Руско-турска освободителна война

I -Дипломатическа подготовка

Кървавото потушаване на Априлското въстание предизвиква силен отзвук в много страни.През 1876-1877 година над 200 европейски вестници отпечатват статии, които разкриват кървавата драма на българския април. Руски, френски и американски журналисти, мисионери и посланици споделят разтърсващи сведения за видяното.Жестокостта на погрома на Априлското въстание предизвиква мощно протестно движение по цял свят. В защита на българите глас издигат едни от най-видните интелектуалци, политици и учени, сред които Виктор Юго, Достоевски, Чарлз Дарвин, Толстой, Менделеев, Константин Иречек. Канцлерът Ото фон Бисмарк заявява, че след зверствата, извършени в българските земи, за Османската империя няма място в Европа. След като не успява да реши проблема по дипломатически път, повлияна от огромното протестно движение, Русия е принудена да обяви война на Турция.

Цариградска посланическа конференция

През декември 1876 г. представителите на великите сили в Цариград подготвят посланическа конференция.На предварителните заседания дипломатите постигат съгласие българите да получат автономия в почти същите граници, начертани от фермана на Екзархията.Уговорено е облазуването на две административни области-Източна с център Търново и Западна с център София.Но на първото редовно засдание е обявено, че султанът дарява на поданиците си конституция, което обезсмисля мирния проект.Отказът на империята налага убеждението, че Източната криза може да бъде решена само по пътя на войната.

Договореностите между Русия и Австрия

През 1877 г. на 3 януари Русия подписва с Австро-Унгария Будапещенската конвенция, за да си осигури неутралитета й. Русия се съгласява Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, а след успешна война руската страна да не създава голяма славянска държава на Балканите.Също така Русия иска да върне властта си в Южна Бесарабия.През 1877 г. великите сили подписват Лондонския протокол, който препоръчва на султана да изпълни мерки за подобряване на положението на християните, но и той е отхвърлен от Високата порта.Изчерпала възможностите за мирно решение, Русия се ориентира към война с Османската империя.

II – Войната (1877-1878г.)

Целите на Русия били разгромяване на турските сили на Балканите, излизане на бреговете на Босфора и насочване към Цариград. Русия тръгвас две армии Дунавска и Кавказка. Дунавската достига численост до началото на войната 210 000 души, а Кавказката много повече.

Турция разполагала със 338 000 души на Балканите, които обаче били разположени на различни места и към началото на военните действия двете страни разполагали с приблизително равни сили.

Румъния разполагала с 40 000 армия,а Черна гора с 25 000 войници.Към тях се включило и българското опълчение с 7500 души, подчинени на руското командване.

Обявяване и ход на войната.

На 24.04.1877 г в гр Кишинев е прочетен манифест на император Александър II, с който се обявява война на Турция. До началото на юни 1877 г привършва предислокацията на всички руски сили.

На 22.06.1877 г руски войски под командването на ген. Цимерман преминали р Дунав и настъпили на юг към линията Черна вода Кюстенджа.С това се изгражда линията подсигуряваща руските сили с информация.

На 27.06.1877 г в района на Свищов е извършено главното форсиране на р Дунав. До края на деня реката е премината от 25 000 войници и е изграден плацдарм на десния бряг. На 29.06.1877 г е освободен гр Свищов, а до края на юни броя на войниците преминали Дунав достига 100 000 души. Били организирани три отряда: Източен (75 000 д.) под командването на престолонаследника Александър Александрович; Западен (35 000 д) под командването на ген. Криденер и Преден (12 000 д) под командването на ген Гурко, където е и българското опълчение.Източният отряд трябвало да настъпи към Русе и да блокира големите крепости Русе, Разград, Шумен, Силистра. Западния отряд се насочил към Никопол, а Предният към Търново.

