озовала в къщата си. Точно до нея стояла още една права. Двете били точно една срещу друга. Колкото и да се удължавали,  не можели да се пресекат. Това им харесало много. Те заживели заедно, като винаги били една срещу друга, не можели да се пресекат и никога не се разделяли.

Така се появили успоредните прави.

Михаела Атанасова 5-в клас, ОУ “П.Р.Славейков”.

ЦАРСТВОТО НА УСПОРЕДНИЦИТЕ

.     Живели някога в едно далечно царство, наречено Геометрия, цар Успоредник и царица Права. Те имали трима сина – принц Ромб, принц Правоъгълник и принц Квадрат. Всички те били еднакво умни, добри и много приличали на своя баща. Дните им минавали в мир, сговор и разбирателство. Когато царят остарял, решил да остави управлението в ръцете на един от синовете си. Затова ги извикал при себе си и им казал:

– Деца мои, всички ви обичам много. Искам да бъдете все така сплотени и да се уважавате, както досега. Царството не бива да се разделя на части. Този от вас, който успее да ми докаже, че притежава най-много достойнства, ще застане начело, а другите ще му помагат.

Пръв започнал да изброява качествата си Ромбът:

– Аз, както и ти татко, съм успоредник, но имам две

предимства – и четирите ми страни са равни, а диагоналите ми се пресичат под прав ъгъл.

След това продължил Правоъгълникът:

– Аз също съм успоредник като теб, татко, но при мен диагоналите са равни. Имам и още едно допълнително свойство – всичките ми ъгли са прави.

Последен бил Квадратът:

– Ако трябва да се сравнявам с братята си – казал той – то аз притежавам свойствата и на двамата едновременно – успоредник съм, страните, както и диагоналите ми, са равни и образуват прави ъгли.

.     След като изслушал внимателно синовете си, царят взел решение да остави управлението на Квадрата, а Правоъгълникът и Ромбът да му помагат в издаването на всички закони в царството.

Катрин Бахчеванова 5-в клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр.Бургас.

Художникът и лицето

.     Живял в едно царство един клал. Веднъж, когато му станало скучно,  решил да извика всички художници, за да нарисуват необикновени картини. Събрали се художниците и изпълнили заръката.

.     Едната от картините се отличавала с невиждана фигура. Художникът обяснил, че това е лицето на правоъгълен триъгълник. На царя много му допаднала картината, макар и да не знаел какво е това. Наградил и лицето, и художника с богатство и слава.

.     Лицето си живеело добре, но нещо му липсвало. Решило да намери себе си. Тръгнало по широката земя.

Минавало през гори и планини и намерило вълшебна карта на скрито съкровище, което не съдържало нито пари, нито злато, а незнайни знаци.

С помощта на картата открило торбичка със знаците 2,=, —–, . , а, b. Зачудило се, но ги прибрало. Стигнало до малка къща и решило да си почине. Но кого да види – учудено познало своя художник. Разказало му, че търси себе си и му се похвалило  за намереното съкровище.

.     Художникът ахнал, като видял знаците. Казал му, че ще му помогне да намери себе си. Нарекъл го S. Разпръснал знаците и ги поръсил с вълшебен прашец. Те се наредили в картина, изписвайки формулата:

Художникът слял двете картини в една и му казал, че това е то. Лицето се намерило и заживяло спокойно и щастливо.

Иван Ламбанов 5-б клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр.Бургас.

Приключенията на Триъгълничо

.     В град Математика  един прекрасен слънчев ден  умният правоъгълен триъгълник отивал на уроци по математика, тъй като се затруднявал много в умножението. Докато вървял, в далечината се появила синя светлина .

Той отишъл там, защото му станало любопитно, и видял един магьосник, който му казал:

–  Ако не отговориш на тази гатанка, ще те разделя на два катета и една хипотенуза.

–  Каква е гатанката? – попитал триъгълникът.

–  Е, добре, колко е 7 х 5?

Мислил, мислил триъгълникът и накрая казал:

–  30.

Със силен смях магьосникът се провикнал:

–  Ха-ха! Не позна – сега ще те разделя, защото съм злият магьосник Делител и искам да стана цар на град  Математика. Направил магия и превърнал триъгълника в два катета и една хипотенуза. Двата катета избягали, но хипотенузата била хваната от магьосника и заведена в кулата.

Двата катета били толкова изплашени, че не знаели къде да отидат. Видели една къща с формата на равнобедрен триъгълник и се скрили в нея . Започнали да се вайкат  как ще спасят приятелката си . Тогава триъгълната къща ги попитала:

–  Хей, катети, защо плачете?

Катетите отвърнали в един глас:

–  Бяхме разделени на три и хипотенузата ни беше открадната от злия магьосник, и заведена в кулата.

Триъгълникът отвърнал:

–  Аз също бях в плен на магьосника, за това сега ще ви помогна.

Катетите му благодарили за жеста. На следващия ден заедно тръгнали към кулата. Вървели, вървели и стигнали  до говорещата порта с формата на правоъгълен триъгълник.На нея  имало надпис: “За да преминете, трябва да знаете кода“

Те се запитали какъв ли е кодът.

В този миг портата отговорила с човешки глас:

–  Какво действие се извършва, когато 10 разделим на 2 ?

След малко двата катета казали силно в един глас:

–  Деление!

И портата се отворила. Влезли в нея, изкачили няколко стълби и чули някой да вика за помощ.

Веднага разбрали, че това е хипотенузата. Открили я на покрива, завързана на един стол. Тъкмо я освободили и тогава се появил магьосникът.

Те казали:

–  Съедини ни веднага!

Магьосникът отвърнал:

– Трябва да решите две задачи.

–  Казвай! – викнали катетите.

–  Колко е 36 : 4 ?

Единият катет казал :

–  9.

–  Колко е 9х8?

Вторият катет отговорил:

–  72.

Магьосникът изрекъл вълшебните думи:

–  Събери се, умножи се, един станете на мига!

Така двата катета и хипотенузата се спасили и станали отново правоъгълен триъгълник.

Борислав Пчеларов 5-б клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр.Бургас.

ПРИКАЗКА ЗА СЪБИРАНЕТО И ИЗВАЖДАНЕТО

.     В град, наречен Математика, се родило дете. То се казвало Сбор. Когато пораснало, казало на майка си – Плюс,

че иска братче или сестриче. Майката замълчала и показала

карта на детето си. На тази карта били тайните местата, където се крият събираемите – сестрите на Сбора. Детето веднага започнало да търси своите сестри.

По пътя срещнало Разликата. Сборът я попитал  накъде се е

запътила, а тя му казала, че отива да търси своите братя.

.   Оказало се, че картите на Сбора и Разликата съвпадат. Те станали приятели и продължили напред. Сборът попитал Разликата защо братята и сестрите им се крият. 

Разликата също се замислила.

Тогава се появила една дружелюбна старица, която ги поканила в дома си. Влезли вътре и тя им разказала как братята и сестрите им като малки правели само пакости. Хората им се подигравали и те така се скрили, че никой да не може да ги открие.

Когато Сбор и Разлика си тръгвали, старицата им подарила специални медальони, които сигнализирали за опасност.

Доволни, двамата приятели продължили пътя си. Изведнъж пред тях се изправили огромни скали. Картата  сочела, че няма друг път освен през тях. Минали дни и нощи, докато накрая Сбор и Разлика изкачили скалите. Стигнали една гора. Неочаквано се озовали в дълбока локва.

Подхлъзнали се в калта и паднали в дупка.Чувствали се  безпомощни, защото не  виждали нищо. За щастие се появила светеща птица. Изкарала ги от дупката и осветила пътя им. В този момент Разликата и Сборът разбра-ли, че са изгубили  медальоните си, но продължили в  мъглата. Изгубили и птицата, но тя неочаквано се спуснала 

от небето, грабнала ги и завела двамата другари в едно зло царство. Там затворили Разликата и Сбора в тъмна кула. 

.     Оказало се, че гората, в която се намирали, била 

забранена. След време те успели да се измъкнат.

Вървели, вървели и какво да чуят, някой плачел 

изпод храстите. Когато надникнали, открили Събираемото.

То било изгубило сестричката си. Продължили пътя си заедно.

Озовали се в лабиринт. Дни и нощи се опитвали да 

излязат от него, но когато изгубили надежда, се появило 

и другото Събираемо. Четиримата заедно открили изхода и се спасили. Разликата попитала останалите какво ще правят сега, след като не са  открили Умаляемото и Умалителя. Всички били отчаяни. Изведнъж от нищото се появил един селянин. Той ги попитал накъде са тръгнали, а те отговорили, 

че търсят братята на Разликата – Умаляемото и Умалителя. 

Селянинът им казал, че Умаляемото и Умалителят са 

роби в огромно царство. На мига всички тръгнали натам. Промъкнали се тайно и успели да открият братята на Разликата. Трудно, но все пак успешно, всички живи и здрави 

излезли от замъка. Благодарили на селянина и се отправиликъм дома си.

Празнували дълго време за това, че са се събрали заедно.

Така се появили събирането и изваждането.​

Калина Русева, 5-а клас, ОУ “П.Р.Славейков” гр. Бургас.

