Приказки

ДЕТСКО ЛЯТО

            В малко, китно селце, в подножието на планината Алтея се откроява дървена къщичка.Тя беше различна от всички останали, с цветни гледки, по които слънчевите лъчи танцували, вратата осеяна с лиани, заобиколена от безброй летни цветя и населени места.

            Листата на дърветата потребавали от нежния летен ветрец. Във вълна много място, всяко лято малката София и брат и Виктор идвали на гости на своя баба и дядо за ваканция.Те обикновено трябва да се разделят в гората.

           Винаги всеки ден, този и този, след закуска, който баба им им приготвила, ръка за ръка тръгнали по горската пътека. Компания им прали цветни пеперуди и весело чуруликайте птици. София с кошничка в ръка събирала горски цветя и билки за една баба, а Виктор подскачал около храстите с ягоди, боровинки и къпини и лакомо си похапвал. Всичко повече използва аромат от сутрешната закуска. Баба им приготвила вкусни палачинки с конфитюр от боровинки.

       Настоящият ден не е бил подобен. Случило се чудо. Уморени от дългата разходка те решиха да започнат и се спрели до една гъба. Седнали на две пънчета и изведени Виктор извикал:

– София, София, виж какво има- четирилистна детелина.

Но аз съм посещавал,

– Моля те, не ме откъсвай. Ще изпълня едно твое желание.

      В този момент наизскачали някои от горски животни – зайчета, катерички, сърнички, Ежко-Бежко и много други, които заобиколили детелинката.

     Изключени от случайно се появяват в един глас извикали:

– Искаме да е много лято и да остане при баба и дядо в тази тема вълшебна приказка.

     И сега всички животни проговорили.

– А есента не сте виждали колко е красива и цветна. Гората е като пъстроцветен килим- рекламна сърница.

– Нима не сте виждали зимата? – Обадила се и катерицата.- Аз вече се подготвям за нея, съседим жълъди и шишарки. Много е красиво. Всичко побеляло, езерото като огледало.

– А пролетта? – попитало зайчето. – Гората се събужда и облича нова премяна- нацъфтели дървета, шумолят потоци, птици пеят, създават се за пролетен бал.

    Децата онемели. Да, те искали да видят всички стоки!

Виктор нежно погалил детелинката и казал:

– Ще ни чакате ли? Искам да видите и следващото лято!

    Пръскайте обратно срещу домашен преминал в мълчание, сякаш се опитва да се разберат случайно се.

    Вечерта седнали на верандата разказали преживяни си на своя баба и дядо и гледали звезди. Толкова са ясни през лятото. Пробляснала светалка. Това е духът на лятото!

    А те вече нетърпеливо очароваха да подкрепят и да споделят сезоните.

                                                        Пейчин Костадинов – 3а

Вълшебното лято на Лили

        Имало едно време едно момиченце на име Лили. То живеело в сиропиталище близо до морето. Лили била много самотна там, защото всички се държали много лошо с нея. Само едно малко плюшено мече и било приятел.

        Доколкото знаела тя била родена през лятото. Никой освен нея не знаел кога е рождения и ден. Всеки път на този ден тя палела свещичка на прозореца, гледала към небето и мечтаела да има семейство.

       Когато Лили ставала на десет години, решила да се измъкне за малко от сиропиталището. Излязла навън и се разхождала целия ден по плажа. Била много щастлива. Но изведнъж се сетила, че този ден ще свърши и тя ще се върне в сиропиталището и всичко ще бъде отново по старому. Започнала да бяга. Бягала, бягала, видяла едно заведение и решила да влезе вътре. Там тя срещнала три момиченца. Запознала се с тях и се заиграли. Много се забавлявали и  сближили.

         Когато дошли майките на момиченцата, едната майка забелязала, че Лили много прилича на изчезналото дете на нейна приятелка. Тя веднага и се обадила. Жената дошла и щом видяла Лили започнала да я гушка и целува. Лили почувствала, че това е нейната майка. Двете дълго време не можели да продумат и дума. Когато проговорила майката казала колко много време я е търсила и, че ходила на безброй различни места за да я намери. А Лили разказала какво и се е случило и как е живяла през тези години. Най-накрая двете се прибрали заедно у дома. Там Лили се почувствала много добре. И за първи път заспала спокойна.

       Заедно с майка и се забавлявали всеки ден. Играели на шах, на не се сърди човече и на много други игри. Друг път ходили на плаж, на аквапарк, на лунапарк и други различни места с нейните три най-добри приятелки. Почти  били неразделни. А веднъж майка и я завела в Морската градина, където на този ден всички деца предавали стара хартия, за да си вземат нова книжка. Лили си избрала „Малкият принц“. Това била първата нейна книжка. Тя много я харесвала, защото също като малкия принц знаела, че най-хубавото е невидимо за очите. Това било най-страхотното лято в живота и.

                                                                Алекса Николаева – 3a

Морско пътешествие

       Имало едно време едно момче, което се казвало Петьо. То обичало морето и можело да говори с него. Един ден неговия приятел – делфинът Жоро Мореплавателя – му казал:

– Имаме мисия, трябва да спасим моята принцеса Морско конче. Тя е заловена от Сепия Пипалеста и е затворена във водната пещера.

      Петьо отговорил:

– Аз малко се страхувам от това опасно пътешествие, но нали сме приятели, ще ти помогна!

– Не се бой, момче! Аз ще те пазя! – заявил делфинът.

      Те поели по дългия морски път, прекосили седем морета и стигнали до пещерата на хищната Сепия Пипалеста. Пред пещерата й стояли два Октопода и държали копия, намазани с отрова.

– Спрете! Ни крачка повече! – изкрещели пазачите. – Можем да ви пуснем, ако изпълните нашето желание!

     Заповядали им да отидат при страшния Морски дявол и да му вземат съкровището.

    Петьо и делфинът плували, плували и стигнали до водния дворец на Морския дявол. Когато той ги видял, заплашил, че ще ги изяде. Жоро мореплавателя му отвърнал:

– Искаме твоето съкровище и не се страхуваме от тебе! Готови сме да се борим за него!

     Морският дявол се съгласил да им го даде, ако те отгатнат неговата гатанка.

„Тридесет сестрички вързани за ръчички. Що е то?“

Двамата приятели помислили и казали:

„Отговорът на тази загадка е: буквите!“

     Морският дявол се ядосал и изкрещял:

 – Вземете съкровището и повече не стъпвайте тук.!

     Петьо и Жоро Мореплавателя радостно грабнали съкровището и тръгнали към Сепия Пипалеста.

    Пред тях се изправило ново изпитание – счупен мост, през който трябвало да преминат, за

да стигнат до пещерата на Сепия и да освободят принцеса Морско конче.

         Тогава Петьо призовал всички раци на помощ. Те бързо пристигнали, доизградили счупената част от моста и двамата приятели успешно преминали по него. Злата Сепия трябвала да отстъпи и освободила принцесата.

         Щом я видял, Жоро Мореплавателя я прегърнал и я отвел в своя морски дом, където заживели щастливо. Петьо им гостувал няколко дена и се върнал радостен и доволен на земята, защото започвала новата учебна година.

                                                                      Стоян Димитров – 3б