Първи дни в детската градина,

без плач на никой не му се размина.

Всяко мъничко дете

с плаха стъпка почва да расте,

но минаха се дни безброй

и всеки се превърна в герой.

Това са нашите Смехорани

от безброй усмивки огряни.

След гимнастиката знам,

да се облека трябва сам.

 Свежи дрешки слагам,

в зелено да не се излагам.

И закуска и обяд,

всичко е в зелен заряд.

Даже да творя си знам,

че със зелено ще се справя сам.

Хайде дружно да лепим, да режем и творим. Щом си имам забавление, мама, тати са в настроение.

Мими и охлювчетата 

Вънка цяла нощ валяло,
после слънцето огряло,
а след детската градина
Мимето се заиграло.

Рови Мими сред тревата
и събира във торбата 
охлювчета със ръчички –
и големи, и мънички.

След това бегом при мама
с охлювчетата засмяна,
кърши малките си пръсти:
„Искам всичките за вкъщи!”

„Тези охлювчета, Мими,
ходят също на градина.
А след нея в свойта къща
всяко охлювче се връща” –

тихо казала ù мама.
Ала Мимето не спряла,
тропнала сърдито с крак
„Нищо не разбираш пак!

Как бегом, та те едва
пъплят в мократа трева!
Виж, полекичка пълзят
с къщичките си на гръб.”

Майка ù не се предава 
и на Мими обяснява:
"Охлювчетата са сладки,
ала също имат татко

и при майките си също
след игрите се завръщат.
Хайде, изсипи торбата
с охлювите на земята!

Я си представи, че аз
чакам да се върнеш в нас,
а пък някой те е взел
и далеч те е завел.

Мимето обича мама –
плъзва се сълза голяма
от красивите очета
и подсмърча му нослето:

„Мамо, тате, вече зная,
с охлювчета щом играя,
да се щурат със рогца,
ще ги пускам ей така.

После тихо ще ги пазя
някой лош да не ги сгази,
за да се завърнат здрави
у дома си... Тъй се прави!"

© Нели Господинова

После  празници чудесни, много игри и песни, тези мънички деца си нашариха яйца.

Великденски помагачи

Станаха рано децата
да боядисват яйцата.
Мама боите размива,
всекиму в канче налива.

Любка червената иска,
Пешко за синята писка.
Гого се вдига на пръсти,
жълтата грабна чевръсто.
Най-подир за Лиляна
само зелена остана.

Мама им сложи яйцата
и посъветва децата:
— Умни и мирни бъдете,
дрехите чисти пазете!

Но щом тя навънка излезе,
дяволът сякаш че влезе:
Пешко катурна боята
право на Любка в полата.
Тя запищя и с яйцето
шибна го силно в лицето.

Гого при тях се завтече,
но си белята навлече —
двамата, кой където свари
нему яда си стовари.

Бутнаха маси, столове,
цапаха бузи, носове,
викна да плаче Лиляна,
цяло в зелено заляна…

Мама отвори вратата
и що да види горката:
изпотрошени яйцата,
вапсани цели децата!

Елисавета Багряна

Тези слънчеви деца пазят нашата Земя!

 СТИХЧЕ ЗА ЗЕМЯТА

 Обичам аз зелената Земя и 
много искам да я съхраня!
 Ще пазя и дърветата, 
и птичките, 
че тъй любими са ми всичките! 
А някой ден със другите деца 
ще си посадим гора!
 Не е трудно, стига само, 
да сме заедно - рамо до рамо. 
Представете си гората, 
произлязла от ръцете на децата! 
Най-прекрасна ще е тя, 
сигурна съм във това! :) 

Автор на текст: Гергана Цонева

Електронната книжка се осъществи благодарение на Вашата подкрепа и съдействие!

Благодарим Ви!