Руско-турската война

Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876). Участници са Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.

Войната се възприема и е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от османско владичество и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

Навечерието на войната

Лятото на 1875 г. поставя началото на поредното изостряне на Източния въпрос. В Босна и Херцеговина започва антиосманско въстание, предизвикано от общата криза на финансово съсипаната Османска империя. Въпреки натиска на османската армия, въстанието продължава и след края на годината. През 1876 г. се води Сръбско-турска война, а на 20 април започва Априлското въстание в България.

Събитията засилват имперските амбиции на Великите сили.

На 26 юни/8 юли 1876 г. се подписва тайното Райхщадско споразумение, в което Австро-Унгария и Русия се съгласяват какви територии да бъдат разпределени на кои страни, след края на войната. Съгласно това споразумение, страните се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава. През април Русия постига споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на Южна Бесарабия (под руска власт и в периода 1812 – 1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната. Райхщадското споразумение е разширено с Будапещенската тайна конвенция между Австро-Унгария и Русия, както и споразумението между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.

Едновременно с това, Русия подготвя стратегически план за война с Турция. Негов автор е генерал-лейтенант Николай Обручев. Бруталното потушаване на Априлското въстание предизвиква широк отзвук в цяла Европа в подкрепа на българската национална кауза. През август 1876 г. османската армия нанася поражение на сръбските сили. Рязко намаляват възможностите за мирно решаване на кризата.

През декември 1876 г. е свикана Цариградската конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за автономия на Босна и България. Османският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.

Обявяване на войната

Османското правителство отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя.

За участие във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк).

Разположение на силите

Русия е способна да мобилизира по-многочислена армия, която до известна степен е по-добре подготвена. Създадена е Действуваща Руска армия на Балканския полуостров. В началото на юни руските войски от 276 000 войници с командир великия княз Николай Николаевич се съсредоточават на левия бряг на река Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.

За действия на Кавказкия фронт е създадена Действуваща армия от 100 000 офицери и войници с командир великия княз Михаил Николаевич.

Османска империя

Османските сили с командир Абдул Керим Надир паша имат в началото на месец юни 280 000 офицери и войници на Балканския полуостров. От тях 190 000 офицери и войници са за преки действия срещу Русия. Имат предимството на изградени преди войната крепости. Те разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. Преди войната са въоръжени със съвременно стрелково оръжие от Великобритания и САЩ и артилерийско въоръжение от Германия. За действия на Кавказкия фронт е създадена армия от 70 000 офицери и войници с командир Ахмед Мухтар паша.

Съюзници на Русия

На Румъния, Сърбия и Черна гора е отредена спомагателна роля във войната. Съставът на техните армии и задачите им са определени съобразно с това разбиране.

Балкански театър на военните действия

Настъпателен период (юни-юли 1877)

Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на:

• Западен отряд от 35 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Николай Криденер,
• Русчушки отряд от 70 000 офицери и войници с командир престолонаследника Александър Александрович,
• Преден отряд от 12 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко. Включва в състава си Българското Опълчение.

Чрез бързо придвижване на Предния отряд в Южна България и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната.

Борба за надмощие
(август—декември 1877)
Повратни моменти в този етап на войната са борбите за
Шипка и Плевен. Последиците от тези битки водят до определянето на победителите във войната.

Борбата при Шипка
Защитниците на Шипка – българи и руси – допринасят по категоричен начин за успешния изход от войната. Отбраната е поверена на ген. Николай Столетов. Защитниците са около 5500 души, които се борят срещу 30- хилядната войска на Сюлейман паша; На 7 юни 1877 Шипка е в ръцете на
руската армия.

Заключителен период (декември 1877—януари 1878)

В началото на периода решаващо значение има преминаването на Стара планина при много трудни зимни условия. Участват и българските доброволчески чети. От значение са битките при Арабаконак, Правец и Етрополе. На 16 януари е превзет Пловдив, а на 20 януари руските войски
влизат в Одрин.

Край на войната

В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20 км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.

На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.

Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария, както и между Русия и Великобритания, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя.