Траките

Някога, преди много години по нашите земи живели хора, които говорели един език, имали общи обичаи и се управлявали от цар. Това били многобройни племена, които живеели отделно и носели различни имена – одриси, серди, мизи, гети. Най-старите обитатели по днешните български земи били траките. На името на едно от техните племена серди, бил наречен град Сердика – днешна София.

Племе –  общност от родове, които говорят един език и живеят задружно.

https://youtu.be/YNUQP6NoU0c

Траките нямали своя писменост. За живота им научаваме от достигнали до нас предмети и останки от сгради, от гръцки писмени източници

Траките били добри земеделци . 

Обработвали земята с дървено рало и други прости сечива .

Земеделци – хора, които обработват земята  и отглеждат животни и земеделски растения .

Рало – сечиво със заострена част за оране на почвата.

Отглеждали жито, ръж, ечемик, овощни дървета, зеленчуци и лозя. С помощта на ръчна мелница си смилали жито. В началото жените сами изработвали съдове за домакинството. По-късно се появило грънчарското колело, с чиято помощ извайвали красиви и изящни съдове. Славели се и като добри винари и пчелари.

Прочути били с бързите и красиви тракийски коне.

От рудите под земята добивали метали и създавали сечива, оръжия и изящни накити.

Обличали се в пъстри дрехи. Правели си татуировки. Знатните жени носели златни и сребърни накити.

Предводителите на племената са отличавали по род и богатство.  Живеели в укрепени каменни дворци, богато уредени. Били храбри и смятали за голяма чест да се прославят във война. В мирно време се развличали с лов и

пиршества.

Тракийските племена живели разделени и не се обединили в обща държава. По различно време се издигали няколко царства. Най-прочуто било Одриското царство.

Държавата на одрисите не е съществувала дълго, защото тракийските племена предпочитали да живеят поотделно.

Севтополис  е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Градът е построен върху руините на по-ранно селище и сега се намира в долната част част на язовир

Копринка до град Казанлък.В момента тракийският град се намира на 20 метра под водата. Градът на цар Севт ІІІ е открит случайно през 1948 година, когато започва строителството на язовира. Тогава археологът проф. Димитър Димитров заедно със свои студенти решава да проучи тракийски могили по поречието на река Тунджа и така открива единствения цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Градът е опасан с крепостна стена, дълга 890 м. От двете градски порти тръгват две широки главни улици, които в центъра се пресичат под прав ъгъл и оформят голям градски площад със светилище на Дионис. Тук живеели 50-ина семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция е в североизточния край. Дворецът на Севт III е двуетажен, фасадата му е дълга 40 м и е с богата украса. От многобройните помещения изпъква просторна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.

Както всички древни народи траките  били много зависими от природата. Вярвали, че светът е създаден от боговете. Покланяли се пред великата майка Земята и нейния син Слънцето. Вярвали и във Великата Богиня –

майка Бендида, която давала и отнемала живота. Почитали я като повелителка на природата и плодородието.

Почитали и бог Дионис – покровител на пролетното възраждане на природата, на виното и веселието.

Най-много почитали Тракийски конник като бог на лова, природа и плодородието. Чрез него изразявали преклонението си към Слънцето. По нашите земи са открити много плочки с неговото изображение. За да получат милост от боговете, траките им принасяли в жертва животни и скъпоценни дарове. Изработвали изящни златни и сребърни съдове с образи на богове. 

богове – същества, за които древните хора вярвали, че живеят вечно, в друг свят и направляват живота им. Различните народи вярвали в различни богове.

Прекланяли се пред прочутия певец и музикант Орфей, който живеел в Родопите и разказвали легенди за него.

Той притежавал вълшебния дар да пее толкова хубаво, че карал всички животни да го слушат омаяни и да го следват по пътя му. Опасните зверове лягали укротени в краката му. Толкова голяма била силата на музиката му, че дори скали и планини можели да се движат заради нея.

Орфей бил син на Калиопа и Еагър. Бил най-добрият музикант и поет, чиито песни омагьосвали дивите зверове и карали дори скалите и дърветата да оживеят.
Когато Евридика – жената на Орфей, умряла след ухапване от змия, той отишъл в подземния свят, за да си я върне. Легендите разказват, че мястото, където той отишъл, за да си върне Евридика е Дяволското Гърло. Неговите песни били толкова хубави, че Хадес най-накрая се съгласил  Евридика да се завърне в живия свят.
Орфей трябвало да спази едно условие:  да не обръща поглед назад, докато води Евридика нагоре. И точно преди двамата да стигнат до горния свят, Орфей погледнал назад

и Евридика потънала отново в подемния свят. Орфей бил неутешим при повторна загуба на жена си. Той избягвал компанията на жени и странял от обикновените човешки радости.
Един ден група вакханки, поклонници на Дионис, се натъкнали на Орфей, докато той  седял и свирел под едно дърво. Те го нападнали, замеряли го с камъни, дървета, и всичко друго, до което могли да се докопат. Обаче музиката на Орфей била толкова хубава, че омагьосвала дори и неодушевените предмети, и всичко, което  било запратено по него, не го удряло. Най-накрая вакханките го нападнали със собствените си си ръце и го разкъсали на парчета. А песента му продължавала да звучи…

Траките вярвали, че щастливият живот започва след смъртта. Затова погребвали своите близки с песни и угощения. За царете си строели украсени със стенописи каменни гробници, затрупани с могили от пръст.

Стенопис – творба на изкуството, нарисувана върху стена.

Гробница – специална постройка за полагане на мъртвите.

За да подготвят мъртвия за другия живот, до него поставяли любими предмети: накити, съдове, оръжия, дори коне.

Нищо не трябвало да липсва на този знатен тракиец в отвъдното. Заедно с храната, златните съдове, оръжията и колесницата му, запрегната с най-хубавите коне, в гробницата поставяли и неговата  любима жена. Траките посрещали смъртта с радост и скърбели, когато се раждало дете.

Траките поднасяли дарове на починалия си водач. Той е погребан в гробница от големи каменни плочи, образуващи едно, две или три правоъгълни помещения. За богатите траки предварително изграждали гробници от каменни блокове или печени тухли. След това засипвали гробниците с много пръст, за да са недостъпни. Така по нашите земи се появили множество могили.

Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Иззидана е от камък и се състои от две части – тесен коридор и кръгла, покрита с купол погребална камера, в която е бил поставен саркофагът.

Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи. Изображенията – на покойника и съпругата му, на неговите близки, на слугите и дори на конете му – са наистина прекрасни. Но те дават и ценни сведения за тракийските обичаи и култура.

Включена е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Свещарската гробница се намира близо до с. Свещари. Това е царска гробница. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: предверие, странично помещение и гробна камера. Входът е украсен със стълбове.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 женски фигури.

Включена е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Освен гробниците, особено ценно наследство от траките са намерените съкровища.

Най-известни са Панагюрското златно съкровище –  тежи повече от 12 кг и съдържа 9 златни съда.  Рогозенското съкровище – съдържа 165 сребърни съда с изображения на хора, богове и животни. 

Тези съкровища от злато и сребро представляват прекрасни образци на изкуството. Затова често гостуват на различни музеи по света.

съкровище – скъпоценни предмети, закопани накуп в земята.

музей – специална сграда, в която се пазят, изучават и показват останки от миналото. 

Вълчитрънското златно съкровище е най-голямото тракийско златно съкровище, открито на територията на България и е намерено край с. Вълчитрън, Плевен.

Открито е случайно при копане на лозе.  Общото му тегло е 12,5 килограма чисто злато. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени дръжки в средата.

Приятели, опитайте да изработите макет на тракийска гробница. Изберете материал по ваше желание – дребни камъчета, стиропор, кибритени кутии. Дайте воля на въображението си. Организирайте конкурс и изберете най- оригиналния макет.

Направете описание на траките, като се ръководите по следния план:

• описание на външен вид –
• живот –
• владетел –
• всекидневие –
• бог –
• жилище –

Потърсете и разкажете за интересна находка, свързана с живота на траките.