Международен ден на Земята- 22 април

Човешките права и околната среда

„Спасението на света лежи в човешкото сърце, в човешката сила да се разсъждава, в човешката смиреност и човешката отговорност. Все още се люшкаме в деструктивното и вярваме напразно, че човекът е върхът на съзиданието, а не част от него… Все още не знаем как да поставим морала пред политиката, науката и икономиката. Все още не сме в състояние да разберем, че единственият общ стълб на всички дейности – ако трябва да са морални – е отговорността. Отговорността е нещо по-висше  от мето семейството, моята държава, моята фирма, моя успех“.- Вацлав Хавел

Широкоразпространената загриженост за състоянието на околната среда е много нова. В различните култури и в историята има множество религиозни и философски традиции, свързани с взаимовръзката между човешките същества и останалата част от природата. В т. нар. “развит” свят общото схващане доскоро беше това за доминирането и експлоатацията. Широката публика започна сериозно да мисли за размера на нашето разрушаване на природната среда едва в началото на 60-те години на ХХ век.

Хората разбират, че не можем да изхвърляме отпадъците си и да очакваме те да изчезнат. Очевидно е, че каквото стане на едно място, оказва влияние на друго и, че каквото и да направим, мина, труп на дърво, строеж или ферма – нашите дейности имат едновременно локални и глобални последици, сега и в бъдеще. По този начин нашата загриженост за околната среда не може да се раздели от загрижеността за човечеството и трябва да се основава на равенството, правата и отговорността. Тук са дадени няколко примера за това как въздействията върху околната среда са свързани с човешките права:

Въздух

Въздухът, който дишаме, може да бъде замърсен, например, от емисии от вредни частици от моторни превозни средства и промишлеността, както и от горивата в домакинството и тютюневия дим. Други замърсители включват озона на ниско ниво и микроорганизмите, свързани с влагата. В европейския регион на СЗО, излагането на въздействието на частиците намалява средната продължителност на живота на всеки човек със средно от почти година. Пониженото качество на въздуха нарушава правото на живот и до най-високия постижим стандарт на физическо и умствено здраве.

Вода

Световните ресурси от прясна вода намаляват в резултат на удовлетворяване на търсенето на нарастващото население не само по отношение на питейна вода и вода за санитарни нужди, а така също и в резултат на увеличеното производство на хранителни продукти, промишлени процеси и развлекателни задачи.
През 2011 г. 1,1 милиарда – една седма от населението – нямат достъп до безопасно и достатъчно водоснабдяване, очевидно нарушение на човешкото право на живот и здраве. Съгласно СЗО, 1,8 милиона – повечето деца под 5 години в развиващите се страни – умират всяка година от диарийни заболявания, предизвикани от небезопасната вода.
Докато водата става недостатъчна, проблемите на човешката сигурност нарастват. Споровете може да са вътрешни в страната, например през 2010 г. в Ню Делхи, Индия, където непостоянното водоподаване и прекъсванията на водоснабдяването в резултат на това доведоха до бурни протести и няколко наранявания. Споровете също така може да са между страните, които изпускат или задържат вода по отношение на областите, намиращи се след тях по теченията на реките като политически инструмент, дейности на агресия или тероризъм.

Земя

Близо една трета от земната повърхност по света понастоящем се използва за селско стопанство, а всяка година в земеделска земя се превръщат милиони акри естествени екосистеми.

Глобалната оценка на горските ресурси на ФАО за 2010 г. показа, че нетната загуба на световните гори е 7,3 милиона хектара (18 милиона акра) на година. Много земеделски практики са силно замърсяващи и неустойчиви. Модерните методи на земеделие се нуждаят от по-малко работна сила и хората се принуждават да мигрират към градовете, за да си намерят работа. През 2007 г. за първи път в историята повече от половината от човешкото население са живели в градски райони.

Земята също така e необходима за минното дело и другите отрасли от промишлеността, докато транспортните системи фрагментират пейзажа за движение на дивата природа. Във връзка с човешките права, всички тези промени могат да доведат на нарушаване на правата за притежаване на собственост, да се упражнява желаната работа, правото на храна и участие в културния живот в една или друга степен.

Живеем на ограничено пространство, където всяко нещо е свързано с друго, например, чрез хранителната верига и циклите на водата и скалите. Съществува известна гъвкавост в природата, но сериозното нарушаване на тези цикли, например чрез замърсяване, неподходящи селскостопански практики, проекти за напояване или големите обеми на промишления риболов, дестабилизират баланса в природата. Ядрените катастрофи в Чернобил и Фукушима, загиването на дърветата в Шварцвалд в Германия в резултат на киселинните дъждове, дезертификацията на Южна Испания, пресушаването на Аралско море в Узбекистан и проектът за язовир Илису в Турция са примери за начина, по който човекът в процеса на развитие уврежда природната среда с цялата си икономическа дейност и самия живот.

Промяна на климата

Влошаващото се качество на околната среда на планетата Земя и явното увеличение, сила и честота на природни бедствия като циклони, наводнения и засушавания, увеличават човешката уязвимост спрямо несигурността за изхранването, заболяванията и нестабилния начин на живот.
Програма за околната среда на ООН (UNEP).

Съгласно четвъртия експертен доклад  на междуправителствения съвет по промяна на климата (IPCC), „През последните няколко години научните изследвания и познанията по промяната на климата напреднаха значително, потвърждавайки че настоящото затопляне на земния климат с голяма вероятност се дължи на човешката дейност, като изгаряне на изкопаеми горива. Затоплянето на Земята вече има измерими последици и бъдещото въздействие се очаква да бъде широкомащабно и скъпо“. Докладът задава ниво на вероятност 90 %.

Изгарянето на изкопаеми горива е основната човешка дейност, която допринася за промяната в климата. Когато горивата изгарят, те отделят въглероден диоксид, водни пари, метан и азотен оксид в земната атмосфера, където тези газове улавят енергия от слънцето и предизвикват глобално затопляне. Процесът понякога се нарича „парников ефект“. Въглеродният диоксид е най-важният парников газ, защото се задържа в атмосферата дълго време. Настоящите атмосферни нива далеч превишават естествения диапазон на въглеродния диоксид през последните 650 000 години. Ефектът е сериозен. 11 от 12-те години през периода от 1995 до 2006 година са измежду 12те най-топли години по отношение глобалните повърхностни температури, рекорд от 1950 г. (началото на индустриализацията) насам.“ Някои от настоящите и очакваните последици на глобалното затопляне включват:

Промяна на морското равнище. Повишеното морско равнище ще потопи някои малки, ниски островни държави и ще постави милиони хора в ниските зони в опасност от наводнение. Навлизането на солената вода ще окаже влияние върху ниско разположените земеделски земи. Въздействието вече се усеща в различни региони по света, особено по островите на югоизточния Тихи океан и Югоизточна Азия.

Екстремни метеорологични условия. Наводнения, суши и бури ще станат почести и по-силни.

Измиране на видове. Ако глобалните температури се повишат с два градуса по Целзий, се очаква 30 % от всички сухоземни видове да бъдат застрашени от повишен риск от измиране.

Недостиг на храна. При повишаване на температурите и промяна на схемата на валежите реколтите ще е намалят значително в Африка, Близкия изток и Индия.

Недостиг на вода. Промяната в схемата на валежите ще доведе до засушаване и наводнения. Ще има по-малко вода.

Болести. С повишаване на температурите болести, като малария, западнонилска треска, тропическа треска и речна слепота ще се появят в други райони.

Разрушаване на уязвимите райони. Увредените райони, като презатревени природни пасища, обезлесени планински склонове и оголени селскостопански площи, ще станат по-уязвими отпреди на промените в климата.

Екологични бежанци. Промяната в климата, заедно с други екологични проблеми, допринася за силно увеличение на броя на хората, принудени да емигрират или да търсят център за бежанци от промените в своята среда.

Днес се чества Международният ден на Земята – един от най-големите нерелигиозни празници, отбелязвани по света.

За първи път празникът се отбелязва официално на 22 април, 1970 г. в САЩ и Канада.

През 1990 г. празникът на Земята е обявен за международен, като България се включва в отбелязването му през 1993 г.

Всъщност България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване.

На 22 април 1992 г. тогавашният президент на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хил. български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята.

Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

На 22 април 2020 г. Денят на Земята отбелязва своята 50^-та годишнина. Тазгодишната тема на кампанията е “Действия срещу изменението на климата – огромното предизвикателство на нашето съвремие”.

Изменението на климата е предизвикателство за бъдещето на човечеството и за функционирането на животоподдържащите системи, които правят света ни обитаем.

Тази година отбелязването става в условията на извънредни мерки заради епидемията от коронавирус. Това е и една от причините EARTHRISE (глобалното движение за изменение на климата, водено от младежки климатични групи в координация с Earth Day Network – глобалния организатор на Деня на Земята) да постави нов глобален стандарт за Деня на Земята 2020 г.

Време е за смели, креативни и иновативни решения. Това изисква действия на всички нива – от бизнеса до местните власти и правителствата. Всеки отделен човек също има реално влияние и сила като потребител, избирател и член на общност в името на промяната. Светът се нуждае от нас и нашите действия. Има толкова много неща, които всеки може да направи, за да защити и помогне за възстановяването на планетата: участие в почистване; присъединяване към най-голямата гражданска научна инициатива в световен мащаб (Earth Challenge 2020); провеждане на местно събитие!

Дори оставайки вкъщи и поддържайки социално дистанциране, все още можем да упражним нашата отговорност да действаме в полза на околната среда. Независимо къде се намираме, ние можем да направим промяната!

Как да предотвратим замърсяването на природата?

Технологиите се развиват с пълна сила и това непрекъснато развитие води до появата на нови и нови индустрии. Все повече обаче се оказва, че развитието на човечеството всъщност вреди и води до замърсяването на природата. Не е далеч моментът, в който екологична катастрофа, подобна на тези в грандиозните холивудски продукции, би могла да стане истински факт. В последните години все повече се наблюдава сериозна промяна в климата на много страни, сред които е и България. Доскоро известна с четирите си сезона, днес времето в страната все по-често варира от зима на лято и обратното, без да се проявят типичните преходни пролет и есен.

Всички тези негативни последствия са резултати от човешката дейност. Същевременно всеки един от нас може с малко да допринесе за подобряването на околната среда. Замърсяването на природата води след себе си необратими последици, които трябва да бъдат спрени навреме, преди да сме станали свидетели на непоправими резултати. Качеството на храните е друга много сериозна тема, на която също все повече се обръща внимание. Всеки един човек може да направи малки стъпки, така че да спомогне за предотвратяване на замърсяването на природата.

1. Как пушачите могат да повлияят върху замърсяването на природата?

Не хвърляйте фасовете си на земята. Разбира се, най-добре е, ако можете да откажете цигарите – това ще бъде по-здравословно и за самите вас. Ако все пак сте страстен пушач, хвърляйте фасовете в кошчета или на обозначени за това места. Цигарените угарки не са биоразградими и съдържат изключително токсични разтворими химикали. Един фас, хвърлен на земята, може да остане там в продължение на 25 години, като в това време изхвърля в околната среда химикали като арсен, амоняк, ацетон, бензен, кадмий, формалдехид, олово и толуол. След това от тази почва поникват растения, които докато растат, поемат отровните вещества в себе си.

2. Вреди върху околната среда, причинени от шофирането

Със сигурност много сте слушали за вредните емисии, които изхвърлят автомобилите и за мръсния въздух, причинен от тях. Въпреки това обаче, големите градове буквално се задушават от изгорели газове, особено в пиковите часове на натоварен трафик. Ако можете, карайте електрически или хибриден автомобил или пък използвайте безоловен бензин.

• Автомобил

Поддържайте автомобила си в добро състояние, за да избегнете вредните емисии. Така, разбира се, плащате и по-малко за повреди навреме, отколкото по-късно, когато ремонтите са сериозни и скъпи.

• Споделено пътуване

Споделете автомобила си с колеги или приятели, когато пътувате в една и съща посока или работите на едно и също място. Така хем ще си имате компания, хем ще спестите пари от горивото. Ако обичате да карате колело, използвайте го, за да се придвижвате до работа, когато времето и местоположението на работното място позволяват.