Историята на Остатък

.     Имало едно време делимо 15 и делител 4. Те били много щастливо семейство. Когато се родило тяхното бебе, забелязали, че то има някакъв проблем. Вместо да е кръгло число като 1, 2, или като сестра си 3, то било някаква останала част. Нарекли го Остатък. Семейството не могло да понесе това и изгонило ненужния  Остатък .

.     Той бил много, много, ама наистина много тъжен, че е изхвърлен от собственото си семейство. Докато се скитал в полята, видял някакво въже. Решил да го последва. Вървял по него, а то сякаш ставало все по- дълго. Остатък не се предал и стигнал до една пещера. Влязъл вътре и намерил една изоставена и самотна точка с ченгелче.

Остатък се  уплашил много от това странно човече, но въпреки това решил да се представи:

– Добър ден, моето име е Остатък, бях голямо разочарование за моето семейство и то ме изостави. Видях твоето въже и реших да го проследя.То ме доведе при теб. А ти какво си?

– Здравей! – казала много тихо малката точка с ченгелче – Аз си нямам име и също бях изхвърлена, но дори не знам откъде съм и дали съм имала някога семейство.

– А тогава какво беше това въже, което следвах? – възкликнал учудено Остатък.

– Оставих това въже на полето с надеждата някой да го намери и последва, точно както направи ти – отвърнало скромно малкото странно същество.

– Добре това го разбирам, но защо се криеш в тази тъмна и влажна пещера? – попитал Остатък.

– Защото съм тъжна и самотна – отговорила точката с ченгелчето.

– Ако искаш можем, да бъдем приятели! – възкликнал Остатък. – Само трябва да ти измислим  име. Харесва ли ти  “Запетая”?

– Да, при това много! – казала доволно Запетая.

Остатък и Запетая тръгнали заедно, разговаряли, опознали се и неусетно стигнали  града.Там  видели една много голяма къща с морава отпред. На вратата на къщата  имало червен звънец. Запетая и Остатък звъннали и що да видят!

На прага застанало делимото 15. Остатък прегърнал силно баща си, веднага му разказал историята си със Запетая и му обяснил, че може да станат истинско семейство, като сложат Запетая между сестра му ,,три” и него. Така ще се получи 3,3. Бащата силно се зарадвал, защото той и жена му изпитвали угризения от постъпката си.

И така всички заживели щастливо!!!

Александра Райкова,5-а клас, ОУ”П.Р.Славейков” гр.Бургас

Как са се появили височините на триъгълника?

.     В страната Геометрия живеели много различни по вид, големина и форма геометрични фигури, разпределени в градове и общини. Например в община Триъгълник имало само триъгълници, заселени в различни градове според ъглите и страните, от които били построени. Така било и с другите геометрични фигури. Триъгълниците имали височини, които обикновено били вътрешни, но само един вид триъгълник имал две външни и една вътрешна височина. Всеки тъпоъгълен триъгълник се смятал за важен и необикновен, защото той бил единственият вид триъгълник с такива височини.

.     В град Тъпоъгълен дошла гума, която била наета от кмета на град Остроъгълен.Той много искал да отмъсти на съседите си, заради надменното им държание.

Гумата изтрила външните височини на враговете, но властите на това населено място така и не могли да я заловят. Тъй като тъпоъгълните триъгълниците вече нямали външни височини, не били нито толкова важни, нито толкова добре приети от държавата Геометрия. Добрите правоъгълни триъгълници решили да им помогнат. С помощта на молива, своите прави ъгли и Математика започнали  да чертаят нови височини.

Математикът обаче не помогнал само с това, че начертал нови височини, но и намерил виновника за тази беда – кмета на град Остроъгълен. Той заловил както кмета, така и гумата – престъпник.

Така обичайният ред в Геометрия се възстановил.

Виктория Степанян, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков” гр.Бургас

Приказка за умножението

.     В едно малко градче живеел тъжният Множител. Той бил тъжен, защото нямал никакви приятели. Всеки ден ходел сам в гората да се разхожда. Веднъж, докато правел обичайната си разходка, той чул някой да плаче.

– Кой си ти? – попитал Множителят – Защо плачеш?

– Аз съм Множител. Плача, защото играех на криеница с моя приятел – Произведението, когото  една вещица неочаквано го превърна в дърво – казал тъжно другият Множител.

– И аз се казвам Множител и ще ти помогна да преобразиш приятеля си.

.     Двамата Множители се прибрали в градчето, за да поспят, а на сутринта се върнали в гората с вълшебната пръчка на първия Множител.