Боевете при Шипка

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Централната османска армия с командир Сюлейман паша се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е вероятно съединяване с частите при Западната армия и Източнодунавската армия. Съставът на армията е от 48 табора, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 офицери и войници. На 8 август се насочва към Шипченския проход.

За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Обхваща 7500 офицери и войници и 27 оръдия. Включва част от Габровския отряд; Българското опълчение и тридесет и пети пехотен брянски полк.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват.

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия.      Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като “Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.

Освобождението на Стара Загора

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) на 31 юли 1877 г. при Стара Загора се води ожесточена битка. Руската войска и Българското опълчение задържа настъпващите турци и дава възможност на част от населението да се изтегли на север към Балкана. Останалите в града казаци и опълченци се барикадират в отделни къщи. Отбраната продължава до 1 август, когато целият град е опожарен и разграбен от войската на Сюлейман паша.

Турците извършват нечувани кланета. Загиват около 14 500 невинни българи. Църквите са унищожени. На третия ден Сюлейман паша спира с жестокостите и събира в лагер оцелелите. Между тях няма мъже. Много жени и момичета са изпратени към Одрин и Цариград. Малко от тях се връщат след Освобождението в града.

След оттеглянето на турската войска Стара Загора е напълно унищожен и обезлюден град, изоставен дори от домашните животни. В продължение на няколко дни в него не живее никой. Едва към средата на август 1877 г. се завръщат отделни турски семейства (100 – 150 човека). Те се заселват в по-здравите къщи и започват да прибират богатата реколта на българите, с която се прехранва и върналото се по-късно население. В града се сформира полиция.Пет месеца Стара Загора е в ръцете на турците.  Загиналите старозагорци така и не са погребани, а снегът милостиво покрива всичко.

В края на месец декември 1877 г. Южният отряд на Руската армия начело с генерал-лейтенант Фьодор Радецки се спуска от Балкана при невероятно тежки зимни условия. В състава на Южния отряд са включени и дружините на Българското опълчение. След трудния преход Радецки пристъпва към изпълнение на основната си задача – разгром на Централната османска армия (26 768 войника и 83 оръдия) с командващ Вейсел паша.  В разразилата се на 8 и 9 януари 1878 година битка при Шипка-Шейново руските войски печелят категорична победа. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея. Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене. При последвалото настъпление те освобождават Казанлък, а на 13 януари 1878 г. и Стара Загора. За окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.

Приноса на българите във войната

Българските опълченци проявяват безпримерна храброст при бойното си кръщение в боевете при Стара Загора и отбраната на Шипка.Тяхната жертвоготовност и героизъм будят възхищението на руските офицери.През цялата война много българи разузнават и събират данни за руското командване.Местното население разнася вода и храна на войниците, грижи се за ранените, а в зимните преходи през Балкана българите са незаменими водачи на руските войски.Български чети извършват разузнавателни и диверсионни акции, охраняват селищата от набезите на башибозука и влизат в открити боеве с османските сили.Известни са четите на Петко войвода в Родопите, на Симо Соколов в Трънско, на Ильо Марков, Цеко Петков, Панайот Хитов.

Генерал Радецки

Фьодор Радецки е роден на 28 юли 1820 г. в Санкт Петербург в семейство на потомствен дворянин от курландски шляхетски  род с калвинистко вероизповедание Радецки-Микуличи. Посвещава се на военното поприще. Завършва Главното военно инженерно училище с първо офицерско звание полеви инженер-прапорщик на 13 август 1839 г. Продължава образованието си в двугодишен научен курс за инженери-офицери. Служи във Варшавската инженерна част (1841) и Грузинския инженерен окръг (1842).

Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е за командир на 8-ми армейски корпус в състава на Дунавската руска армия. Участва в десанта за преминаване на река Дунав при Зимнич – Свищов. Награден е с орден „Свети Георги“ III ст.

Назначен е за началник на Южния отряд. Командва тежките отбранителни боеве по време на Шипченската битка на 12 август и Шипченската битка през септември 1877 г.