3. Компостирайте

Започнете да компостирате листата и тревата от вашия двор и хранителните остатъци от вашата кухня. Така ще можете да намалите боклука си, като същевременно подобрите почвата в двора си. Реално след преминаване на процеса по компостиране може да използвате сместа за подхранване на почвата в градината си.

4. Използвайте възобновяеми енергийни източници, за да ограничавате замърсяването на природата

Инвестирайте в поставянето на слънчеви панели за топла вода. Оставяйте прането си да изсъхне на слънце, за да сведете до минимум използването на електричество от употребата на сушилня.

5. Ограничете използването на неразградими материали

Използвайте и купувайте продукти, които са екологични или са направени с биоразградими материали. Избягвайте пластмасата. Винаги носете текстилна торбичка, когато пазарувате. Найлоновите торбички не се разграждат с десетилетия. Затова използвайки текстилни заместители предотвратявате замърсяването на природата.

6. Използвайте възобновяеми енергийни източници, за да ограничавате замърсяването на природата

Инвестирайте в поставянето на слънчеви панели за топла вода. Оставяйте прането си да изсъхне на слънце, за да сведете до минимум използването на електричество от употребата на сушилня.

7. Купувайте местни храни и стоки

Колкото и да ви е странно, подобен съвет има сериозна обосновка – пести се гориво за транспортиране на стоки от чужбина. И респективно – намалява се замърсяването на природата.

8. Използвайте природните ресурси

Огледайте се около къщата си и вижте няма ли как да си пригодите резервоар за съхранение на дъждовна вода, така че да имате алтернативен източник за поливане на цветните лехи например.

12. Избягвайте батериите

Еднократните батерии са особено вредни за природата. Затова е най-добре да се използват електроуреди, които могат да се зареждат с кабел. За производството на батерии, които не могат да се зареждат, са нужни между 40 и 500 пъти повече енергия от количеството, което те по-късно ще произведат. Енергията от батериите АА е около 300 пъти по-скъпа, отколкота същото количество ток от контакта.

 13. Изключвайте електроуредите

Желателно е телевизорът да се гаси не само от дистанционното, но и от контакта. Всъщност, това важи за всички електроуреди, казват от Съюза по опазването на околната среда. Ако не са изключени от контакта, те ще продължат да харчат ток.

14. Слагайте капак на тенджерата

Експерти препоръчват да слагаме капак на тенджерата, в която готвим. Така течността завира по-бързо и като цяло ястието се приготвя по-бързо. По този начин се харчат близо 65 процента по-малко ток или газ. Желателно е също така тиганите и тенджерите да се подбират спрямо големината на котлоните.

19. Използвайте енергоспестяващи крушки

Ако всяко домакинство използва енергоспестяващи крушки, то това ще е равностойно на премахването на милион коли от пътя. Ако не ви харесва флуоресцентната светлина на крушките, използвайте ги в мазето, килера или банята.

20. Гасете компютъра през нощта

Ако всеки от нас гаси компютъра, лаптопа или други устройства вместо да ги оставя в режим на .., ще спестим 40 ватта-часове на ден.

21. Когато си миете зъбите, не оставяайте водата да тече

Сигурно вече сте чували това правило, но спазвате ли го? Може да спестите 20 литра вода на ден.

22. Принтирайте от двете страни

Всяка година изхвърляне милиони тонове офисна хартия. Но има лесен начин да намалим тази цифра – да принтираме двустранно.

27. Използвайте по-малко хартиени кърпи

Човек използва средно по 6 хартиени кърпички на ден и до 2200 годишно. Представете си колко използва цялото население на планетата!

28. Рециклирайте стъкло

Рециклирането на стъкло ще помогне за намаляване с 20 % на замърсяването на въздуха и с 50% на замърсяването на водата. Нерециклирането стъкло се разгражда за милиони години.

29. Рециклирайте вестници

Това ще спаси повече от половин милион дървета само за седмица. Да, правилно прочетохте – за седмица!

30. Намерете алтернатива на опаковъчната хартия

Дайте воля на въображението си. Опаковайте един подарък със стар вестник, карта или някоя рисунка. Така не само ще помогнете за опазването на природата, но и подаръците ви ще бъдат уникални!