– Абра – кадабра, симсъла – грим! – казал той и дървото започнало да се преобразява.

– Ти успя! – извикал вторият Множител.

– Благодаря, че ме спасихте! – отговорило Произведението.

– Искате ли, след като сме заедно, да станем приятели? – попитал ги първият Множител.

– Да! – отговорили множителите.

След това те заживели щастливо, а хората започнали да ги наричат действие умножение.

Божидара Ненова, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков” гр.Бургас

ПРИКАЗКА ЗА ПЕРПЕНДИКУЛЯРА

.     В  голямата необятна страна Равнина  живеела принцеса Точка. Тя била много самотна. Нямала роднини, нито приятели и затова била много тъжна. Мечтаела да пътешества из голямата Равнина.  Веднъж, внимателно движейки се, тя видяла нещо дълго, без начало и край, което се носело в пространството.

–   Здравей! Кой си ти? – зарадвала се Точка.

–  Аз съм Хоризонтал – отвърнал непознатият. – Не трябва да се разсейвам от посоката си.

–    Накъде си се запътил? – попитала красивата принцеса.

–    Отивам на гости на принц Вертикал – той е моят по-малък брат.

–    Може ли да дойда с теб – толкова съм самотна и тъжна тук.

–    Разбира се, качвай се на моята права дължина и да вървим.

Те полели в пространството, минали над гори и поля. Красиви гледки се открили пред поглада на принцеса Точка. Тя била толкова щастлива, че най-после успяла да намери приятел, с когото да сподели своето мечтано пътуване.

Когато пристигнали при принц Вертикал, той веднага се влюбил в Точка. Не бил виждал по-красиво и нежно създание от нея. Тя също го харесала и не след дълго  се оженили. Тримата – Хоризонтал, Вертикал и Точка, заживели заедно.

Големият брат подкрепял Точка и Хоризонтал във всяко тяхно начинание.

.     Минало време и младото семейство се сдобило с рожба. Прекрасно момченце, което нарекли Перпендикуляр. То било едно много щастливо дете, което никога не се отделяло от своите родители, а те много го обичали. В деня на неговото кръщене стара и зла магьосница проклела момчето – когато порасне, да напусне страната и страшна буря да го повали. За щастие до нея стояла млада и добра фея, която казала:

–   Успокойте се всички! Момчето няма да загине, аз ще го орисам да се сдобие с два прави ъгъла. Те ще го пазят и ще му бъдат подкрепа. С тях той ще бъде по-силен и нито бури, нито ветрове ще го разклатят и повалят.

Така в страната Равнина се родил и заживял Перпендикуляр заедно със своите помощници правите ъгли.

Павел Джованов, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков” гр.Бургас

Лятна история

.     През миналото лято едно момче със своите приятели било на лагер в град Приморско. Близо до техния хотел строили тенис игрище.

.     Един ден преди вечеря момчетата решили да се поразходят в района. Срещнали инженерите на строителния обект. Те разглеждали  чертежа на игрището. На момчетата  им станало интересно и отишли при тях. Попитали ги дали може да им помогнат с нещо. Инженерите се усмихнали и им казали, че не се става лесно инженер, но им позволили да намерят лицето и обиколката на тенис корта.

Любознателните момчета седнали на няколко пънчета и разгледали чертежа. Видели формата и размерите и се захванали за работа. Трябвало да намерят лицето и обиколката на правоъгълник с дължина 150 м и широчина 50 м .

S= 150 х 50=7500 кв.м.

P= 2х150+2х50= 400 м

Доволни се върнали при инженерите с резултата. Те ги похвалили и им пожелали да бъдат винаги отличници.

.     Тази случка момчетата разказали на госпожата по математика, която им написала шестици.

.     Това преживяване останало като  един щастлив спомен за тях.

Александър Бахматов, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Приказка за дробите    

.     Като цяло Числителят си живеел спокойно и щастливо, но постепенно животът му станал скучен. Чувствал, че не прави нищо полезно. Затова решил да се разходи и да помисли какво да свърши. Неочаквано срещнал Знаменателя, който бил изпаднал в същото положение. Решили да се обединят и заедно да измислят как да бъдат по-полезни, но за съжаление нещо им липсвало. Опитвали, опитвали, нищо не им се получавало, нуждаели се от помощ.

Решили да отидат при Чертата – една позната на Числителя. Помолили я да им помогне и тя  веднага се отзовала. Разказала им как ще сформират перфектния отбор,

ще правят нещо полезно, ще помагат на другите и най-важното – ще се забавляват.

.     Добре, измислили какво ще правят, но не могли да решат как ще се нарича отборът. Имали доста идеи и предложения, но все пак нито едно не одобрявали.

