Историята на едно сирийско момче THE STORY OF A SYRIAN BOY

Аз се казвам Салах. Живея в Дамаск, Сирия заедно с мама, татко и сестра ми. Домът ни се намира на четвъртия етаж във висока сграда, близо до парка.

Аз съм на десет години, а сестра ми на три. В семейството ми само баща ми работи като продавач. Един ден дочух как татко казва на мама, че е изгубил работата си и не може да намери нова.

My name is Salah. I am ten years old and my sister is three. I used to live in Damascus, Syria with my mother, father and my sister. Our home was on the fourth floor of a high building close to the park. In my family only my father worked as a sales assistant. One day, I heard my father telling my mother that he had lost his job and he couldn’t find a new one.

В същия ден отидохме в парка цялото семейство. Забавлявахме се като играехме на криеница. Те винаги ме намираха, докато не открих перфектното място. Докато бях скрит чух силен трясък, но той не ме уплаши. Често в града ни се чуваха такива.

The same day the whole family went to the park. We had fun playing hide and seek. They would always find me until I found the perfect place. Hiding there, I heard a loud bang, but it didn’t scare me. You could often hear one of those in our city.

В този момент чух как сестра ми заплака и татко започна да ме вика. Реших, че няма да се издам и останах скрит. След минута обаче погледнах настрани и видях баща ми. Той ме откри. Каза ми, че това не е игра. Разбрах от него, че е избухнала бомба и трябваше веднага да тръгнем към дома ни.

At that moment, I heard my sister starting to cry and my father who was calling me. I decided not to show myself up and I remained hidden. However, in a minute, I looked around and I saw my father. He had found me. He told me this wasn’t a game any more. From him I learned that a bomb had exploded and we had to go home immediately.

Стигнахме бързо до там, но гледката беше ужасяваща. От блока ни нямаше и следа. Баща ми се втурна сред руините да търси документите ни, а аз исках да намеря своята топка. В крайна сметка не намерихме нищо.

We got there fast but the view was terrifying. Our block of flats was completely ruined. My father rushed to the ruins trying to search for our documents while I wanted to find my ball. Eventually we didn’t find anything.

Тръгнахме и отидохме у братовчедите ни. Те ни посрещнаха, предложиха ни храна и чай. Чух, че чичо ми каза на баща ми, че трябва да тръгваме веднага.

We went to my cousins’ place. They welcomed us and offered us some food and tea. I heard my uncle telling my father that we had to leave straight away.

Навън беше тъмно и студено. Вървяхме дълго. Стигнахме до брега на Средиземно море. Виждах тълпи от хора. Всички те чакаха.

It was dark and cold outside. We walked for a long time. We reached the shore of the Mediterranean Sea. I could see crowds of people. They were all waiting.

В този момент видях лодка. Един човек дойде и каза да се качим в нея. Лодката беше малка, но в нея се качиха много хора. Дадоха ни спасителни жилетки.

Лодката се отдалечи от брега и сестра ми поиска да играем на нещо. Играхме на „Камък, ножица, хартия“. Бяхме гладни и мама извади от джоба на якето шоколад. Малко, след като го изядохме, заспахме.

At this point I saw a boat. A man came and said to us that we could get on it. The boat was small but a lot of people got on it. They gave us life jackets. Тhe boat moved away from the shore and my sister asked me to play together. We played rock-paper-scissors. We were hungry and my mother took a bar of chocolate out of the pocket of her jacket. Shortly after we ate it, we fell asleep.

Събудих се от студ. Бях във водата. Видях лодката преобърната. Сестра ми беше до мен. Бяхме изплашени. Не виждах родителите ни.

I woke up because I was cold. I was in the water. I saw the boat had overturned. My sister was next to me. We were scared. I couldn’t see our parents.

Чух шум на хеликоптер, който идваше все по-близо към нас. Над главата ми се спусна стълба. С много усилия се качихме по нея. Досега не се бях качвал на хеликоптер и всичко ми беше ново. Сред хората, които се качиха бяха и родителите ни. Бях щастлив.

I heard a helicopter coming closer and closer towards us. A ladder was lowered above my head. It took us a lot of efforts to climb up onto it. I had never been on a helicopter before and everything was new for me. Among the people who got into it, I saw my parents, too. I was happy.

На мястото, където хеликоптерът спря имаше автобус. Там ни дадоха сухи дрехи и одеяла.

On the place where the helicopter landed, a bus was waiting for us. There we were given dry clothes and blankets.

Автобусът потегли. През прозореца виждах дървета и къщи, различни от тези в Сирия. Майка ми каза, че сме в България. Бях чул за тази страна в училище.

Затворих очи и си представих  България.

Through the window I could see trees and houses different from the ones in Syria. My mother told me that we were in Bulgaria. I had heard about this country at school.

I closed my eyes and pictured to myself what Bulgaria was like.

Автобусът спря пред голяма сива сграда. Влязохме вътре. Срещнахме се с мъж и жена. Мъжът говореше нашият език, а жената език, който не разбирах.

Задаваха ни много въпроси. Питаха ни откъде сме, как сме стигнали дотук, имаме ли документи.

Тогава мама им разказа за бомбите и войната в Сирия, а аз им разказах за моите играчки и детската ми стая. Мъжът се усмихна.

The bus stopped in front of a big grey building. We went inside. A man and a woman welcomed us. The man was speaking into our language but the woman was speaking a language I didn’t understand.

They asked us a lot of questions. They asked us where we were from, how we got there, if we had our documents with us.

Then, my mum told them about the bombs and the war in Syria, and I told them about my toys and my room. The man smiled.

Заведе ни в ново жилище. Вътре беше много уютно. На следващия ден трябваше да отидем на училище. Запознах се с много деца. Цял ден играехме с тях. Едно от децата също се оказа от Сирия.

Сега всичко е наред. В безопасност сме, готови да започнем нов живот в красивата България.

He took us to our new home. It was nice. On the following day we had to go to school. I met a lot of children. We played together all day. There was one boy who was from Syria, too.

Now everything is fine. We are safe and ready to start a new life in beautiful Bulgaria.