Южният отряд преминава при сурови зимни условия Стара планина. Командва отряда в битката при Шейново. Разделен е на 3 колони: лява с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, централна с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки и дясна с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев. Нанася решително поражение на Централната турска армия на Вейсел паша. Пленени са над 22 000 османски офицери и войници.

За отличие на 29 декември 1878 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата и награден с орден „Свети Георги“ II ст.

След войната придобива широка популярност. Честван е като национален герой. Назначен е за генерал-адютант и почетен шеф на 55-ти Подолски пехотен полк (1879). Служи като началник на Харковския и на Киевския военен окръзи (1882 – 1889).

Почетен член на Николаевската военна академия. Почетен гражданин на градовете Полтава и Санкт Петербург. Член на Държавния съвет от 1889 г.

Умира в град Одеса на 14 януари 1890 г.

Действуващата Руска армия, наброяваща 314 000 офицери и войници, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В началото на периода решаващо значение има преминаването на Стара планина при много трудни зимни условия. Участват и Българските доброволчески чети. Заети са изгодни подстъпи към проходите в планината (вж. Битка при Арабаконак, Битка при Правец, Боевете при Етрополе). В бойните действия на този етап се включва Сърбия, която хвърля над 55 000 бойци към Ниш, Пирот, София и Видин. Пръв преминава Западния отряд с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко. На 23 декември/4 януари след като разгромява Орханийската армия с командир Шакир паша) превзема София

Последван е от Южния отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Преминаването на Троянския отряд с командир генерал-лейтенант Павел Карцов отвлича вниманието на османското командване от направлението на главния удар. На 28 декември/9 януари, Южният отряд в Шейновска битка обкръжава и пленява Централната армия с командир Вейсел паша. На османските въоръжени сили са нанесени невъзстановими загуби.

Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България-групировката на Сюлейман паша. На 4/16 януари е превзет Пловдив, а на 8/20 януари руските войски влизат в Одрин.

III – Край на войната

Санстефански мирен договор

Според установената от Виенския конгрес система на”баланс на силите” Великобритания и Австро–Унгария държат да участват в изработването на бирния договор и насърчават Високата порта да протака преговорите.Под натиска на руската делегация начело с граф Игнатиев обаче, на 3 март 1878 г. в градчето сан стефано, близо до Цариград, Русия подписва със султана предварителен договор.Според него България става автономно княжество с християнско правителство и народна войска.Границите му обхващат Северна България, почти цяла Тракия и Македония, с излаз на Егейско море.Договорът отговаря на стратегическите интереси на Русия за създаване на голяма държава под нейно влияние близо до Проливите.Съюзниците й във войната са компенсирани с територии с преобладаващо българско население:Сърбия–с района около град Ниш, а Румъния–със Северна Добруджа.Въпреки отстъпките Санстефанският договор удовлетворява почти изцяло българите.Той възкресява българската държавност, осигурява държавната независимост на Черна гора, Сърбия и Румъния и ликвидира деспотичния азиатски режим в Европейския югоизток.

Берлински мирен договор

Предварителният договор предизвиква недоволство както сред останалите велики сили, така и в балканските страни.Великобритания и Австро–Унгария заявяват, че Русия иска самоволно да реши Източния въпрос, без да спази ангажимента си да не създава голяма славянска държава на Балканите.Франция и Италия поддържат този възглед.Германският кнцлер Бисмарк съветва Русия да бъде по–сговорчива.Така се стига до Берлинския конгрес, чиито заседания завършват с подписването на Берлинския мирен договор.Според него Българското княжество, зависимо от Портата, обхваща Северна България и Софийския санджак, с територия 61752кв.км.и население около 2 млн.души.Южна България под името Източна Румелия става автономна област под върховната власт на султана.Македония и почти цяла Тракия са върнати на Османската империя.Всички неизгодни за империята спогодби с великите сили за търговия и мореплаване остават в сила за Княжество България.