.     Докато размишлявали звъннал телефонът на Знаменателя. Позвъняването било грешка. Обаждали се чужденци, които не спирали да повтарят: ,,Дроб, дроб“. Отборът си помислил, че така се казва човекът, когото чужденците търсят. Чертата възкликнала, че това е знак и трябва да се нарекат така. Вече имали перфектното име – Дроби, а Чертата нарекли Дробна черта. Били готови да действат.

Оттогава досега Дробите ни помагат в пресмятането и улесняват действията ни в тази сложна наука.

Ирена Агафонова, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Положителният и отрицателният знак

.     Двама  най-лоши  врагове – положителният и отрицателният знак, живеели в страната на Математиката. Борбата между тях продължавала от раждането без значение, че са братя. Плюс и Минус не се понасяли помежду си като вода с огън, като светлина с тъмнина. Когато единият пеел, другият мълчал. Те били пълни отрицания един на друг.

.     Знаете ли какво е да се бориш със себе си, дясна ръка срещу лява, пръст срещу пръст? Те се борели за красивата кралица Аритметика. Дошъл денят, в който Аритметика трябвало да избере своя  любим. Залата на математическия дуел била богато украсена. Имало цилиндри с цветя, а по стените – килими с графика.

Кралица Аритметика седяла на трона и наблюдавала какво се случва. Знакът Равно бил главен съдия и  помогнал да се проведе двубоят, като следял за верността на решението на задачата. Равно обявил началото на състезанието. Плюсът спечелил в първия тур. Следващия кръг отново спечелил той. Третия и четвъртия път спечелил Минус. Равно обявило равенство между противниците. Тогава кралица  Аритметиката решила, че неин фаворит ще стане знакът Равно. Той получи всички отличия,  А Плюс и Минус продължили да се бият помежду си, защото, въпреки че били братя си оставали напълно противоположни.

Симона Радева, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Правоъгълен триъгълник

.     Три отсечки се разхождали в гората. Изведнъж се стъмнило и те много се изплашили. Извила се буря с много силен вятър. Те се хванали за ръце, за да не отлетят. Така се получил триъгълник.

.     След като бурята отминала, те решили, че така им е по-добре и ще заживеят заедно като триъгълник. Така се получил триъгълник. Между две от страните се образувал прав ъгъл. Тогава те решили, че ще се казват катети, а третата страна – хипотенуза.

Хрумнало им, че техният сбор ще е равен на обиколката на триъгълника. Но искали да открият и какво ще е лицето на триъгълника. Тъй като знaели как се намира лице на правоъгълник, те се сетили, че лицето на всеки правоъгълен триъгълник с катети а и b е равно на половината от лицето на правоъгълник със страни а и b.

Росица Меранзова, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Замъкът на Злия Математик

.     В един слънчев ден Събираемо и Сбор се разхождали. Изведнъж видели замъка на Злия Математик. Пред огромнат порта стоял един Хикс, вързан с верига, който викал за помощ. Събираемото и Сборът отишли да видят какво става. Те приближили до Хикса и го попитали защо вика. Хиксът отговорил, че Злият Математик го заключил и ще го освободи само ако реши две задачи с неизвестно число. Събираемото и Сборът решили да помогнат на нещастния Хикс. Запретнали ръкави и решили двете задачи.

24+X=58          X+34=75

X=58-24           X=75-34

X=34                X=41

–  Оо, най-накрая съм освободен! – възкликнал Хикс. – От 10 години съм заключен и вие сте единствените, които се справихте със задачите. А сега този замък е ваш. Вие показахте, че сте по – умни от Злия Математик.

Божидар Божиков, 5-в клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Как са се появили успоредни прави?

.     Имало едно  град, в който живeeли всички геометрични фигури. Но най-интересното се случило в квартала на правите. В него всяка права имала собствена къща и двор.

Един ден правата 24 решила да се поразходи из парка. По пътя тя срещнала своята приятелка – правата 56, плачеща на една пейка пейката. Правата 24 се седнала до нея и я попитала:

– Какво се е случило, приятелко?

– Нямам къде да живея. Сутринта забравих да изключа готварската си печка и когато се върнах от магазина, къщата вече беше изгоряла.

Правата 24 успокоила своята приятелка и й предложила да живеят заедно. Така те съжителствали и си помогали една на друга.

.     Един ден на гости при правите  дошъл добрият Математик.  Когато разбрал, че двете прави живеят толкова добре заедно, решил да направи магия, която да не ги разделя, но да бъдат винаги една срещу друга.

Математикът ги нарекъл Успоредни прави и ги добавил в Математическата история.

