Приключенията на Топчеслав

Здравейте!

Аз съм Топчо коте-тинейджър.Днес имам “грижа” да изгоня нахални чужди котараци от вкъщи, да си хвана някоя мушичка, да си поиграя с кака, да се погушкам с човешката ми мама и да кака и да им помъркам.

Но как първо започна всичко ………

Аз имах любяща и грижовна мама и братчета и сестричета.Мама ни обича и се грижеше за нас.Гушкахме се и спинкаме блажено.Беше ни хубаво заедно.Един ден се изгубих.Излязох да се разхождам и се изгубих.Заплаках.Търсих.Заплаках още по-силно и се молех мама да ме чуе.Но тя не ме чуваше.Трътнах да я търся.Скочих и прескочих една ограда.Ослушах се и се огледах.Не забелязах нищо опасно.Продължих напред и видях празна къщичка.

Влязох и заспах.Събудих се от странен шум, подуших странна миризма.До къщичката стоеше човек.Изплаших се, скрих се в ъгъла, изсъсках.Не се изплаши.Нещо ми говореше и се опитваше да ме погали.Опитах се да я одраскам,тя не се дръпна-напротив заговори ми още по-ласкаво.Пред мен стоеше момиче на дванайсет години.Оказа се добро момиче и ми донесе купичка с мляко.Лакомо излочих млякото.Нахраних се и заспах.

Когато се събудих бял обграден от големи котки.Изплаках с надежда да открия мама.Нямаше я.Някои от котките не ми се зарадваха.Искаха да ме изгонят.Съскаха и ръмжаха срещу мен.Свих се на топка и замрях.

Когато се съвзех до къщичката стоеше друг голям човек,жена и нещо говореше на котките,а те слушаха.Заговори ми мило и ласкаво и на мен.Опитваше се  да ме погали.Изплаших се и изсъсках.Тя не реагира.Взе ме в ръцете си и ме гушна.Усетих топлина, спокойствие и грижа.

Това беше майката на момиченцето.С козината си усетих,че открих дом и човешка мама.Вечерта се случи нещо НЕПРИЯТНО за мен.Мама ме взе и ме потопи в нещо гадно и мокро.Намокри ме и започна да ме търка с нещо пухкаво.Плаках, драсках, опитвах се да избягам, но тя ме държеше здраво и ме търкаше енергично.Скоро банята свърши и се озовавах загърнат в мека топлина.

Естествено след мократа баня се изкъпах както мама ме е учила-с език.Вечерта бях представен пред новото си семейство.То се състоеше от:

тати, мама, бате, кака и баба.Приеха ме добре.Радваха ми се и искаха да ме гушкат.Започна моят нов живот…Когато излизаха ме оставяха при баба.Цял ден спинках и се гушках под юргана й.

Очаквах  вечерите с нетърпение.Всичките се събирахме около масата.След това започваше голямо забавление.Всеки се стараеше да ме забавлява и да си играе с мен.Имах си играчки-лъвчо, едно стиропорено яйчице и много,много топчета.

Обожавах играта с топчета.Гонех ги, търкалях ги,те се криеха се под мебелите,вадех ги с лапа и продължавах да ги гоня.Така получих името си Топчо.Всеки ми викаше различно, тати ми казва Топинко и Топчеслав, мама-Топче, кака-Топи, бати- Топчо, а баба-Писан.Другата ми любима игра е с найлонови шушкащи торбички.Криех се в тях, хапех ги, драсках ги и забавлявах всички.Така безгрижно и неусетно минаваха дните ми.Един ден мама ме изведе навън да се порадвам на топлото слънчице.Големите котки бяха там, свих се на топка и очаквах  да ме нападнат.Доидоха, подушиха ме и ….бях с мама…приеха ме.Една от тях ми обърна по-голямо внимание.Заигра се с мен и ме изми,не се противих,долових миризма като на изгубената ми мама.Тя ми стана нещо като втора майка.Защитаваше ме и ме гушкаше.Имаше още една пукавелка с която си станахме приятели.Обичах да се търкаляме на земята,хапехме се гушкахме се.С нея обичахме да гледаме гълъбчетата, дебнехме и скачахме,но неуспявахме да ги уловим.Играехме до полуда.Живота е прекрасен.

Един ден се загубих-откраднаха ме.Нямаше ме дълго.През това време всички са ме търсили.Ходили,обикаляли из целия квартал.Питали и разпитвали,нямало и следа от мен.Тъгували.Вотчаянието и безсилието си кака се досетила и напечатала обяви с моя снимка.Започнали да се обадят всякакви хора, но давали невярна информация. Така загубили надежда ……

Един ден пред Нашенската скара бати забелязал коте, което приличало на мен.Веднага звъннал на майка си, тя не ме разпознава.След две минути долових позната миризма.Беше кака.Грабна ме и затича кам в вкъщи.Тогава вече мама ме позна.Радостта им  беше неуписуема.Мама ме грабна и вкара в най-добрата баня, не се съпротивлявах, стоях мирно и послушно.След като ме изкъпа тя не спря да ме гушка.Аз плачех от глад, радост и щастие.Всички много ми се радваха.Прекарахме вълшебна вечер.Разбрах че съм им липсвал.Върнах се в моето семейство.Дори и котките ми се радваха.Вече прекарвам повече време с тях,играехме си,хапвахме, скачахме и се гушкахме.Когато влизах вътре обичах да се изтягам пред камината.

 Обичам да си хапвам с бати, да “гоня” топчетата в супата му, да опитам кебапчетата и кюфтетата му.При влизане в къщата се спазват строги правила-внимателно ми се мият лапите.И така всяка вечер и вече не се страхувам от мократа вода.

Един ден тати се върна от някъде и пусна в едно корито ЖИВИ риби.Пляскаха и плуваха.Всички котки бяхме наоколо ,гледахме с любопитство.Престраших се и скочих във водата,рибите изпляскаха и започна голямата гонка.Когато хванех риба,я изхвърлях извън коритото някой я грабваше и изчезваше.С кака Красавица, моята най-добрата приятелка се забавлявахме до тъмно.На другия ден играта продължи.От лудите гонки рибите обърнаха коремчета и тате  ги прибра за следващо хапване.Той изми коритото и го остави да съхне.С кака намерихме нова игра около коритото.То падна и захлупи кака ………………. Опитах се да и помогна.Тя плачеше, заплаках и аз и мама ме чу и я освободи.

Кака обича да прави пакости.Глезанчета сме, но правим пакосоти и бели.Един ден тати подреждаше въдиците си  в килера, кака се вмъкнала незабелязано и останала заключена.Аз си играех на близкото дърво,чух плач,но не видях никой. Продължих да си играя плача не спираше, ослушах се и открих откъде идва плача.Застанах пред вратата и драсках и плачех и най-накрая ме чуха.Тати дойде започнах  да се галя около него  той разбра и отвори вратата.Кака беше свободна .Дните минават.Вече съм тийнейджър.Продължават игрите и борбите с кака, а те са  жестоки.Бием се като разядени бикове.След битка ми е топло и уютно  да се гушна и заспим блажено.Приключенията продължават ………