Ярослава Зарокили, 5-в клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

ЧУДНАТА СТРАНА НА ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ФИГУРИ

.     Съществувала някога една чудна страна. Там живеели геометричните фигури. Те били задружно и весело семейство. Всички се уважавали, помагали си, но за да цари ред, имали строго определени правила. Те се наричали математически закони. Възникнали в дълбока древност, те били ясни и точни, доказали правотата си във времето и никой не смеел да ги наруши. Е, имало и такива, които понякога ги пренебрегвали, но тъй като всички били членове на една голяма и интересна наука, наречена Математика, тя веднага показвала възникналата грешка . После всички засрамено се връщали по местата си, извинявали се и бързо всичко си идвало на мястото.

.     Един ден на правоъгълника му станало скучно. Всичко в страната му се струвало вече доста  познато. Решил да обиколи света, да се запознае с нови хора и да види нови земи. Без много да му мисли си построил кораб от геометрични фигури и развълнувано потеглил в бурното море от числа.

.     В началото слънцето греело и корабът весело се поклащал по вълните. Но не щеш ли, изведнъж се заоблачило, извил се бурен вятър и излязъл страшен ураган.  Всичко започнало да се огъва под мощната буря. Правоъгълникът смело се борил със стихията и едва оцелял. Вятърът така го брулил по тялото, че го пречупил завинаги.

.     След като бурята отминала, нещастният правоъгълник, захванат за една счупена корабна дъска, се добрал обратно в чудната страна на геометричните фигури. Събратята загрижено го посрещнали и се заели да го лекуват. Приятелите му съчувствали и не знаели как да му помогнат. Минало време и той бавно се възстановил от шока, но физически вече не бил същият. Тялото му било наклонено надясно и опитите му да се изправи били неуспешни.

Той завинаги загубил четирите си прави ъгъла и сега имал два остри и два тъпи ъгъла. Той вече не отговарял на едно от условията, заложено в математическия закон за правоъгълник. Другарите му забелязали, че независимо от промяната на ъглите, дължината на страните му се била запазила – те били две по две все още равни и успоредни една на друга.

Допитали се до Математиката – не може ли да измисли нова геометрична фигура, отговаряща на новия вид на правоъгълника, и той да остане член на чудната им страна. Не след дълго тя решила да го нарече Успоредник – името да отговаря на вида му, като измислила нови правила за изчисления за него, за да остане част от необятния свят на математиката.

.     Това е историята за раждането на Успоредника. Той обогатил възможностите на математическата наука и се оказало, че пътешествието му не било напразно – то открило нови хоризонти в математиката!

Ева Паскалева, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Разделеният знак деление

.     В една топла и слънчева сутрин веселото Деление станало от сън. Казвало се Вики. Горната точка се наричала Ви, а долната – Ки.

Ки се почувствала по-различно от обикновено, затова се огледа. Погледнала нагоре и забелязала, че Ви я няма. Ки нямала време да потърси сестра си. Трябавало да тръгва към училището, за да помага на другите деца, а и можела да я потърси в тетрадките им.

Тръгнала тя към училището, но трябвало да почака да минат първите часове, за да опита да намери сестра си в голямото междучасие.

Първия час децата имали английски език и Ки разговаряла с умножението и плюса на английски.

Втория час децата имали физическо възпитание и спорт и тя прескачала десетичната запетая, ту от страната, където е цялото число, ту от страната където били десетите.

Третия час децата имали математика. Било просто кошмарно. Повечето ученици имали грешни решения, защото делението го нямало. То си било на мястото, но с една точка приличало на умножение.

Най-накрая часът свършил, звънецът бил и дошло голямото междучасие. Ки тръгнала да обикаля по тетрадките и да вика сестра си. Разгледала около десет тетрадки, но нея я нямало. От единадесетата тетрадка се чул вик – това била Ви.

Тя била скрита в едно грешно деление, но щом Ки дошла при нея, нямало вече да е грешно. Застанала си на мястото и всичко било пак като преди.

Елжана Иванова, 5-в клас, ОУ”П.Р.Славейков”, гр. Бургас

žУмното момиче

.     Живял някога един баща. Имал той две дъщери. Едната била умна, другата била мързелива.

žТръгнала веднъж умната сестра на разходка в гората. Стигнала до къщичка с кокоши крака. От къщичката излязла старица и поканила момичето вътре. Бабата имала животинки. Помолила гостенчето да ги погледа за малко.Те решили да проверят колко е умно момичето.

Дали ѝ задача:

žБроят на животните е равен на лицето на правоъгълен триъгълник с катети 12,5 и 10,4 см. Колко са животинките?

Момичето отговорило правилно.

ž12,5 X 10,4 :2 = 65

žЖивотинките останали доволни. Бабата завела момичето до една река. Потопила го във водата и то излязло чудно красиво и със сандъче злато в ръцете си. Прибрала се девойката у дома. Разказала на сестра си какво ѝ се е случило. Мързеливото момиче поискало и то да отиде. Стигнало до къщичката с кокоши крака. Посрещнала я старицата. Показала й животинките си. Те решили и нея да изпитат. Дали ѝ задача:

“žЗмеят имал 21 яйца. Част от тях счупил. Останали му третинка от всички. Колко са му останали? ”

žМомичето се чудило, чудило, не могло да реши задачата – нали си било мързеливо. Животинките не останали доволни. Старицата я завела до реката. Решила да ѝ даде последна задача.

ž

“Цялата гора изминавам със скорост 78,5 км/ч. Вчера метлата ми беше повредена. Намалих скоростта с 6,81 км/ч. С каква скорост съм летяла?” (ž78,5-6,81=71,69 км/ч)

žМомичето отново не отговорило. Старицата се ядосала. Грабнала го и го потопила във водата. Извадила го грозна, а  в ръцете ѝ имало змии и гущери.

žМързеливата сестра се прибрала посрамена у дома.

Стефан Тодоров, 5-а клас, ОУ”П.Р.Славейков”, гр. Бургас

Геометрични фигури

.     Живеели много геометрични фигури в един град. Те били различни. Едни обичали всичките им страни да са равни, други – не, но се разбирали, въпреки различното си мнение. Всички обаче завиждали на господин Квадратников, защото децата го обичали. Бил им най-лесен, защото  неговите страни са равни. Той се хвалел пред другите фигури, като им казвал:

      – Аз съм най-лесен, защото при мен няма нужда да се чудиш какви са другите страни, след като всички имат еднаква дължина.

Господин Триъгълников му отвърнал:

      – Да, но от мен има няколко вида.

Братовчедът на господин Квадратников – господин Ромбоиден, казал:

-Аз пък съм хем като квадрата, но нямам прави ъгли. Хем мога да се разделя по диагонала си на два триъгълника.

Замислили се геометричните фигури. Господин Квадратников също можел да се раздели на две и да се получат два триъгълника.

.     Тогава им станало ясно, че всека от тях е различна, но и имат общото помежду си – те са равнинни геометрични фигури.

Божидара Кафеджиева, 5-в клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Неизвестното Делимо

.     В един не много голям град живеели  числата – десетични дроби, обикновени дроби,

действия и т.н. Всички граждани заедно образували числови изрази. Например ,,деление’’- за да се извърши това действие, са нужни делимо и делител. Извършва се деление и се получава ,,частно”.

.     Обаче  Делимото било още малко и палаво, постоянно бягало, криело се и правело бели. Когато се налаго да се дели, то все било в неизвестност. Всички го търсели:

– Делимо,къде си?

– Ехо, Делимо, моля те,  върни се при нас!

– Делимо, без теб не можем да извършим действието!

Търсели го дълго, но то останало неизвестно.

Докато търсели Делимото, действие Умножение дочуло всичко и решило да  помогне.

– Здравейте, аз съм Умножение. Дочух, че делимото е избягало и няма как да извършите делението. Реших да дойде да помогна.

– Ами, ако имаш идея няма да е лошо наистина да помогнеш – казал Делителят.

– Чудесно! Нека си представим, че Делимото е Х (неизвестно).  Първо е Х, до него е Делението(:), след това – Делителят (10), после – Равно (=) и най-накрая е частното(23,5).

Ще намeрим неизвестното Х с моя помощ:

Х = 10.23,5

Когато извършим това изчисление, намираме, че Делимото е 23,5 .

.     Оттогава този вид  изчисления се наричали ,,Намиране на неизвестно делимо”

Дарина Асенова, 5-в клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Живот без цифри

.     Веднъж няколко момчета  приятели си говорели колко хубаво би било да няма математика, щеле да имат повече време за разходки и по-малко домашни работи. Неочаквано от нищото пред тях се появил магьосникът Магьосник, който заговорил със силен глас:

– Нека желанието ви се сбъдне!

Той ударил земята с тоягата си. Светкавица проблеснала, гръмотевица гръмнала. Приятелите се изплашили и затворили очи от страх. Когато ги отворили , магьосникът Магьосник бил изчезнал.

.     През почивния ден момчетата решили  да отидат на кино. Продавачът попитал колко билета желаят. Момчетата се спогледали, но не успели да се преброят и да отговорят. Изпуснали прожекцията на новия филм и решили да гледат анимация у дома. Но изпуснали и нея, защото циферблатът на часовниците им нямал цифри. Не знаели колко е часът. Приятелите започнали горчиво да съжаляват, че са пожелали математиката да изчезне от живота им.

Отново неочаквано проблеснала светкавица, гръмотевица гръмнала и се появил магьосникът Магьосник.

Той заговорил с усмивка:

– Чувствате ли се зле без цифри? Разбрахте ли, че не може да живеете без математика?

Момчетата отговорили дружно:

– Да, да, да!

Магьосникът Магьосник върнал математиката и изчезнал, а момчетата започнали отговорно да пишат домашните си без да се оплакват.

Анастасия Бушуева, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Легендата за ромба

.     Имало едно време два триъгълника – мъж и жена.Те очакавали  да им се родят две триъгълничета. Знаели, че ще са близнаци и затова  решили, че ще дадат едното за осиновяване. Щом децата се родили, им сложили медальони, с които след време да се открият.  След това се разделили с едното триъгълниче  и отгледали другото.

Когато децата пораснали, се срещнали в училище, без дори да подозират, че са близнаци. Въпреки това те били много добри приятели.

.     След няколко години приятелите разбрали, че имат съвпадащи медальони. Когато се прибрали, попитали родителите си, които  знаели истината, но я премълчавали.

Децата разбрали това и настояли да научат историята си. Когато всичко станало ясно, двете еднакви триъгълничета се прегърнали и никога повече не се разделили.

Така се появил ромбът.

Венета Ташева, 5-б клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Приказка за лицето на правоъгълния триъгълник

.     В един прекрасен слънчев ден в зелената гора две малки зайчета се гонели по полянката. Изведнъж пред изскочилтях един правоъгълник.

– Какво е това? – попитало едното зайче.

– Това е правоъгълник – отговорило другото зайче.

– Нека да си поиграем с него!                                          . Измерили му страните. Те били две по две равни. Страната „a“ била 50 см, а страната „b“ била 30 см. Измерили му и ъглите. И четирите ъгъла били прави. Позамислили се какво друго знаят за него.

– Можем да намерим и лицето му, като умножим страните – решили те.

         S = a . b = 50 . 30 = 1500 см²                                                                                           

И докато си играели, изведнъж се скарали. Започнали да дърпат правоъгълника на различни страни и той се разполовил.

–  Какво направихме? Правоъгълникът се разполови! – казало едното зайче.

– Сега всеки от нас ще си има играчка – казало другото.    Позагледали се още малко и видели, че двата триъгълника са еднакви.

– О, това не са просто триъгълници, това са два еднакви триъгълника. При това те са правоъгълни триъгълници.

– Като знаем дължините на страните на правоъгълника, можем ли да намерим лицето на триъгълниците?

– Мисля, че можем.

– Да ги наложим един върху друг!

– Да, наистина са напълно еднакви!

– Значи са равнолицеви.                                                         Затова :   S = ( a . b) / 2 = ( 50 . 30) / 2  =750 см²   

       Зарадвали се зайчетата вместо да се карат за един правоъгълник, всяко си имало свой собствен триъгълник.

При това и двата триъгълника били еднакви – имали еднакви страни, еднакви ъгли и лицата им били равни.

.     Затова, деца, математиката е игра, но когато знаем всичките ѝ правила.

Емилия Чанкова, 5-в клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Обиколката на квадрата

.     Имало едно време един заек. Той често ходел до градината на една стара баба. Преди време тя починала,  вече нямало кой да сади зеленчуци за зайчето и то било принудено да си намери друга градина.

След дълго търсене забелязало   градината на един стар дядо. Преди да започне да обикаля около нея, за да краде зеленчуци, то решило, че трябва да знае нейната обиколката. Разбрало, че едната страна е осем метра, но не знаело как да намери обиколката. Зайчето седнало и започнало да плаче. След време дошъл един мравояд и го попитал какво го тревожи. Зайчето му отговорило:

– Трябва да разбера каква е обиколката на квадратната градина, но не мога.

– Зайо, аз ще ти помогна. Градината е квадратна, а щом е квадрат, трябва да умножиш по 4 страната му.

– Вече разбрах как се намира обиколка на квадрат! – казало радостно зайчето и плеснало с ръце.

Мария-Магдалена Милкова, 5-в клас, ОУ”П.Р.Славейков”

гр. Бургас

Това не е краят на книгата!

Тя очаква вашите приказки.

Напиши математическа приказка и тя ще намери своя дом в тази книга.

Авторски приказки на учениците от 5 клас на ОУ”П.Р.Славейков” гр.Бургас